Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Къщата на Кол

Страница 7 от 8 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пет Ное 28, 2014 1:14 am

Намусих се още повече. Не ми даде нито един задоволяващ отговор и усещането, че крие нещо се засилваше още повече. Не разбирах как е възможно да е в града от преди да се появи щита и да не съм го виждала никога преди. Да не знам нищо за него.
- Ако не съм те виждала никога преди, тогава защо се държеше така сякаш ме познаваш? - Още не можех да си избия от главата начина по който ме погледна и прегърна когато ме видя окована във вериги.
- Искаш ли да знаеш какво мисля? Мисля, че криеш нещо... И мисля, че е свързано с Фин, затова Илайджа не иска да ме пусне при него... - До тук с тактичността. Знаех че ме лъжат и ми беше неприятно да ме мислят за толкова глупава, че да не забележа, че се държат странно. Исках да знам какво крият от мен и защо. Имах чувството, че забравям нещо важно, че нещо липсва и не си е на мястото и не знаех дали си въобразявам или беше свързано с отвличането.
- Какво не ми казвате? - Бях по-раздразнителна от всякога и обърканото ми съзнание упорито се опитваше да намести нещата. Колкото повече се опитвах обаче, толкова по силно главоболие получавах. След последният ми въпрос, който почти изкрещях, болката се засили непоносимо и стиснах слепоочията си. Какво ми ставаше?
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пет Ное 28, 2014 1:54 am

Застана малко по сериозно,нямаше как нещата да протекат гладко. На нейното място,щеше да и е много трудно:
-Виж аз не съм враг и не съм дошъл с Фин,колкото и странно да звучи винаги съм бил тук и винаги съм бил до теб.
Да наистина е странно за човек,който си е изгубил спомените,за човек който си обичал толкова време:
-Както ти казах Фин изпълнява целите на Естер. Плени те,защото искаше да ме манипулира,забавих се докато те спася за съжаление Фин ти е направил нещо. Нарича го превъзпитание,аз го наричам отмъщение.
Не и казваше абсолютно всичко,не и това,че бяха живели 16 години заедно,или почти заедно,че са се обичали. Господи колко банално:
-Нещата не са свързани пряко с теб,и определено не съм враг в този град. Просто не ме помниш,това е малкия недостатък...
Така ли? Малък недостатък? Е,как по друг начин можеше да каже на подобна ситуация.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пет Ное 28, 2014 2:19 am

Мигах глупаво срещу него и опитвах да разбера за какво ми говори. Нима казваше, че се познаваме, но просто не го помня?
- Естествено... - Заговорих първа аз. - Сега сигурно ще кажеш и, че сме били влюбени... И секси дупето ми ти липсва... За идиотка ли ме вземаш? - Не звучеше логично, а и... Е добре, не беше чак толкова нелогично. Беше възможно Фин да е изтрил паметта ми, но аз помнех всичко освен него, което значеше, че не ми е изтривал паметта.
- Няма значение... - Допих си уискито и оставих чашата върху бара. - Ще разбера истината, по един или друг начин... - Изправих се от стола си и бях готова да си тръгна, когато той улови ръката ми и ме спря. Допира му ме накара да изтръпна. Почувствах все едно ток преминава през тялото ми, буквално. Пулса ми се ускори и погледите ни се кръстосаха.
- Сериозно, трябва да спреш да ме зяпаш така... Зловещо е... И ще ме принудиш да те завлека в съда и да си издействам ограничителна заповед... - Обърнах го на шега, за да не изглеждам още по-глупаво.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пет Ное 28, 2014 3:17 am

Поне,като щеше уж да е виновен,трябваше да е виновен до край. Изправи се почти мигновенно,като се приближи към нея,ръката му се оказа зад тила и,а устните му се впиха жадно и страстно в нейните. Такава целувка не съществаше,толкова влудяващо възбиждаща,замайваше разсъдъка и отнасяше съвсем на друго място и навяваше на съвсем други желания.
-Сега поне ще има причина за ограничителната заповед.
Да разбираше че това което каза е шега но щом,щеше да е виновен,е виновен до край.
-Търсиш много отговори Елизабет,единствения отговор е пред теб...
Не искаше още да я пуска,придърпа я към себе си,като сложи ръка на кръста и,като нямаше да и позволи да се измъкне толкова лесно.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пет Ное 28, 2014 3:29 am

Какъв самовлюбен кучи син само! Отдръпнах се възмутено от него и такава плесница му завъртях, че чак аз видях звездички кръжащи около главата му:
- Да не си полудял? - Креснах възмутено. - Вече си имам някого! - Казах го автоматично, като човек, който е с някого от години и единствената му реакция би била точно такава, ако някой друг направи като него. Проблема беше, че много бързо след като го казах и му зашлевих шамара, осъзнах, че увереността, с която бях отблъснала Кол от себе си, съвсем не кореспондира с това, че си нямам никого. Не знам как да го обясня. В сърцето си усещах присъствието на някой, просто в действителност нямаше никой. Глупаво! Осъзнавах това. Пак се сетих за онзи сън снощи и мъжа без лице. Мисля че полудявах.
- Не се доближавай повече до мен... - Погледнах заплашително към него, макар вътрешно да се чувствах толкова уплашена и объркана. Как можеше да се чувствам обвързана с някой несъществуващ блян от един единствен сън?
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пет Ное 28, 2014 3:48 am

-Кой е този някой?
Едва ли за една вечер е нормално,да намериш някой друг. Явно това беше някакво страно въздействие,помнеше нещо но друго нещо не. Чудеше се дали с блокирани или не. Толкова много мисли минаваха през умът му:
-Защо в същност реагираш така? Аз спасих живота ти,поне малко трябва да си ми благодарна? Мислиш ли,че човек който спасява някого е способен да го нарани?
Действаше малко на шано пробваше различни неща за да успее да стигне до нея. Въпреки всичко помоли Алекзандър и Антея да измислят някакво решение,нещо с което да помогнат. Все пак дръпна ръцете си и седна назад към стола:
-Съжалявам...
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пет Ное 28, 2014 3:55 am

- О, значи смяташ, че трябва да спя с теб, като благодарност за дето си ме спасил? - Този беше напълно луд. Трябваше да се пазя от него.
- Какво ще кажеш да задържиш бутилката и да се ометеш от бара ми? Това достатъчно благодарствено ли ти се струва? - Божичко тази целувка ми беше толкова позната, дори и аромата му. Дали пък наистина не го познавах от преди? Не, нямаше начин, пък и като го виждах какъв е задник, едва ли ако съм го познавала съм го харесвала.
- А и още нещо... Не е твоя работа с кого се виждам, достатъчно е да знаеш, че това никога няма да бъдеш ти!
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пет Ное 28, 2014 4:33 am

-Обикновено беше,моя работа с кого си лягаш но по често си лягаше с мен,но това е съвсем друга тема...
Възползва се от това и взе бутилката все пак трябваше с нещо да убие остатъка от вечерта:
-Добре няма нужда от заплахи...
Вдигна ръце и тръгна към изхода,като по пътя си грабна едно момиче,искаше да провери,дали ще заревнува от вътре,дали ще изпита нещо. Не изпитваше нужда от друго момиче но просто пробваше още един вариант:
-Хайде да отидем да се позабавляваме зайче...
Естествено нямаше да я заведе в тях,щяха да се отбият в някой друг бар,малко да се по разсее и когато е солидно пиян,щеше да се прибере.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пет Ное 28, 2014 5:28 am

Какво?! Какви ги говореше? Докато се осъзная и той вече си тръгваше заедно с някакво момиче. Не можеше да си тръгне така. Не и преди да ми е обяснил защо каза това. Тръгнах гневно след тях и ги настигнах чак пред бара. Засилих крачка и му препречих пътя.
- Какво беше това? - Щях да се побъркам просто. Как можеше да хвърля разни реплики в пространството и да ме оставя да гадая какво значат. Беше ужасно да тъна в неведение какво знае и не ми казва.
- За какво говориш? - Момичето се опита да каже нещо, но аз не й дадох шанс. Дръпнах я и й въздействах да се омете.
- Ако ме познаваш от преди просто ми кажи... - Беше ми писнало от недомлъвки и намеци. Исках истината и то сега. - Как така съм спяла с теб? - И какво по дяволите значеше това аз решавах с кого да спиш и обикновено беше с мен? Дали ме е принуждавал да спя с разни хора?
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пет Ное 28, 2014 6:02 am

Е,добре щеше да го каже,налагаше се май,след това лекинко изпускане от негова страна:
-Казах ти,че Фин ти е направил нещо,направил е това,че изтри нещо от паметта ти,за да ми отмасти. Истината е,че изтри мен.
По присви очите си:
-С теб се познаваме,малко преди щита да бъде създаден,а след него живеех ме нашия шантав живот и нашата шантава връзка,цели 16 години.
Направи знак на момичето да си тръгне явно нямаше да има нужда от нея,явно не подейства,по този начин:
-Да кажем,че ме обичаше...
Сега той я обичаше но тя него не,или поне все още не го осъзнаваше:
-Не исках да ти казвам веднага,за да видя до къде е влиянието...
Дали можеше да го обикне.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пет Ное 28, 2014 6:16 am

- Не разбирам... - Ако всичко което казваше и сега ми звучеше толкова логично, тогава... - Защо ще премълчаваш нещо такова? - Предполагам, че ако аз имах връзка с някой и ме отнемеха от спомените му, щях да направя всичко, за да му припомня коя съм.
- Аз... - Изведнъж не знаех какво да кажа или направя. Ако беше истина всичко което казваше за нас, то аз бях ограбена, защото нямах нито един спомен за него, не чувствах нищо към него...
- Съжалявам, че не те помня... - Дори не можех да си представя какво изпитва човек, когото са забравили напълно. Какво ли изпитваше в момента?
- Попита ли го как мога да си върна спомените? - Ако беше подтиснал спомените ми с някакво заклинание, вероятно можеше да го свали и аз да го помня отново.
- Може би трябва да питам някой друг вещер или... - Започнах да се паникьосвам. Ако наистина съм обичала този мъж и ми бяха отнели спомена и това чувство, щях да се ядосам ужасно много. Мамка му, знаех си, че нещо не е наред.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пет Ное 28, 2014 6:32 am

-Да кажем,че не спомена нищо полезно. Сигурно е заклинание за потискане,защото само вампир може да изтрие спомените. Антея и Александър мислят различни варианти но за сега е малко трудно да се измисли такъв.
Можеше да предположи само как се чувства тя и колко празна се чувства,колкото празно се чувстваше и той.
-Макар,че последния път щяхме да почваме нещата от начало. Може би това е шанс за ново начало.
Не я приближи,защото знаеше колко е объркана и че може да е още по шокирана:
-Сигурен съм,че можем да победим това заклинание,такава връзка не може да бъде напълно заличена.
Накара го да се засмее но с горчив смях или по скоро му беше адски неловко:
-Добре и в началото като се запознах ме ме помисли за задник,мисля че нещата се повтарят,само че аз тръгнах след теб,а не ти след мен.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пет Ное 28, 2014 6:44 am

Все още продължавах да го гледам недоверчиво, но вътрешното ми усещане бе, че казва истината, а това ме притесни още повече. Как беше възможно някой да изтрие цели 16 години от съзнанието ми и да не чувствам нищо към човека, който се предполага, че съм обичала съвсем до скоро.
- Ако трябва да сме точни, ти дойде тук... - Което означаваше, че той е потърсил мен, но сега това едва ли беше от значение. По - важното бе да измисля как да върна изгубените си спомени.
- Как се запознахме? - Може би ако ми припомнеше нещо от миналото, щях да получа някакъв проблясък. Все пак това е ужасно много време, не можеше да съм изгубила съвсем всичко.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пет Ное 28, 2014 7:03 am

-Първия път,като се видях ме беше,когато пристигнах ме в града. Помагаше на Клаус,можеше да се каже,че в началото имахме страни отношения но да кажем,че те харесах,имах невероятен интерес към теб.
Показа към бара,като се усмихна:
-По официалното запознанство се случи в бара,до колкото аз си спомням се понапих ме. Но магията се случи на едно специално място...
Улови я бързо,отскочи и се оказаха на терасата,нямаше да губи време в качване на стълби. Пусна я,като се отдръпна:
-Всичко започна от тук... Изглеждаше божествено,както изглеждаш и сега. И от тогава имахме бурна връзка в която...
Реши да спре преди да каже нещо за това,просто прехапа долната си устна:
-Съвсем нищо ли не помниш,съвсем нищо ли не усещаш?
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пет Ное 28, 2014 7:19 am

Малко се изненадах когато ме сграбчи и в единия миг седяхме пред бара, в следващия вече бяхме на терасата ми. Огледах се и опитах да си спомня нещо от това което ми бе разказал, но всичко което си спомнях е как пия сутрешното си кафе тук, как прекарвам вечерите си под звездите с чаша вино и нищо за него. Погледнах го и поклатих плахо глава:
- Нищо... - Казах тихо и отстъпих назад. Чувствах се някак странно в присъствието му и това наистина ми идваше като гръм от ясно небе. Скръстих ръце на гърдите си и някак инстинктивно се свих. Чувствах се толкова объркана, гневна и уплашена, че не знаех какво ще правя. Ами ако никога не си спомнех? Това че не изпитвах нищо към него, не означаваше, че не изпитвам празнината и пустотата вътре в себе си. Усещах че нещо липсва и се страхувах, че няма да си го върна никога отново.
- Каза че съм те обичала... Ти обичаше ли мен? - Може би ако не ме е обичал, щеше да му е по-лесно да се примири с това, че не го помня въобще.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пет Ное 28, 2014 7:52 am

-Доста време се борех с това да си внуша,че не те обичам,че е просто влечение,ще отмине истината е,че винаги съм те обичал.
Искаше му се да не я обичаше за да е по лесно в този момент но и я обичаше и искаше да е така,защото с нея се чувстваше наистина щастлив. Просто в живота му всички жени,който обичаше,го нараняваха или се появяваше някой от братята,който объркваха нещата. Отнемаха му цялото щастие:
-Надявам се да се измисли нещо и да може да върнем спомените ти.
Искаше му се нещата да стоят по друг начин:
-Ако не желаеш ще се отдръпна. Въпреки,че не ме помниш и не ме обичаш се радвам,че си жива,а това е най-важното.
Е,да нямаше да му е готино да се влюби в някой друг. Купола беше малък и света щеше да се види тесен на малката гадина,която се добере до нея без негово желание.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Съб Ное 29, 2014 2:32 am

Значи ме обичаше, а приемаше така хладнокръвно ситуацията, че аз дори не го помня. Предполагам запазваше самообладание само пред мен, макар че по-рано в бара, почти си беше изпусна нервите.
Отидох до парапета на балкона и се подпрях, загледана в безкрайното небе, обсипано с хиляди звезди. Ако съм го обичала веднъж, може би отново щях да го заобичам. Не можех само защото не помня за тези чувства, да ги отрека, а и не беше като да съм забравила, помнех че обичам, само не свързвах тази любов с него.
- А ти желаеш ли да си около мен? - Погледнах назад към него. - Имам предвид, сигурно е трудно да си около мен, когато за мен си... - На езика ми беше да кажа абсолютно никой, но щеше да е прекалено грубо, а наистина не мислех, че заслужава да му го причиня, затова на глас казах: - ... непознат?
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Съб Ное 29, 2014 5:08 am

-Да желая да бъда около теб,в същност от 16 години,вчера беше първия път в който не спим в едно легло. Бях ме решили да се събираме да си купуваме къща но...
Вдигна рамене и въздъхна по скоро от няма на къде,като някакво остатъчно чувство,да се опита да издуха спотаените в себе си чувства,само че не се получаваше:
-Истината е обаче,че не бих те накарал да ме обичаш на сила,щом не чувстваш същото към мен. Въпреки,че съм правил ужасни неща и не съм цвете за мирисане,не бих ти сторил нищо,за да те нараня...
По скоро би наранил себе си,от колкото да нарани нея,толкова искаше тя да оживее. Ако цената е да не го помни,можеше да я заплати:
-Ако пожелаеш наистина да не съм около теб,ще те разбера и няма да те притеснявам. Колкото и тъпо да звучи в този случай се радвам,че си жива.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Съб Ное 29, 2014 5:33 am

Гледах го дълго без да обелвам и думичка. Какво можех да му кажа? Ако му кажех, че искам да е наоколо, можеше да му вдъхна надежда и после да осъзная, че такава няма. Ако пък му кажех да стои на страна от мен, щях да го нараня и да пропусна възможността да разбера дали бих могла да се влюбя отново в него.
- Бихме могли да опитаме да бъдем приятели... - Не знам как звучеше това, но не беше обещание и празни надежди, не беше и отрязване. Исках да разбера повече за него и за нас, но и не исках да му давам надежди, че мога да изпитам нещо което не бях сигурна, че мога.
- До колкото разбрах имаш нужда от такива, а и щом веднъж сме били, значи сигурно ще може да бъдем отново... - Какво ли бях видяла в него преди? Трябва да е имало нещо което да ми харесва, за да съм с него. Може би щях да го видя отново и нещата щяха да се подредят, а и се надявах, че ще успея да върна спомените си, съвсем скоро и всичко щеше да си дойде на мястото.
- Какво правехме преди? - Нямах идея как сме прекарвали времето си заедно.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Съб Ное 29, 2014 5:52 am

Накара го да се засмее от сърце,защото му беше забавно. Опита се да пренебрегне това с приятелството,което му се струваше адски тъпо,като възможност но за нещастие,явно това беше казала,но просто се опита да го пренебрегне:
-Мисля,че този отговор няма да ти хареса...
Отново се засмя:
-По принцип правех ме доста неща но през болшинството от времето,правех ме едно нещо в което ни биваше най-много...
По присви очи,като се доближи до нея:
-Искаш ли да ти покажа...
Но се спря естествено,просто се шегуваше. За жалост явно и това беше изчезнало,щом присъстваше думата приятелство:
-Няма спокойно,просто се шегувам но секса е едно от нещата в което ни биваше и ни харесваше.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Съб Ное 29, 2014 6:10 am

Супер, шестнадесет години заедно и единственото за което се сещаше, че сме правели заедно беше секс. Може би не сме били чак толкова влюбени, колкото си мислеше. Може би затова го бях забравила.
- За теб не знам, но аз със сигурност съм добра в това... - Опитах се да вляза в неговия шеговит тон, въпреки че не ми беше никак смешно. Всъщност ми идваше да се разплача. Чувствах се ограбена и безпомощна да променя нещата. Исках си спомените обратно. Не желаех някой да ми разказва как съм се чувствала, исках да го изпитам и ако наистина съм обичала този мъж, ми се искаше все още да е така, вместо да се чувствам така неестествено в компанията му.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Съб Ное 29, 2014 6:32 am

-Далеч от шегите,живеех ме заедно и винаги сме се подкрепяли. Вина ги си разчитала на мен и аз на теб. Умеех ме да се забавляваме определено...
Трябваше да каже нещо малко по сериозно,шеги шеги но имаше и време за това,да каже малко истини,не че другото е лъжа:
-Връзката ни,като цяло започна с една бурна вечер но прерасна в нещо много по голямо. В началото си мислех,че е просто увлечение но...
Истината обаче е тази,че я желаеше всяка секунда,всеки миг,искаше му се,нещата да бяха по различни и да усети същото желание и тръпка,както в първия ден но явно е още по заплетено и явно трябваше да се наложи,по усърдно да принуди Фин,да свали внушението:
-Ако наистина желаеш,ще бъдем приятели,да тъпо е да казвам,че няма да ти преча,като съм тук но....
Сама разбираше,че не е толкова лесно.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Съб Ное 29, 2014 6:45 am

Беше странно и напрегнато. Нито той беше подготвен, нито пък аз. Не знаехме как да се държим един към друг. Усещах как той изпитва нужда да бъда жената която е познавал преди, а аз несъзнателно се отдалечавах все повече, когато той пристъпваше към мен. Не знам от какво се страхувах. Вярвах му, че няма да направи нищо, с което да ме нарани. Обаче не го познавах и винаги бях такава към непознатите. Предпазлива и дистанцирана.
- Може да посещаваш бара винаги когато пожелаеш... - Изтърсих накрая. - Съжалявам, че избухнах така по-рано... И може да разчиташ на мен... Като приятел... - Дължах му поне това, след като го бях забравила.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Съб Ное 29, 2014 7:04 am

-Да го скрепим с една приятелска целувка...
Приближи се към нея,като я хвана но скоро се опитваше да я закачи,да я гъделичка или да,точната дума беше да я закачи. Или скритата тайна е,че искаше да я докосне,да се почувства поне малко по близи.
Познаваше тялото и обаче и ръцето му превидно уж се опитваха да я закачат но преминаваше,през места,който я подлудяваха или по скоро и харесваха. За да не е прекалено грубо и очевадно се отдръпна,като беше време да тръгва въпреки,че не му се искаше:
-Е,редно е да се махам,Ваалет скоро ще се прибере...
Беше излязла с племеника,бяха се позабавили малко но щеше да се прибере всеки момент:
-А,и ти си имаш приятел...
Пошегува се той,със сигурност знаеше,че е той. Тя усещаше,че е някой но не беше сигурен,че е той. Ако имаше щеше да е супер странно,как за една вечер е намерила някой друг,освен ако не е внушено нещо друго:
-Може и той да дойде.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Съб Ное 29, 2014 7:21 am

Не знам защо, но се почувствах длъжна да му обясня. Бях го казала просто така, а той можеше да си помисли, че наистина съм си намерила някой друг.
- Не мисля, че си имам приятел... Смисъл... Казах го... - Как можех да обясня това чувство на обвързаност, без да звуча като пълно хахо? - Просто ми се изплъзна от устните, после осъзнах, че... Предполагам... Мисля, че съм визирала теб... Не ме гледай така, знам че звучи глупаво... Просто... Вероятно е забравил да ми вземе този спомен... - Или пък започвах да си спомням? Може би щях да си спомня всичко, просто ми трябваше някаква провокация... Каква по-голяма провокация обаче можеше да съществува от това да ме целуне? Беше го направил и... добре, беше ми харесало, но беше все едно ме целува някой непознат.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 7 от 8 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите