Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Хълмът

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Сря Апр 16, 2014 1:22 am

Никога до сега не ме бяха наказвали,така че това,щеше да ми е първия път. А,и погледнато от друга страна,единственото което можеха да ми отнемат е само телефона,който и без това ми служеше да се свързвам с Ема и лаптопа,който ползвах само за учене.
-Няма проблем,благодаря ти още веднъж. Ней вероятно е при Кол,сигурно няма да си е в къщи...
Обърнах се към вратата,като си взех раницата и тръгнах по посока на апартамента. По дяволите,още мислех за прекрасната целувка,нямах търпение да се обадя на Ема и да и разкажа всичко,тя беше моята най-добра приятелка и щях да и споделя всичко. Още щом отворих врата видях,че в къщи свети. Май се беше прибрала но ми се искаше да е сама и да не е с противното лице Кол,не го харесвах никак,макар той да се опитваше да ми се хареса. Чух гласа и,като спрях на едно място и се обърнах бавно:
-Аз... Съжалявам,че закъснях но...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Май 05, 2014 6:39 am

Никой от нас не каза нищо повече докато не стигнахме до хълма, а дори и след това. Тя слезе от колата, както и аз, но не и без да взема със себе си бутилката с уиски, която й подадох и отидох до багажника. Извадих едно одеяло и го постелих на тревата близо до колата.
- Ела... Не стой толкова близо до ръба. - Сега не беше пияна, но пак ме беше страх да не се препъне в нещо и да не полети към пропастта. Теоретично можех да я хвана ако полети надолу, но не ми се искаше да рискувам, защото в момента бях малко пиян и не използвах мозъка си на сто процента, а да се телепортирам изискваше наистина голяма концентрация.
Лети се настани до мен върху одеялото и ми подаде бутилката, която аз веднага поех, отворих и отпих голяма глътка от нея. Сбръчках леко вежди, защото беше доста силничко питие, доста по-силно от бирата.
- Искаш ли? - Предложих и на нея.
- Ще те стопли и не е чак толкова лошо, обещавам... - Набутах бутилката в ръцете й и зачаках да отпие. Предният път я беше хванало доста бързо, само от една бира, от това щяха да са необходими няколко глътки, за да стане в настроение за целувки и може би нещо повече от това. Да, всъщност моето друго аз точно това целеше. Беше я довело тук с идеята да прави секс с нея, за да можем и двамата да си я избием от главата веднъж завинаги.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Пон Май 05, 2014 6:54 am

Поех бутилката все едно виждах отрова,сякаш щях да пия нещо подобно,хвърлих един поглед върху него,като се питах дали настина е много разумно но,ако вправех от няколко дена нещата по разумния начин нямаше да съм тук. Все пак ми беше малко странно всичко това и се чудех до къде мога да стигна и не е ли време да си тръгна но въпреки всичко се наведох към бутилката,като май не е добра идея да я помирисвам. Нослето ми сладко се набръчка,като потреперих:
-Сигурен ли си...
Той поклати глава,като се усмихваше с онази секси усмивка,която просто не те оставаше да си мислиш,че може да е нещо друго,сякаш щеше да пиеш сок. Доверих му се присвих очи и отпих една глътка която се оказа доста голяма. Усетих парещото усещане първо в устата си,а после и на долу по гърлото,потреперих цялата,слагайки ръка на устата си.
 Това е просто...
-Оу...
Не бях пила подобно нещо никога и очите ми чак се бяха насълзили,една глътка но бе достойна да замая главата ми. След това май ми каза,че втората глътка не е толкова зле,истината е че бях на прага да не му повярвам но отпих още една глътка и до някъде беше прав но това не ме лиши от това да се изпише на лицето му. Подадох му бутилката,защото все още усещах как цялата ми уста и гърло са изтръпнали. Преглътнах няколко пъти:
-Доста по силно е от бирата...
И да прав беше наистина ми стана много горещо и само разкопчах анурака,срамувах се да го сваля,бях по тънък потник малко се срамувах от тялото си,не беше като на мажуретка  например,можеше и грам да не му харесвам:
-Това ли обичаш да пиеш Крисчан...
Осъзнавах обаче едно нещо,което може би не трябваше да се случва,може би щеше да ме хване прекалено бързо,а това криеше след себе си,моето смело поведение. Да предния път малко се попреструвах но истината е,че ако наистина се напиех,което е на път съвсем да се случи,не знаех до къде ще стигна...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Май 05, 2014 7:08 am

- Понякога... - Отговорих и аз и се излегнах назад, като подложих ръце под главата си, а бутилката оставих между нас, за да отпие отново ако й се прииска.
- Ти какво обичаш да пиеш? - Даже не знам защо я питах това, почти бях сигурен, че ще отговори нещо от сорта на "лимонадата, която ми правеше баба" или "горещ шоколад" или нещо от този сорт. По всичко си личеше, че не е пила алкохол. Всъщност не беше правила почти нищо, което момичетата на нейната възраст вече имаха навик да вършат. Зачудих се какъв е живота й. Трябваше да е наистина ужасно единствените ти забавления да са свързани с домашни и учене. Аз живеех под този купол от вече 16 години и се чувствах като в истински затвор, а нейният живот беше още по-ограничен. Това беше доста тъжно всъщност, но и страхотна възможност, защото все още имаше какво да открие в този град, докато аз бях изконсумирал всичко онова което можеше да ми предложи. Така че кой от двама ни беше за по-голямо съжаление? Аз или Тя? Отговора беше ясен.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Пон Май 05, 2014 7:21 am

-Обожавам мангов шейк в сладкарницата в центъра на града,просто е божествен.
Сигурно отговора му се стори прекалено тъп,може би очакваше и по тъп. Излегнах се до  него на одялото по корем,като вдигнах леко крачетата си,и се подпрях на ръце,да малко почана да ме хваща:
-Не съм чак толкова забавна,мисля че го знаеш. Не съм,като момичетат,който познаваш,който да опитвали всичко и се наливат с алкохол...
Махнах леко с ръка и се загледах в тялото му. Боже! Толкова е секси,под тениската му,която беше толкова впита в него,се виждаха мускулите му,перфектните му гърди,плочките по корема,лицето му блестеше на светлината. Усетих как някаква топлина се разлива по тялото ми и спря чак между бедрата ми. Преглътнах жадно и цялата пламнах. Осъзнах,че дори не завърших изреченито си,ами просто го бях зяпнала. Той ме погледна извивайки глава към мен,а аз просто извърнах поглед засрамено,не биваше да го гледам така:
-Единствения алкохол който бях пила беше един сайдер на едно пати за деня на Независимостта. Стори ми се доста сладко имаше вкус на ябъла,не успях да пия много,бяха ми взели бутилката...
Бутах с пръсче одеялото и говорех глупости,защото в главата ми се въртяха съвсем други неща,искаше ми се наистина много да го целуна но  той дори не реагира първия път.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Май 05, 2014 7:43 am

Не спираше да го повтаря предният път, започваше и сега. Какво по дяволите трябваше да означава "момичетата по които си падаш"? Не си падах по определен тип момичета, в интерес на истината не си падах по никое момиче, а тези с които спях, просто задоволяваха някой мои нужди.
- Знаеш ли Лети, трябва да избягваш да си правиш заключения за хора които не познаваш или да им лепиш етикети. Аз не ти лепя етикети, постарай се и ти да не го правиш, като категоризираш хората с които излизам. Дори нямаш представа за какво говориш. - Надявах се повече да не ме слага в рамката, в която и останалите, защото и тя самата знаеше какво е някой да го прави с теб и не биваше да го прави с останалите.
- "Момчета като теб", "Момиче като мен"... - Цитирах по спомен нейни думи. - Сама се опитваш да влезеш в рамка и да поставиш останалите в такава. - Това ме дразнеше ужасно много. Възприемах я малко по-различно от останалите момичета, не защото беше по-различна от тях, а поради купища други причини, които нямаха нищо общо с нея.
- Ние с теб не сме чак толкова различни колкото си мислиш и да, може би не обичам мангов шейк, всъщност не съм опитвал такъв шейк през живота си, но за мен ти си същата като всяко едно друго момиче в този свят, докато не науча нещо повече, за да имам впечатление.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Пон Май 05, 2014 8:05 am

Осъзнавах,че не съм права и ми е дал уместна забележка,истината е че наистина му лепнах етикет но истината,е че исках да съм момичето,по което той си пада,негов тип ли нещо подобно,ама го виждах само с красиви мажуретки,не с подобни на мен момичета. Нацупих се леко забивайки поглед от срам в одеялото. Протегнах се за бутилката отпих една глътка,не беше прав все още е гадно но не и,като първия път без съмнение.  Завъртях капачката,за да не падне и да се излее.
В главата ми се въртяха много неща:
-Съжалявам...
Прошепнах тихо но толкова,че да ме чуе. Искаше ми се да си пада по мен но нямаше да се случи. Все още правех кръгчета в одеялото и погледнах към него:
-Просто те виждам само с мажуретки,руси красавици,трудно е да не ти лепнат етикет.
Подпрях с едната си ръка брадичката си и погледнах към нея:
-А,и от километри се забелязваше,как гледаш Наташа...
Понякога ми се искаше да гледа така и мен с някакъв плам страст нещо,каквото и да е било:
-Както и да е...
Явно просто ревнувах извъртях се и легнах по гръб,звездите сякаш се местеха,беше ми доста замаяно,засмях се сладко и погледнах към него. Вдигнах ръка и закрих очите си,толкова смешно.
Анурака свален на долу разкриваше тялото ми,което никак не беше лошо но не си давах сметка за това,за да се покрия,ако си  два най вероятно щях да се сприкрия.
-Звездите се местят... Боже,това е по силно от бирата,доста ми е замаяно...
Не чак толкова переовеличено,да замаяно но не супер пияна,по скоро не трябваше да продължавам много:
-Не ставам дори в това,не мога да пия не мога да се целувам,май си объркал комапанията за вечерта...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Май 05, 2014 8:26 am

Всички признаци бяха на лице, но кой да предположи, че Лети си пада по мен. Забелязваше неща които никой друг, даже неща които не съществуваха, като това как съм гледал Наташа. Трябваше да й забраня да я споменава вече, защото ми убиваше целият кеф.
- За протокола, бил съм и с много брюнетки, но явно в полезрението ти е само Наташа, ще взема да си помисля, че си падаш по нея. - Изсмях се вътрешно и погледнах към нея, а в следващият миг просто се телепортирах върху нея. Беше станало по-бързо и от мигане.
- Пак го правиш Лети! - Скастрих я аз и свалих ръката й от очите.
- Опитваш се да мислиш вместо мен, което е адски дразнещо. - Много грешно разбираше всичко. Компанията й беше точно това от което имах нужда в момента и проблема с целуването беше заложен в плана ми за вечерта.
- Може би те доведох тук, за да те науча как да се целуваш... - Трябваше да спре да напряга красивата си главица и да мисли за това какво и защо правя или кой и как гледам.
- И може би, това че не можеш да пиеш е точно това което искам... - Наведох се към лицето и като устните ми бяха буквално на милиметри от нейните.
- Е, искаш да разбереш какво е истинска целувка? - Устните ни бяха толкова близо, че при всяко помръдване на моите, докосвах нейните. Това тотално я стресна или по скоро шокира или просто вцепени, не знам, но усетих, че е затаила дъх, а очите й ме гледаха ококорено. Подсмихнах се и разтворих сочните й устни с езичето си и го пъхнах между тях, като палаво го завъртях около нейното. Беше доста сладка, с привкус на уиски, което съчетание беше опияняващо.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Вто Май 06, 2014 5:02 am

Затаих дъх или по скоро целият се бе изнизъл някъде и не стигаше до дробовете ми. Не го бях усетила,как толкова бързо се беше оказал над мен,как се стигна до това,може да е редно да се отдръпна,не бях такова момиче но гръм да ме удари,това ужасно ми харесваше. В първия момент дори не осъзнавах,какво трябва да направя,бях доста шокирана и за малко останах с отворени очи,напълно шокирана но когато нахлу с език просто загубих представа за реалността. Дали от алкохола или от нещо друго,от тръпката,се опитах да отвърна,езичето ми не беше  толкова палаво,като неговото. В първите секунди може би му се сторих статична но той сякаш наистина ме учеше. Все пак не беше като да се целува с опитно момиче,целувките сякаш бяха плахи.
Цялото ми тяло сякаш беше направено от електричество,което преминаваше по цялото ми тяло,а бедрата ми просто горяха,събираха се на едно място и сякаш се разпръскаваха отново. Толкова хубаво и малко плашещо защото до сега никога не бях се чувствала така.
-Крис...
Казах със затъен дъх,бузите ми бяха почервенели,цялата горях. В какво ме въвлече,в какво се бях въвлякла аз. Дори не бях осъзнала но се бях надигнала и впих устни в неговите,следвах неговия урок но не по негов начин,а по моя някак нежно. Трябваше,трябваше да спра не бях такова момиче,бях примерно но ужасно го харесвах,ужасяващо дори.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Вто Май 06, 2014 5:20 am

Другото ми аз лекуваше вътрешно, защото вече знаеше, че е постигнал целта си. Пред чара и обаянието на Крисчън Колинс, всички момичета бяха равни. Лети дори беше малко по-ентусиазирана от колкото можеше да се очаква. Вероятно следствие от няколкото глътки уиски, които безспорно бяха раздвижили кръвта в тялото й. Тяло, което съвсем скоро щеше да мине в мое притежание.
- Тук съм... - Измърморих измежду целувките, които все по-често самата тя инициираше. Това ме подтикна да стана по-активен и самият аз. Ръцете ми започнаха да обхождат още по-безсрамно тялото на Лети. Това беше първото ми по-близко запознанство на докосване. Познавах добре пропорциите й, очите ми бяха като скенер. И този път умението ми да разпознавам скритите таланти не ме подведе. Формите й бяха заоблени и секси, което ми допадаше. Ухаеше наистина добре и да, имаше наистина хубава коса на допир.
Започнах да разсъбличам горнището й, като постепенно го смъквах от раменете й и не бях сигурен дали го направи по интуиция съвсем несъзнателно или нарочно, но точно когато нямаше на къде повече да го сваля, тя се надигна леко и аз без колебание се възползвах от тези няколко секунди, за да издърпам горнището надолу. То се спря на китките й и от там нататък, тя сама се освободи от него. Аз вече бях преминал на кръста й и пръстите ми бавно набираха потничето й нагоре.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Вто Май 06, 2014 5:36 am

Сякаш бях направена от шоколад,защото просто се разтапях в него,усещах нежните му ръце вече в близост до корема си,като тялото ми реагира веднага,защото потреперих от удоволствие. Чудех се,какво ми причинява,сякаш не съм в състояние да спра,да му откажа. Сърцето ми препускаше лудо,исках да го целувам,той да не спира да ме докосва но нещо тайничко в мен се прокрадваше,че може да съм поредната му,която води тук на хълма. Дори можеше да се каже че е малка ревност.
-Крис... Аз...
Той спря за секунда,аз все още дишах тежко,сякаш не ми достигаше въздух,доста ми беше замаяно и сякаш имах ужасна нужда от вода но не бях жадна за нея,а за устните му:
-Страхувам се...
Бях под волята на алкохола но не и тотално замаяна,все още можех да мисля,макар сега други импулси да ме водеха:
-Крис...
Усетих устните му по врата си:
-За бога...
Пулсирането между бедрата ми стана не изстово,толкова странно,толкова ново,малко ме плашеше но наистина ми харесваше.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Вто Май 06, 2014 5:49 am

- Няма да те нараня... - Дежурната реплика, която минаваше всеки път, когато се стигнеше до тук.
- Отпусни се Лети... - Издърпах потника й над главата и ръцете й останаха приклещени, защото не го бях свалил на пълно, а всъщност така ми харесваше наистина много. Спуснах устните си няколко сантиметра на долу и започнах да целувам плътните й гърди. Кожата й бе изключително мека и нежна, въпреки леката грапавина, която се появяваше след всеки мой допир. Просто тялото й настръхваше от удоволствие.
- Всичко ще бъде наред... - Другото ми аз май чак сега осъзна, че Лети никога не е правила секс с друго момче. Ние щяхме да сме й първите. Даже и аз самия вече не можех да се удържа, защото колкото и да исках доброто на Лети и се бях опитал да я предпазя от тъмната си страна, тя беше предизвикала всичко с онази целувка и вече нямаше връщане назад.
Тя отново се опита да се надигне, сякаш за да избяга, но аз използвах момента, за да махна изцяло потника и да го запратя при горнището й. Тази кратка раздяла с тялото й ме накара да се върна още по жаден за него. Устните ми започнаха отново своя поход от устните й, после преминах по врата й и гърдите, дори вече се насочих и към коремчето й, докато я държах за тънката талия. Тя се извиваше неспокойно под устните ми. Усещах как коремчето й се свива и отпуска енергично и пулса й ставаше все по учестен. Желаех я толкова много!
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Вто Май 06, 2014 6:13 am

Дали? Дали нямаше да ме нарани? Оу по дяволите! Кой можеше да мисли разумно,над това,какво и как можеше да се случи след това. Добро момиче бях истина добро но от всичко това някак ти омръзваше. Устните му сякаш прогаряха кожата ми но наистина по невероятен начин. Давах си сметка,какво щеше да се случи,малко наистина се страхувах но проклета да бях,ако го спра.
Потрепервах от невероятните му ласки,усетих как стигна до копчетата на дънките ми,потрепнах отново,защото някакви нови тръпки отново ме заляха. Щом се зае да ги разкупчава,усетих как ги помръдва,присвих бедра,защото усетих страна тръпка.
-Крис...
Опитах се да се отдръпна но това сякаш само му помогна,защото успя да прихване дънките ми и да ги свали. Не се чувствах насилена,по скоро изплашена от реакцията на тялото на новите инпулси и всичко ново. Присвих бедра,усещах как бикините ми са ужасно мокри,една сега го усещах. Надигнах глава,за да погледна но видях палави я поглед на Крис,изпълнен с толкова много пламъци,този поглед,гледаше ме с такова желание,сякаш явно това,което се случваше е нормално.
Той беше първото момче,което ме виждаше така,дали му харесвах наистина,срамувах се от собственото си тяло. Присвих ръка към тялото си,сякаш да се прикрия.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Вто Май 06, 2014 6:31 am

- Ако не ти харесва ще спра... - Искаше го и още как, но защо толкова се смущаваше не можех да си го обясня. Върнах се нагоре към устните й и я целунах страстно. Лети беше като малко уплашено зайче, чието сърце заплашваше да се пръсне. Биеше толкова силно и лудо, че се чудех какво се върти в главата й, в този миг.
Не й бях дал възможност да ми отговори, а когато можеше бе запленена от гледката докато се бях изправил и съблякох своята тениска. После пак атакувах устните й и дори и да имаше нещо против, не й позволих да го изрече на глас.
Сега телата ни бяха прилепнали едно до друго и усещах горещата й кожа, прилепена към своята. Не очаквах, че ще ми хареса чак толкова много допира й. Не бях се чувствал по този начин с другите момичета. Повечето от тях ме привличаха наистина, но с Лети беше нещо по-различно от това. Нещо повече от това, което нещо ми харесваше. Не се опитвах повече да си обяснявам на какво се дължи тази химия която усещах, просто й се насладих.
Ръцете ми пак се спуснаха по тялото й и докато устните ми, жадно пиеха нейните, то пръстите ми бавно смъкваха парченцето плат прикриващо най-красивата част от Лети, която нямах търпение да посетя.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Сря Май 07, 2014 12:58 am

Защо го мислех толкова,ако не ме харесваше,нямаше да е тук с мен,ако наистина не го искаше нямаше да остане с мен. Нищо което правеше не изглежда да го правеше на сила или не виждах отвращение или нещо подобно. Напротив,караше ме да се чувствам чудесно,ръцете му по тялото ми,което направо гореше от желание,за всяко следващо докосване. Напълно забравих за всичко,нямаше мисли за друго освен за него. Колко уникално красив е той,как силното му тяло се притискаше в моето но в същия момент беше най нежния и внимателен мъж на земята. Не беше груб,напротив докосваше толкова нежно,побъркваше сетивата ми.
От устните ми се измъкна един стон,когато ръката му премина между бедрата ми,беше свалил бикините ми на долу,като прокара пръсти. Боже... Докосваше ме... Там долу...
Не знаех,какво прави,как го правеше но по хубаво нещо не бях усещала,дори опиянението от алкохола е нищо в сравнение с това:
-Крис...
Цялото ми тяло трепереше не от студ,а от някаква нова тръпка,желание имах чувството,че напълно съм загубила контрол над сетивата си,над това което правеше той с мен:
-Толкова е...
Остави ме без думи,когато пръстите му заиграха по тялото ми и в минутата в която засмука с устни една от гърдите ми. Дишах тежко усетих прилив на енергия,която ме накара да се извия,като дъга,отрони се стон от устните ми,като сякаш за секунда света се изгуби.
След,като по премина усещането все още го имаше но можех да си поема въздух. Потърсих очите му,погледнах го изплашено защото не знаех,какво се случва с мен...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Сря Май 07, 2014 1:36 am

Дадох свобода на желанието си да я имам. Желание, което може би прекалено много бях потискал последните няколко дни, докато си я представях прекрасна и интересна, възбуждаща, владееща изкуството да превзема чужди мисли. Пръстите ми изоставиха гърдите й само, за да я наглася така, че да усети колко възбуден наистина бях и в същото време умиращ от желание да я подразня и да усетя трептящото й от убийствена възбуда тяло. Ръцете ми нежно и бавно се плъзнаха по бедрата й и се спряха на свивките на коленете. Разтворих ги бавно и после рязко я издърпах към себе си, за да останат краката й, разтворени приветливо точно срещу мен. Целунах вътрешната част на бедрото й и я захапах преди да се отправя бавно, но славно към влажните й дълбини. Показалците ми разтвориха сладките устни на Лети, а палците се задвижиха от двете страни на женствеността й и я дразнеха лекичко.
Езикът ми се зарови в дълбините й, докъдето достигаше, дарявайки я с топлината си. Леко наболата ми брада драскаше леко и възбуждащо кожата без да оставя необгрижено място там долу, при входа към рая.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Сря Май 07, 2014 2:10 am

В първия миг се смутих никой никой никога не бе ме виждал там долу,никой не беше стигал толкова далече,нямаше съмнение исках да е единствено и само той. Бедрата ми сякаш искаха да се затворят от изненада и от това,че не познавах добре това ново усещане но той не ми позволи,а в същност не исках да го спирам,просто тялото ми действаше инстинктивно. Присвих едната си ръка към тялото,а с другата свих на малка топка одеялото под себе си. Усещах как се разтичам по него,не знаех дали това е нормално но той нито за миг не се отдръпна ами напротив продължи със своите ласки. Езичето му сякаш нямаше пощада избутваше ме до ръба на нещо,което не познавах но толкова хубаво,че нямах сили и не исках да се боря,а само да му се отдам. Извих се отново,разтворих устни,като дадох пълна воля на стона да избяга и да се разнесе,тих и нежен:
-Крис....
Стенех името му,защото превзе не само тялото ми но и мислите ми,владееше всичко,самата мен,едва ли можех да устоя на самия него и на това,което правеше. Само не ми се искаше да спира,чувствах се в облаците,чувствах че мога да полетя. Ставаше все по хубаво и хубаво,когато той спря... "Защо? Какво стана?" Пробягна в умът ми и го погледнах отбъркано,да не би да бях направила нещо?
Видях,как се извисява над мен,усетих как мъжествеността му се отърква в мен. Толкова голям,толкова твърд,за малко пробегна страх,дали щеше да боли,дали пък можех,той... Целуна ме и погледна към мен погледа му ми действаше успокояващо. Знаех,какво следва не бях глупава,знаех че би било редно да спра много отдавна,че мое би в неговите очи се виждах,като лека,може и да ме остави след това,след като ме има. Но едно е сигурно той исках да ми е първия,него желаех от толкова дълго време и въпреки да не е перфектния за мен,аз го намирах за такъв.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Сря Май 07, 2014 2:42 am

Тялото й беше в ръцете ми, буквално. Разливаше се по моето. Косата й беше разпиляна по меката трева, а плахите движения на ръцете й ми вдъхваше някакво доверие, че тя наистина желаеше всичко това. Надявах се да не съжалява на следващият ден. Наистина, някъде дълбоко в мен, имаше някаква заровена човечност, която така и не се бе показала на повърхността до този момент, но точно тук и точно сега в този миг, ми се искаше това което ще направя, да не я нарани след това, макар да бях убеден, че в даден момент щеше да съжали за това което се е случило тази нощ. Просто бях такъв. Провалях всичко до което се докосна и Лети беше живото доказателство за това. Само до преди няколко дни не се бе целувала дори, а тази нощ щеше да загуби невинността си завинаги и аз щях да съм този който щеше да й я отнеме. Щях да открадна душата й и тя вече нямаше да е така чиста, както сега...
Ръката ми отново се плъзна по тялото и отстрани покрай ребрата до кръста и след това по бедрото и премествайки се на моето собствено тяло. Обгърнах с нея члена си и го поставих на точното място, което бе готово за мен, усещах го по лекото свиване на мускулите й изгарящи от нетърпението.
Съпротивлението беше голяма, когато се опитах да проникна в нея макар и бавно. Беше твърде тясна, затова правех всичко много, много внимателно. Бях успял да вкарам едва няколко сантиметра, когато го изкарах и опитах отново също толкова бавно и внимателно. Предполагах, че болката я изгаря отвътре затова се наведох към устните й, които внимателно започнах да целувам и да прошепвам "съжалявам" между всяка една целувка, преди да и подаря следваща. Бяха съвсем невинни, просто притисках устните си в нейните, за да не й преча да си поема въздух, който в момента й бе наистина необходим.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Сря Май 07, 2014 3:12 am

Някаква пълна смесица от болка,удоволствие,желание и още куб неща. В първия миг ми се искаше да спре,стори ми се доста не поносимо но след лекия стрес разбрах,че удоволствието е прекрасно.
Внезапно усетих,как тялото ми цялото бе обладано от ново усещане,той бе проникнал до край в мен. Дишах на пресекулки накъсано,усещах болка но толкова нищожна,защото удоволствието беше по голямо. Поех си много дълбоко дъх,той спря явно давайки ми време да свикна с това ново усещане. Погледнах към него,той ме гледаше все едно ме питаше дали съм добре.
Премигнах с очи,като главата ми се помръдна в знак на да. Той много бавно се задвижи,усещах сърцето ми,как лудо препуска,колко божествено е всичко. Ръцете ми се прихванаха за силните му мускулести ръце,а крачетата ми с негова помощ се бяха увили около него. Целувките ставаха все по възбуждащо невероятни,вече не бяха толкова плахи,а по скоро показваха желание за това да  усещам вкуса на устните му. Треперех от желание да докосвам тялото му,пръстите ми докосваха прекрасната му кожа,като той се движеше над мен. Всяко мускулче в тялото му се движеше и няпрягаше,като истинско божество,толкова перфектен:
-Толкова те харесвам Крис...
Дали го бях казала не знаех,по скоро мислех,че си го мисля,но по скоро бях луда по него.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Сря Май 07, 2014 3:41 am

"Повярвай ми, знам че е така Лети" - каза другото ми аз и се засмя гърлено. Не очаквах, че може да й хареса толкова много още първия път, но го усещах с цялото си тяло. Тя наистина отвръщаше на моите целувки, ласки и всеки мой допир до нея, волен или не волен, се превръщаше в празник за тялото й, което ми изглеждаше изключително крехко, дори беззащитно в този момент. Не ми се искаше да я нараня и това мое намерение ме възпираше все още, защото ако трябваше да съм съвсем честен това внимание и старание, не ми позволяваше да се разгърна до край и да се отдам на истинските си копнежи.
- Оказа се, че и аз много те харесвам Лети... - Просъсках в близост до ухото й, по моя си перверзен начин, като леко засмуках възглавничката.
- Сега се отпусни... - Малко по нежно допълних аз и извърнах глава към лицето й, което правеше сладки гримаси, нещо средно между... и аз не знам какво точно, но се надявах да не е болка. Предполагах, че изпитва такава, колко точно не можех да кажа, защото никога не бях преминавал през това, през което тя в момента, но разчитах удоволствието да преобладава.
Бях го извадил наполовина когато отново започнах да го връщам навътре, бавно и плавно. Внимавах да не я заболи, макар да се съмнявах, че болката изобщо ще изчезне през нашия пръв път заедно. Усещах, че при всяко мое проникване в нея, тя събираше леко краката си и когато се отдръпвах и тя сякаш се отпускаше. Вероятно бе нещо инстинктивно. Не ми се искаше пак да й повтарям да се отпусне, само така щеше да стане още по-хубаво от сега.
Исках я тук и сега и не с това влудяващо бавно темпо, с което се движех. Затова започнах да забързвам по малко, също беше бавно, но не до степен че да полудея. Щях да продължа така до момента в който не поиска повече, не ми каже че няма болка или натърти на това, че й харесва.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Сря Май 07, 2014 4:05 am

Усещах,че внимаваше с мен,не бързаше веднага да продължи,усещах че иска да ми даде време,че искаше да свикна с това. Всъщност по скоро е въпрос на време,защото с всяко проникване,ставаше все по хубаво,а болката макар и вече да не можех да я нарека така,се заместваше от удоволствие. Усеща как онова прекрасно чувство ме завладява напълно но този път толкова по интензивно,толкова по хубаво.
Притиснах се в него,той засили темпото още малко,болката нямаше вече,само удоволствие,нежни стонове се откъсваха от устните ми. Усещах как моето тяло сепритискаше в него,гърдите ми се докосваха до тялото му и това направи нещата още по сладки. Наведе се към мен,като ме притисна към земята,облегнах глава назад оставяйки го да целува вратът ми:
-О,Крисчан толкова е хубаво...
Позволих си да си призная,бях притворила очи,напълно отдадена вече на него,без страх,без болка. Усетих как проникваше в мен,бързо и до край,изненадващо за мен забърза още,като кръвта ми закипя. Имах чувството,че ще обезумея,можеше ли да е толкова хубаво,неземно дори. Забързваше все повече и повече,притискаше ме здраво към себе си,като ме обгръщаше с една ръка,а в другата вплете пръстите си в моите и ги притисна към одеялото:
-Моля те...
Исках да му кажа да не спира но не можех,не можех да си поема дъх,сякаш бях изтакана от кабели и през мен преминаваше ток,толкова силно,че имах чувството,че ще гръмна всеки момент. Мислех,че ще се погубя,сякаш не можех повече. Щом ускори още повече впих едната си ръка в тялото му отчаяно,като извиках. Боже! Боже! Все едно бяха фоерверки,все едно експлозия,цялото ми тяло се разтопи,полетях... Уникално усещане,по хубаво не мисля,че някога бях усещала. Дишах на малки пресекулчици,не можех да си поема дъх,бях останала без такъв и без думи...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Сря Май 07, 2014 4:33 am

Движенията ми се меняха постоянно, темпото също, но единственото което все още се бе запазило като постоянна величина бе вниманието, с което извършвах всичко, дори можеше да се каже, че съм нежен, нещо което от всички момичета, с които някога съм бил, само тя бе предизвикала такава потребност у мен. Не щадях никой, дори и момичетата, на които им беше за първи път, но с нея сякаш не можех да си позволя да бъда друг, груб и невнимателен. Настъпи момент в който обаче, прескочихме границата на прекаленото внимание, просто защото тялото й жадуваше за нещо друго, нещо повече, което в крайна сметка доведе и до блажен финал за нея. Усилията които бях положил, ми се бяха отплатили, по начин по който дори не очаквах, че ще се случи. Дори не очаквах, че ще успее да достигне до финал, още по-малко толкова бързо. Не се оплаквах де, това даже ми даде зелена светлина, за да продължа още малко по-освободено, естествено не и преди да й позволя да се наслади на този миг. Вярвах, че това е първият истински оргазъм в живота й и това беше паметен момент, можеше да й го отнема или да й го подаря, избрах да направя второто.
Когато усетих, че и последната тръпка премина през тялото й, захванах нежно крачетата й и отново се задвижих във вече доста влажната й женственост. Първият тласък беше рязък и дълбок, а вторият последва след няколко секунди, малко по-умерен, но не по-малко прочувствен.
- Прелестна си Лети... - Толкова ми беше хубаво да се намирам в нея, че не ми се искаше да излизам никога от топлото и горещо укритие между бедрата й. Това момиче беше истински пожар и й трябваше съвсем малко, за да избухне. Ако не знаех, че не го е правила преди, щях да съм убеден, че е.
- Побъркваш ме... - Разплетох крачетата й от кръста си, защото не знам дали усещаше, но така до известна степен не ми позволяваше да се връщам прекалено на зад, а аз исках да се движа от край до край, в този земен рай, между бедрата й.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Сря Май 07, 2014 5:01 am

Смаяна е дума която не знаех дали мога да използвам,след като нещо толкова невероятно ми се случи,не вярвах,че може още веднъж. Не вярвах,че той ще иска още от мен. Не лепях етикети но ако беше друго момче,най вероятно нямаше да обърне толкова внимание на мен,щеше да свърши всичко,без да е толкова нежен но той беше. Явно наистина му пукаше и ме харесваше.
Не вярвах,че толкова скоро,ще изпитам удоволствие но тръпките завзеха тялото ми,загубвайки контрол отдавайки се изцяло на него. Този път се движеше по бързо,някак по рязко и не вярвах но това ми харесваше,още повече. Как беше възможно? Никога преди не го бях правила,а всичко,всичко което ми даваше и показваше го приемах без да се осъмня и това не е до алкохола,а до това,че го харесвах,бях влюбена в него. Прихванах се здраво за ръцете му,защото със всеки тласък ме избутваше назад. Накрая просто ме прихвана здраво все едно щях да избягам от него.
Какво трябваше да направя,чувствах че нещо искам исках да не спира но не можех да му кажа,срамувах се. Исках отново онова чувство исках да го усетя отново,скаш си на лунапарк пускаш се по пързалката и искаш отново за да усетиш приятното чувство.
-Крис...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Сря Май 07, 2014 5:18 am

- Тук съм... - Жадно зацелувах устните й и дори за миг не спрях да движа напред назад таза си, устремено водейки себе си, а защо не и нея към още един финал. Всъщност не, че чак толкова бързах да свършвам, но Лети явно ми действаше по този начин. Не можех да се контролирам. Обикновено бе много по-лесно да го правя, даже с часове, но сега цялото ми тяло пулсираше в ритъм с нейното и желаех да се разлея в нея и да почувствам това сладко освобождение. Исках да се кача на гребена на вълната заедно с нея.
Членът ми започна да пулсира и втвърдява още повече. Напрежението ме обгърна изцяло и забързах още повече. Съзнанието ми бе замъглено и дори не осъзнавах дали с това си волно поведение не я карам да изпита болка, но беше по-силно от мен. Просто не можех да се контролирам. Всичко в нея ме предизвикваше, от погледа й, до стенанията й. Жадувах да я направя щастлива и да споделя нейното щастие.
Изведнъж сякаш всичко застина и усетих как гореща тръпка преминава през цялото ми тяло и преминава в нея. Усетих всеки импулс на телата ни, които сега се сляха по различен начин. Задвижих се още няколко пъти, докато и последната тръпка не премина в телата ни.
Зарових глава във врата й и се опитах да успокоя лудото биене на сърцето си, но божественият й аромат не само не ме караше да се успокоя, но точно обратното. Побъркваше ме още повече.
След известно време, нямам представа колко точно, надигнах глава и я погледнах. Сега ми изглеждаше дори по-красива от преди малко. Погледът й бе още по-блестящ, а бузките ужасно сладко зачервени. Беше като порцеланова кукла, която ми се искаше да целуна и не се борих с това си желание, напротив. Впих устните си в нейните и я целунах дълго и продължително, направо цяла вечност и аз не знам защо изпитвах толкова голяма нужда да го направя.
- Добре ли си? - Попитах накрая и отместих няколко кичурчета коса назад, за да разкрия още повече хубавото й лице.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Сря Май 07, 2014 5:36 am

Всички ми бяха казвали,че боляло,че било ужасно,че изпитвали ужасна болка но истината е,че нямаше нищо такова и по скоро болката е нищожна на базата на сладкото удоволствие,което подари. Радвах,се че той ми е първия,защото ми хареса всичко това. Засрамих се от себе си,как можеше да ми харесва,аз бях толкова примерна,толкова подредена,а сега нищо общо,подадох се на нещо,на някаква друга част от мен. Не съжалявах но малко се срамувах. Прекрасните бляскави очи на Крис ме гледаха,сякаш с толкова нежност,че ме откъснаха от мислите и леко му се усмихнах,все още дишах тежичко,усещах тялото си все още като в полет.
-Да добре съм... Малко се чувствам странно но добре...
Протегнах ръката си и погалих лицето му,толкова красив е,можеше ли да има по красиво момче,едва ли или поне за мен,той е най-красивия:
-Прекрасно беше...
Надигнах се исках да го прегърна силно много силно,да усетя тялото му до моето,чувствах се така защитена около него,сякаш нищо никога нямаше да ми се случи,когато съм в неговоите обятия.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите