Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Къщата на Кол

Страница 5 от 8 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Сря Ное 19, 2014 6:36 am

Изкикотих се и погледнах нагоре към него. Много сладък беше когато се правеше на идиот.
- Не знам... Ще трябва да си помисля... - Казах престорено важно, но с такава огромна усмивка, че и да исках нямаше да мога да я скрия. Целунах го и после вече много по сериозно заявих.
- Помислих... И с най-голямо удоволствие ще бъда твое гадже... - Засмях се пак и отново се отпуснах на гърдите му.
- Кога станахме толкова... нормални? - Изобщо не беше присъщо нито за него нито за мен да сме чак толкова сантиментални. По принцип си знаехме, че се обичаме, макар и да не го бяхме казвали на глас. Сега изведнъж се превръщахме в най-обикновена скучна двойка и вероятно скоро щяхме да започнем да си говорим с умалителни имена. Не знам дали това беше за нас. Дали можехме да съществуваме под формата на нещо толкова ангажиращо. За нормалните хора да живеят заедно с човека когото обичат и да го наричат свое гадже, не беше нищо ненормално, а най-естественото нещо на света. Ние обаче бяхме прекарали 16 години в различни сексуални експерименти и дори не смеехме да заявим какво правим, просто защото беше по-интересно. Сега изведнъж искахме да променим нашето си нещо, да го направим публично и да го сложим в рамка. Не бях сигурна дали ще проработи, но исках да опитам. Исках да изляза на улицата заедно с него и всички да знаят, че той е мой... Само мой?
- Но ако ще го заявяваме пред всички... - Изведнъж не знам и аз защо, но исках да уточня това. - Искам да бъдеш дискретен когато... Знаеш... Когато каниш други момчета в леглото си...
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Сря Ное 19, 2014 7:21 am

-Да кажем,че това е повод да кажа на всички жени,че се отказвам от тях,като приемам да имам само една единствена,която впрочем ми е напълно достатъчна...
Изправи се,надвесвайки се над нея,леко целуна устните и:
-Последния път не се получи,истината е,че друга не ми е интересна. Игрите между нас са много,много по забавни.
Добре нямаше гаранция,че няма да хвърля по някой друг поглед но определено не искаше нищо повече,а и имаше толкова изумителна жена до себе си,която си е за сто жени. Всъщност планираше наистина нещо голямо,не беше сигурен дали тя ще го приеме дали е много нужно но е хубаво. Е,щеше да го обмисли,тези седмици или месеци,както и да е времето е пред тях:
-Е,определено няма да сме типичната връзка,още ще си правим щуротии те няма да включват други жени но определено няма,да сме скучна двойка.
Ръката му се оказа на едно местенце,като вече палаво се закачаше с нея,за да намекне,какви щяха да бъдат щуротиите:
-Ще ми е забавно да те виждам в някое палаво костюмче.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Сря Ное 19, 2014 10:26 pm

- Сигурна съм...
Направихме го отново и отново и отново и всеки следващ път беше по-хубаво от предишния. Сменяхме позите и ролите, ту аз доминирах, ту той, но важното беше, че в края и двамата бяхме еднакво доволни и изтощени. Бяхме се отпуснали на леглото, потни и задъхани, покрити единствено с един тънък чаршаф. Косите ни бяха рошави така както могат да бъдат само на двама човека, които току що са се чукали страстно и първично. И доволните усмивки на лицата ни бяха като на такива хора.
Вече не намирах думи, с които да опиша това чувство. Една блажена умора, едно тръпнещо тяло и много, много парене в слабините, напомнящо ми, че той е бил там не отдавна. Безкрайно чувствителна и податлива дори на дъха му, аз опитвах да стоя на разстояние.
- Трябва да се караме по-често... - Казах когато най-накрая имах сили да говоря. - Това сдобряване беше... - Имаше ли достатъчно силна дума, която да опише чувството? Категорично не! Само една жена която е била с Кол Майкълсън можеше да знае какво е усещането след секс с него. - Дяволски върховно...
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Чет Ное 20, 2014 5:51 am

-Определено няма да откажа да се сдобрим още няколко пъти,за да си изясниме по добре спора.
Пребори я отново,което е много лека задача,защото тя определено не се страхуваше много от него,а и как,той правеше само хубави неща за нея. Хвана двете и ръце,като ги притисна съвсем леко за леглото. Погледа му,точно като на някой хищтник,който дебнеше жертвата си и искаше дори да я погълне цяла целеничка.
-Нека да поиграем?
Една хитра усмивка и един лек дяволит смях,като впи без пощада устни в мекото и вратле,като леката му набола брада,я гъделичкаше но определено можеше да се обзаложи,че и харесва ужасно много.
Намери меката възглавничка на ухото и като го захапа съвсем леко,колкото да подскочи от удоволствие. Сега по скоро си играеха,да възбуждащо но просто е време за палави игри.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пет Ное 21, 2014 4:12 am

Кол харесваше тези игри, мен повече ме измъчваха и бях сигурна, че ако аз го дразнех по този начин, нямаше да му е чак толкова забавно. Днес обаче му позволявах да прави каквото пожелае, защото все още бях прекалено благодарна за дето ми бе простил и можеше да направи каквото пожелае с мен.
Когато се наигра най-накрая и без да иска в игри и закачки ме докара до нов оргазъм, неочакван и за мен самата той се спря. Взехме си душ, по отделно и той се върна в леглото, а аз подсушавайки се с хавлия си избирах какво да си облека. Трябваше да си ходя след малко и не, че трябваше да бързам, но ако се върнех пак в леглото не знам колко щях да се забавя.
Облякох се и удържах на множеството опити на Кол да ме върне в леглото. Отидох при него и го целунах.
- Ще ме няма само малко... - Възнамерявах да се върна след като изпратя Лети на училище. - Искаш ли да закусим после? Мога да взема закуска...
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пет Ное 21, 2014 6:07 am

Накара го да се усмихне от предложението,нямаше да откаже една закуска но тя много добре знаеше с какво закусва той. Трябваше да намери някоя красива дама,която да не пие върбинка,на това му се викаше хубава закуска. Е,добре не е задължително да е много хубава просто да не пие върбинка.
Намигна и вдигна рамене,не знаеше,дали тя ще приеме. Е,нямаше да се възползва по друг начин,не че бе обещал или нещо подобно,просто след такава вечер всяка друга бледнееше. Можеше да се каже,че е заситен сексуално но не и от нуждата си за нея,там виж нямаше насита:
-Ако ти се намери нещо по ръка,ако не ще ползваме резерви...
Не обичаше да пие от студените банки,това се е едно е да ядеш хубава пържола на скара затворена в консерва и пъхната в хладилник,да ставаше за ядене,засища но е ужасно гадна.
-По скоро е важно да донесеш една бутилка уиски,а и ти имаш нужда от това да пиеш хубаво уски.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Съб Ное 22, 2014 11:39 pm

- Ще донеса и от двете... - Обещах и се наведох да го целуна още веднъж, преди да тръгна. В интерес на истината никак не ми се тръгваше. Исках да остана с него или поне той да дойде с мен, но беше по-добре аз да се върна по-късно.
- Престани... - Възроптах не много убедително, когато той ме примамваше с целувки и почти се бях върнала в леглото при него. - Трябва да тръгвам. - Изискваше се огромна воля, за да се откажа от тези устни и трябваше да си повтарям, че много скоро ще ги вкуся пак, за да тръгна...
Излязох от къщата на Кол. На вън все още не се бе съмнало хубаво, а въздуха беше леко мразовит, но свеж. Прииска ми се да се разходя. Обикновено взимах разстоянието между неговия и моя дом за секунди, но днес имах нужда от глътка въздух и най-вече исках да събера мислите си. Пък и щеше да е хубаво ако краката ми спрат да треперят. Все още усещах леки спазми в слабините и се изчервявах при спомена какво сме правили до преди малко.
Бях на около половиният път. Замислена и замечтана, правех планове какво ще правим след като се върна обратно при него и даже не усетих от къде ме връхлетя... Някаква ужасяваща болка прониза съзнанието ми, толкова беше силна, че се хванах за главата и се свлякох на земята... Ставаше още по-силна... и този ужасен шум, имах чувството, че главата ми ще експлодира... Не успях да удържа, всеки опит да се изправя усилваше болката още повече... Това беше работа на някоя вещица. Щях да й разкъсам главата... Преди да успея да го направя обаче, всичко пред погледа ми причерня и загубих съзнание...
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Нед Ное 23, 2014 6:43 am

Имаше някакво странно чувство сутринта,отдаде го на това,че просто му липсва,нещо такова. Само че към девет някой звъна на вратата. Обу нещо на бързо,мислеше си,че е май нещо като изненада на Елизабет,само че когато наближи и отвори вратата видя Ваалет,която беше много обезпокоена:
-Елизабет я няма,тук ли е?
Не разбра в първия момент,какво става:
-Мислех,че се е прибрала... Тя обикновено се прибира рано...
Тя поклати глава,изглеждаше ужасно изплашена. Наистина това нямаше никакво логично обяснение. Тя винаги се прибираше да изпрати Ваалет,а когато я изпращаше се връщаше при него:
-Влез вътре...
Покани я бързо,като не се знаеше,какво става. Сърцето му сякаш се присви,нещо ставаше но се надяваше да не и се е случило нещо лошо:
-Остани тук,трябва да разбера,какво става...
Обади се веднага на някой да пази Ваалет,а след това тръгна към къщата на Илайджа и неговата жена,за да види,какво точно се случва. Не вярваше,че може да е нещо от върколаците или хибридите,трябваше да разбере дали е от хората или вещиците,вампирите избягваха да се занимават с това,а и щеше да знае.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пон Ное 24, 2014 1:49 am

Бавно започнах да идвам на себе си. Болката в главата бе отшумяла, но се чувствах прекалено отпаднала и не на себе си. От както се бях превърнала в хибрид, не бях изпитвала подобно безсилие и отпадналост. Винаги кипях от енергия и дори и след секс маратоните ни с Кол, се възстановявах бързо. Сега нещата изобщо не изглеждаха по този начин.
Опитвах се да отворя очи, но даже и това ми представляваше прекалено огромно усилие. Клепачите ми бяха натежали. Не можех да помръдна нито една част от тялото си, което сякаш бяха налагали с тояги. Сърцето ми биеше ускорено, чувах ясно всеки един удар в съзнанието си, но освен моят сърдечен ритъм долавях и друг. Той беше уравновесен и спокоен. Това трябваше да е похитителя ми. Решена да видя с очите си кой ми причини това, събрах цялата си воля и насочих силите си към това да отворя очи. Първоначално не виждах нищо. Всичко ми бе така размазано и мътно. После постепенно започнах да различавам цветовете и долових някаква отблъскваща миризма на мухъл. Чух приближаващи се стъпки. След това някой надигна главата ми и едва тогава видях лицето му. Мъж, на около 30, висок и слаб, със светла коса и познат поглед. Не го бях виждала преди обаче.
- Време беше. - Каза и ми се усмихна. В усмивката му обаче имаше нещо налудничаво.
- Кой си ти? - Беше първото което попитах.
- Къде са ми обноските?! - Престорено възмутено възкликна той. - Прости ми пропуска. Аз съм Фин Майкълсън, не се познаваме, но сигурно си чувала за мен. - Каза той и зачака да осмисля думите му. Аз обаче не бях сигурна, че разбирам правилно. Кол имаше брат с това име, но той беше извън купола, а до колкото знаех купола все още си бе тук.
- Не се тревожи. - Продължи и погали лицето ми. Това докосване ме отврати и поисках да избягам от него, но жалкият ми опит не сполучи. - Няма да те нараня... Все още не. - Аха, значи все пак имаше намерение да го направи. - Всичко зависи от брат ми... Кол. Познаваш го нали? - Не отговорих нищо. - Знам, че го познаваш и знам, че той държи на теб... И за твое добро се надявам да държи достатъчно... - Обърквах се все повече. Какво искаше от Кол?
- Колко време си мислиш ще му отнеме да забележи липсата ти? - Погледнах го. В интерес на истината не мислех, че Кол или който и да е друг ще забележи, че ме няма. Не и толкова скоро. Може би след няколко дни.
- Какво искаш от мен? - Попитах директно, защото исках отговори.
- Много си нетърпелива скъпа, но ще ти отговоря. Не искам нищо от теб. За мен си без значение, но смятам, че ще си добър стимул за брат ми.
- Стимул?
- Ако иска да те види отново жива ще направи това което му кажа. - Поясни ми той.
- Значи е трябвало да намериш по-добър стимул... - Изсъсках срещу него.
- Ще видим това... - После ме пусна и се отдалечи. Беше ме овързал с окови, които не можех да махна. Мисля, че имаше някакво заклинание, което не позволяваше да бъдат свалени. Този мъж беше вещер и се съмнявах да бъде този за когото се представя. Първо братът на Кол бе вампир като него, второ беше някъде извън купола.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пон Ное 24, 2014 5:36 am

Щом отиде при Илайджа разбра,че нещата не са никак розави и там. Антея беше вампирка и бяха станали толкова много неща,че не беше истина. Единствения,който все още можеше да използва силите си беше сина на Антея но не успя много,което се оказа доста странно. Но го отдаде на това,че все още не може да контролира силите си. Щяха да опитат по късно през деня,а през това време,щеше да обърне целия град с краката на горе за да я намери. Нямаше да се примири с това да остане и да чака.
Питаше и изнудваше на ред всеки в града но никой не беше чувал нищо и не е чувал нищо. Едва след няколко часа се обади Илайджа,че е намерил поне кратък кръг в който се намира тя. Намирала се е в окрага на индустриалната зона.
Не знаеше дори,какво търси там но щеше да научи. Тръгна на там но докато стигна се оказа че просто е било някакъв... И той не знаеше какво но нямаше начин да е тук. Тъкмо беше решил да тръгва,когато пред него се изправи някакъв непознат,преди да успее да реагира,усети ужасяваща болка и преди да скочи и да реагира,се стовари на земята.
Не помни следващия миг но се събуди пред една маса седнал на един стол. Масата беше подредена по изискан начин всичко с някакъв странен но познат вкус:
-Какво по дяволите?
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пон Ное 24, 2014 5:54 am

Фин или както там се казваше този мъж излезе и се върна след известно време. Време през което аз не успях да се освободя, но той бе успял да плени още някой. В първия момент не повярвах, но после ясно разпознах Кол и сърцето ми направо замря.
- Какво си му направил? - Извиках ядосано и още по-усърдно започнах да се боря с оковите. Фин се изсмя и постави безжизненото тяло на Кол върху един стол, после ме погледна и каза:
- Харесвам нрава ти скъпа. - Тръгна към мен. Спря се едва когато бе на сантиметри и пак се усмихна. - Искаш ли да ги сваля? - Присвих недоверчиво вежди и кимнах предпазливо. Той изрече някакви думи които не разбрах и оковите паднаха от ръцете и краката ми. Скочих на крака и инстинктивно преминах в нападение, но бях спряна още преди да съм го помислила.
- Успокой се красавице. Не можеш да ме нараниш и не можеш да избягаш. Пред теб има две възможности да се върнеш обратно на стола и да те окова или да се присъединиш към мен и брат ми за вечеря... - Отдръпна се и видях, че пред Кол се бе появила отрупана маса с всякакви храни. До преди малко я нямаше. В същия този момент Кол се събуди.
- Кол... - Исках да се втурна към него, но онзи мъж пак беше направил онова нещо и се сгърчих от болка.
- Липсват й всякакви обноски. - Заяви той и ме освободи от болката. Свлечена на земята, аз изгледах кръвожадно мъжа и се чудех колко точно време ще ми отнеме да му прекърша врата.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пон Ное 24, 2014 6:24 am

Не знаех,кой точно е това и защо го правеше но само едно искаше от все сърце да прекърши врата на това гадно копеле. Изсъска,като скочи но за нещастие още преди да го достигне беше отново сгърчен като хлебарка но този път не загуби съзнание,а само се свлече в краката на непознатия. Отново просъска и изруга силно,нямаше и не искаше да позволи на някаква отрепка да се гаври по този начин с Елизабет:
-Кълна се,че ако още веднъж и сториш нещо,ще изтръгна гърлото ти...
Последва нова болка,която го блокира изцяло и не можеше да помръдне ни най-малко. Бореше се наистина силно и отне няколко минути преди да се предаде,една секунда преди да загуби съзнание:
-Кой по дяволите си мислиш,че си ти?
Не се предаваше съвсем,който и да беше,щеше да го прекърши,рано или късно,надяваше се обаче да стане по рано,а костите му щеше да разпилее из целия град:
-Ще те накарам...Да... съжаляваш...
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пон Ное 24, 2014 6:42 am

- Успокой се Кол! - Каза високо и ясно мъжът, след което го изправи на крака и върна на мястото му. По всичко личеше, че е ужасно силен, щом и Кол бе безсилен пред него.
- Няма нужда от заплахи, а и за да бъдем съвсем честни, не можеш да ми направиш нищо. По-силен съм и от двама ви и ако ви исках мъртви до сега щяхте да сте, но до колкото виждам и двамата дишате, затова предлагам всички да се успокоим и да вечеряме. Какво ще кажеш скъпа? - Погледна към мен и протегна ръка, подканяйки ме да се присъединя. Аз обаче не помръдвах от мястото си и това го подразни. - Не беше въпрос! - И место да накаже мен, приложи проклетата си магия върху Кол, който отново се сгърчи от болка. Добре това ми подейства достатъчно стимулиращо, за да отида до масата и да се настаня на един от празните столове.
- Така е много по-добре! - Възкликна възторжено психопата и самия той зае мястото си. С Кол се спогледахме.
- Добре съм... - Прошепнах, знаейки че той ще ме чуе, дори и ако само си го помисля.
Още се опитвах да асимилирам присъствието на Кол тук. Не бях сигурна дали той е дошъл да ме търси или онзи е намерил него, но беше тук и ако не се намирахме в толкова шибана ситуация, вероятно щях да съм повече от щастлива, че е дошъл за мен.
- Трогателно! - Мъжът започна да ръкопляска и двамата погледнахме към него. - Сега да пристъпим към по-важните неща. Първо нека отговоря на въпроса ти. - Обърна се към Кол. - Искаш да знаеш кой съм? Осъзнавам, че е трудно да ме познаеш в това тяло, но нека то не те обърква братко. Това все още съм си аз, Фин! - Наблюдавах реакцията на Кол, която исках да ми подскаже какво всъщност става и възможно ли е това наистина да е неговият брат.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пон Ное 24, 2014 7:01 am

От кога мъртвите можеха да говорят? Тъп въпрос на който бързо си отговори,ако това не е работа на Естер нямаше на кой друг да е. Тя очакваше винаги най-слабите моменти,за да направи някакъв удар,каквото и да ставаше,тя не пропускаше възможност. Винаги е била хитра и така да се каже подмолвна и смъртта определено не можеше да я спре да постигне целите си,като цяло.
-Да не можах в първия момент да позная безпрекословно покорния и верен син на Естер...
Нарече я с истинското и име а не,като майка или нещо подобно,за него отдавна беше изгубила точно това име,защото беше способна да убие всеки,за да направи това което иска. А,какво точно е наумила не се знаеше:
-Вестоносец.... Какво точно си дошъл да предадеш...
Усети отново ужасна болка,тъпото копеле отново използваш силата си над него. Този път след края просто се смееше за да го ядоса,макар да не му е до смях:
-Ясно,предали са ти да бъдеш задник...
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пон Ное 24, 2014 10:18 pm

- Все така забавен. Казвали ли са ти, че той беше шута в семейството? - Попита ме и пак започна да се хили. Мислех си, че Клаус е най-непоносим от цялото му семейство, но след като се запознах с така наречения Фин, вече знаех кой е най-противния и това не беше Клаус.
- Не, но аз бих присъдила този приз на теб. - Отвърнах му язвително.
- Ауч, това сигурно е последствие от съжителството ти с брат ми. Може би ще успея да те науча на възпитание, докато той се погрижи за останалото. - Пак погледна към Кол. - Ще ми бъдеш наистина благодарен, когато ти я върна... - Замисли се за малко. - Искаш да ти я върна... цяла нали? Защото мога да ти демонстрирам, какво ще се случи... - Повдигна ръка и започна да говори някакви неща. Усетих страшна болка в гърлото. Сякаш някой го прорязваше... Потече кръв и на шията ми се появи хоризонтален разрез. - ... ако не изпълняваш това което ти казвам... - Болката ставаше непоносима. Режеше ме сякаш с невидим нож и му трябваха само още няколко милиметра, за да ме убие и то наистина. Хибрид се убиваше като му отрежеш главата или му изтръгнеш сърцето и той май това искаше да направи.
- Е, братко готов ли да си слушаш, или да приключваме още сега?
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пон Ное 24, 2014 10:50 pm

Едно го утешаваше,беше жив и можеше да го убие,за да го накаже,и да го разчекне но не можеше да понесе тя да страда. Не искаше да изпълнява но не можеше да позволи тази гад да убие Елизабет.
-Спри веднага,съгласен съм...
Извика силно,като спря с въздействието си и го погледна. Щеше да намери начин да се измъкне от тази ситуация дори това да значеше да се съгласи поне за малко,щеше да се опита да го убие,не веднага но щеше да го направи.
-Какво искаш?
Ужасно озлобен говорещ през зъби личеше си,че не иска да участва но само заради нея се съгласи да съдейства. При други обстоятелства би отказал но обичаше тази жена и нямаше да позволи някой да я нарани.
-Докъде стигна да изнудваш брат си вместо да помагаш. Идеално семейство му се вика,Баща който иска да ни убие,майка която иска същото с допълнението,че е луда. Един луд брат който не може да мисли сам и още подобни. Какво иска Естер?
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Пон Ное 24, 2014 11:22 pm

Раната веднага започна да зараства, но да усещаш как кожата ти се свива и събира отново понякога беше дори по-болезнено отколкото да я раздират. Цялата бях в кръв. Собствената ми кръв.
- Имаш 48 часа, за да свалиш заклинанието. Ако след четиридесет и осем часа, купола е все още тук, тя ще умре. После ще се погрижа ти и всички останали да я последвате в отвъдното. Ако се опиташ да ме убиеш или да се правиш на герой, тя ще умре, дори по-скоро. - Сега нямаше нищо забавно в изражението му и всичко което се долавяше в гласът му бе заплаха.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Пон Ное 24, 2014 11:47 pm

Директно го изречено и прекалено. Ако се съгласеше с това нямаше да пострада само един човек,а всички в града,а за да свали защитата то трябваше да убие Алекзандър,за да падне защитата или да го превърне във вампир,а ако го стореше всички щяха да бъдат обречени. Обичаше Елизабет но щеше да рискува живота на всички:
-Ти си се побъркал!
Премина през главата си с ръка,това го ужаси:
-Мислиш си,че ако изпълняваш заповедите на Естер,ще останеш жив или просто се надяваш,че ще спечелиш обичта и. Ще се върнеш там където си бил,не и пука за теб.
Лесно за изпълнение но носеше след себе си толкова не до там добри неща. Всички щяха да загинат,ако убиеше Алекзандър,нямаше кой да спаси града,а друг начин да свали защитата поне не му бяха ясни.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Вто Ное 25, 2014 12:02 am

- Спести си го Кол. Няма да ме разубедиш и въпросът сега не е дали аз съм достатъчно мотивирам да завърша мисията си, а дали обичаш достатъчно тази жена, за да я спасиш. - Нямаше начин да му позволя да го направи.
- Кол... - Намесих се, преди да е станало късно. Познавах Кол и знаех, че няма да остави да бъде заплашван и принуждаван, знаех също, че не взема емоционални, а практични решения, което значеше, че няма да рискува живота си и този на всички останали, за да спаси мен и нямах проблем с това, но не исках да се чувства виновен след това, затова просто щях да му дам благословията си да вземе правилното решение.
- Куполът трябва да остане... - Това беше единственото нещо което защитаваше него и хората ми от онази луда кучка. А и Лети, тя беше защитена тук, пък и Кол щеше да се погрижи за нея, ако нещо се случи с мен.
- Ако купола остане ти ще умреш. - Каза Фин сякаш, за да ми напомни.
- Знам! - Отвърнах непоколебимо и пак погледнах Кол. - Не ми пука... Аз вече съм мъртва... Но има други които все още имат шанс... - Надявах се да се досети за какво му говоря, че става дума за Лети. - И за тях трябва да се погрижиш...
- Млъкни! - Изкрещя мъжът и се изправи на крака. - Четиридесет и осем часа Кол и имаш думата ми, че щом купола падне, майка ни няма да нарани никой от нас. Всичко което иска е да събере семейството ни отново. Отиди при вещицата на Илайджа и я питай къде го е скрила. Куполът се захранва от нещо. Тя трябва да знае какво е то. Разбери какво е и къде го държи и после ми го донеси, това е всичко което трябва да направиш, аз ще се погрижа за останалото, а ти ще се прибереш вкъщи заедно с нея.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Вто Ное 25, 2014 12:24 am

-Имам проблеми с доверието свързани с Естер,не мисля,че тя иска да ни събере,а да ни убие. А,това което искаш не съществува...
Погледна към Елизабет,защото Бог му е свидетел,не искаше да я загуби но ако беше на нейно място,щеше да се жертва,щеше да го направи,защото много други хора,щяха да загинат един по един. Алекзандър можеше да се справи с Естер,ако го убиеше никога нямаше да се отърват от нея,а пророчеството казваше,че Алекзандър,ще убие Естер. Вярвах на кучката Антея,пророчествата и се оказваха верни. Но истината е,че му трябваше време да проучи нещата,искаше да убие Фин,той щеше да убие Елизабет но можеше и да не го направи,ако действаше прецизно,щеше да се опита да я спаси:
-Добре...
Погледна към Елизабет,с времето бяха започнали да се разбират с поглед,щеше да се опита да я спаси но ако не можеше,нямаше да рискува всичко. А,и щеше да пострада и Ваалет,а това нямаше да може да му го прости.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Вто Ное 25, 2014 12:42 am

- Съществува Кол. Всяко едно такова заклинание се захранва от нещо... От някакъв предмет и това, че не знаеш за него, не означава, че не съществува. Може би не само майка ни, ни дава поводи да се съмняваме. На твое място не бих имал толкова голямо доверие на вещицата на Илайджа. Тя не е една от нас...
Докато те говореха аз наблюдавах Кол, който даже не смееше да погледне към мен и си мислех, че не съм от тези жени, които вечно се нуждаят от доказателства за любовта на мъжа. Само до преди няколко минути бях убедена, че той трябва да постъпи прагматично, а не емоционално и така щеше да направи. Знаех този негов поглед. Знаех, че ми печели време докато измисли нещо, но също знаех, че няма да постави живота ми пред този на семейството си. Спомних си и за любовта му към Катерина. Може би ако тя беше на моето място нещата щяха да стоят по различен начин, а и да не забравяме, че съвсем наскоро бе разбрал, че съм премълчавала нещо важно.
- Не бива да събуждаш подозрения... Имаш достатъчно време, за да не събудиш такива... Действай внимателно и се увери, че казва истината. Сега е вампир. Може лесно да разбереш всичко... - Фин продължаваше да дава напътствия на Кол, а аз се чудех дали това е последният път, в който го виждам.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Вто Ное 25, 2014 1:11 am

-Не е нужно да ме учиш,как стават нещата!
Разгневяваше се,защото повече от всичко искаше да спаси Елизабет,ако наистина съществуваше подобен предмет,нямаше да е зле да го намери,всъщност ако падне защитата можеше да вземе Елизабет и Ваалет и да заминат някъде на далеко,далече от всичко,от Клаус от Катерина и всички проблеми,който носеха. Това наистина е ново начало,това което искаше.
Присви очите си,като се изправи от мястото си:
-Съветвам те да внимаваш с нея,ако го направиш,ще те накарам да съжаляваш...
Вече беше твърдо убеден,че иска да спаси Елизабет,практичността тук нямаше място,всеки път мислеше за семейството,а семейството го използваше имаше право на нещо негово,нещо което никой да не му отнема.
-По добре е да я пуснеш,защото ако тя отсъства хората,ще усетят нейната липса,а това,ще е наистина странно. 48 часа са прекалено много време за някой,като нея да е изчезнал в затворен град.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Вто Ное 25, 2014 1:31 am

Погледнах Фин. Той поклати отрицателно глава.
- Тя остава тук, докато не се върнеш с онова което искам. Що се отнася до отсъствието й, съм сигурен, че ще измислиш нещо. - Нямаше намерение да ме пусне и беше прав. Можех да проваля плановете му, а и ако бях с Кол, той нямаше да има никакво преимущество.
- По един или друг начин ще получа това което искам братко! - Просто междувременно можеше да убие мен. - Не е задължително да умира.
Погледнах Кол и поклатих глава. Не знам какво си мислеше, че може да направи и какво е решил да прави, но не исках да губи време и усилия в това да спасява мен. Имах нужда само от няколко минути с него, за да му кажа да се погрижи за хората ми и Лети.
- Имаш пет минути, за да се сбогувате, след това те съветвам да тръгваш, защото часовника тик-така.
След тези си думи Фин се отдалечи от нас, а Кол се втурна към мен и ме прегърна.
- Кол... - Не знам дали имахме време за това, но беше хубаво да се скрия още веднъж в прегръдката му. - Обещай ми, че ще се погрижиш за Лети... - Говорех страшно тихо. Фин нямаше свръх слух, но не исках да рискувам и да ме чуе.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Kol on Вто Ное 25, 2014 2:00 am

Веднага се приближи към нея,като я целуна,обгърна с ръце лицето и,като погледна точно в очите и,като нямаше намерение да я губи,нямаше да рискува да я пусне. Всеки път му отнемаха всичко,този път нямаше да позволи на никой да я отнеме.
-Ще му дам,каквото иска,а щом купола падне,се махаме от този шибан град и това проклето семейство,никой не ние нужен Елизабет,чуваш ли ме?
Говореше тихо,искаше да и е ясно,че този път няма да се откаже от нея. Да беше практичен но нямаше да позволи всичко да върви на опаки този път.
-Всеки път трябва да избирам между човека,който най много обичам и семейството,което постоянно ме предава. Няма да позволя,това да се повтори,ако това значи всички да умрат. Ще защитя теб и Ваалет и ще се махнем от града.
Целуна нежно устните и,като не искаше да си мисли,че това е последната целувка,която получава.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Елизабет on Вто Ное 25, 2014 2:13 am

Отвърнах на целувката му, просто защото той не ми даде друг избор. Знаеше какво ще кажа и по този начин се опитваше да ме накара да замълча, но аз щях да кажа каквото имам да кажа, ако ще и това да е последното което ще направя.
- Кол, чуй ме... - Улових лицето му и го принудих да ми обърне внимание. - Трябва да кажеш на Клаус и Илайджа какво става... - Той започна да клати глава. - Кол... Знам, че искаш да ме спасиш и знам, че ще го направиш и те обичам заради това, но... Тук всички сме защитени... Не става дума само за твоето, но и моето семейство и те моля да спасиш тях... - Колкото и тъпо да звучеше, да го моля да ме убие, спасявайки някой друг, това беше правилното решение. - Ще се измъкна от тук... А дори и да не се измъкна, по важното е да спреш Фин... Чуваш ли ме? Знам, че не харесваш това място и купола, но ако го няма... - Даже не исках да мисля какво може да се случи. А дори и да говореше така, знаех че няма да понесе да убият всичките му близки.
- Трябва да се върнеш в града и да потърсиш помощ... Има достатъчно вещици в този град, които могат да го спрат... Не му вярвам... Дори и да направиш това което иска от теб, той пак ще тръгне след нас и няма да е само той... - Имах предвид, че цялото му семейство щеше да тръгне след него заради предателството и тогава нямаше да има кой да защити нито него, нито Лети.
- Моля те, ако ме обича наистина ще постъпиш правилно...
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Кол

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 5 от 8 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите