Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Хълмът

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Апр 14, 2014 5:58 am

avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Апр 14, 2014 6:06 am

Заведох Лети на хълма, защото не виждах по-подходящо място от това. Навсякъде в града щяха да я закачат, накрая щях да набия някой и да си навлека проблеми. Това тук беше уединено и красиво местенце. Даже бих казал, най-красивото място в града, защото когато се качиш там горе, всички други оставаха в краката ти и бяхте само ти и вятъра, който понякога имаш чувството, че може да те поеме на крилата си и да те отнесе навсякъде. Хубава илюзия, която едва ли някога щеше да стане реалност. Никой не се опитваше да разруши глупавото заклинание, което майката на Алек беше направила и благодарение на която всички бяхме затворници на този град.
- Пристигнахме. - Съобщих подобно на диспечър от метрото и се протегнах за бирата, която седеше на задната седалка.
- Няма да чакаш пак да ти отварям врата нали? - Закачка придружена с лаконичен смях и излязох от колата, но оставих фаровече да светят иначе тук нищо не се виждаше и ме беше страх да не се пребие някъде. Свалих си горнището и го метнах на земята, после седнах върху него и оставих достатъчно място и за Лети, която още не беше слязла от колата. Поклатих глава и извадих една бира:
- Гледката от тук е много по-хубава мис скромност. - Провикнах се и отпих голяма глътка.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Пон Апр 14, 2014 6:21 am

Това можеше да се пише романтично място,чувствах се много странно. Сякаш не бях част от картината и нещо подобно. Слязох от колата и се приближих към него,той ми остави малко място. Настаних се на мястото,което ми остави,като ми тикна в ръцете една от бирите:
-Не пия...
Но по погледа му разбрах,че не е редно да се правя,бях дошла тук,а и не трябваше да бъда толкова голяма сухарка. Надигнах малкото кенче,като отпих една глътка. Беше много,ама много гадно,намръщих се,като поклатих глава:
-Как го пиете това има вкус на...
Преглътнах отново,явно първата глътка е такава. Успокоих се малко и дадох втори шанс на бирата и можеше да се каже,че не е чак толкова зле:
-Често ли идваш тук?
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Апр 14, 2014 6:27 am

Свих леко рамене:
- Дефинирай често? - Не можех да кажа, че го правя всеки ден, но понякога обичах да идвам тук и просто да си седя. Обикновено се случваше когато съм отегчен от всичко останало и просто се нуждая от презареждане.
- Ами ти? - Завъртях леко глава към нея. - Къде другаде ходиш освен на училище? - Чудех се изобщо излиза ли някъде. Изглеждаше така сякаш няма никакъв социален живот и светът й се въртеше около една приятелка и едно училище.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Пон Апр 14, 2014 6:38 am

Поклатих глава явно идваше често,е не е работа колко често го прави,ама по скоро правех опит да завържа разговор. Следващия въпрос по скоро ме накара да се позамисля.
-Преди обичах да ходя в парка за няколко минути преди да се върна в къщи но след,като се преместих при Елизабет ми харесва да стоя на покрива на апартамента и. Там има същата невероятна гледка,когато тази тук.
Погледнах напред и определено наистина е невероятна гледка. Сякаш гледаш някаква карта но всъщност беше съвсем някаква реална гледна:
-Но повече ми харесва да си говоря с Ема,тя е единствената,която ме приема такава каквато съм и не ме съди,нито ме унижава.
Отпивах от бирата,като явно с всяка следваща,щях да съм все по откровена,чудех се дали не е редно да спра. Никога преди не бях пила,дали нямаше да се напия?
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Апр 14, 2014 6:48 am

Както и предположих. Лети бе толкова изолирала се от света, че един дявол знаеше дали изобщо осъзнава на коя планета се намира. Беше странно да видя някой като нея, защото аз бях обиколил всяко кътче на този град, докато нейните представи сякаш се простираха до парка и покрива на бара.
- По-полека с това. - Пиеше прекалено бързо и ако продължаваше в същия дух, щеше да се наложи да я нося на ръце до тях.
- Ще ми кажеш ли истинската причина да работиш в онзи бар и не ми излизай с тия глупости, че искаш да си самостоятелна или да не товариш някой друг. - Погледнах я сериозно, защото наистина очаквах сериозен отговор, а не тия захаросани увъртания. Никой 15-16 годишен не искаше да работи. Правеше го или защото я караха или защото беше тотално изперкала, а аз исках да знам кое от двете е.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Пон Апр 14, 2014 7:02 am

Поех дълбоко дъх,като не знаех,дали е в състояние да ме разбере. Гледах на пред и оставих бирата на земята:
-Цял живот съм в тежест на някого,първо в тежест на баба ми,която беше доста болна и много трудно се справяше с грижите си за мен. Сега съм в тежест на Елизабет...
Поприсвих устни и погледнах към него,той едвали щеше да ме разбере,той не е в тежест на никой:
-Да за тях може и да не съм такава но аз се чувствам сякаш мястото ми не е тук,сякаш се натрапвам или вмъквам в чуждо пространство. Не съм част от нищо...
Поех много,ама много дълбоко дъх и казах:
-Искам наистина да имам кола но колкото и глупаво да звучи не мога да приема просто ей така сякаш подаяние от някого,само защото съм сираче,искам да си го спечеля,само така ще се зарадвам истински на това,че не ми е дадено даром,а съм си го купила сама. За това работя след училище,за да събера пари за кола,а и не е чак толкова лошо да се работи в бара,освен гадни мажуретки и пияници всичко си е добре.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Апр 14, 2014 7:21 am

Туше! Не беше нито луда, нито пък някой я караше да го прави. Беше заради нещо съвсем различно, с което не знаех как мога да й помогна, защото нямаше как да й дам семейство, в което да не се чувства като тежест.
- Колко пари имаш? - Попитах.
- Познавам един човек... Може да ти намери добра кола, за не много пари... - Наистина познавах такъв човек и ако не с друго, наистина можеше да й намеря хубава кола, която да може да си позволи с бакшишите от шибания бар.
- Виждаш ли тази кола... - Обърнах се назад и й посочих моята. - Купих я за хилядарка! - Щях да й спестя колко пари хвърлих по нея, за да я стегна и да придобие сегашният си вид, но нямаше и нужда да знае. Както сама беше казала не искаше подаяния, затова щях да го скрия от нея.
- Има една автоморга в края на града, мога да те заведа там и да си харесаш нещо, а после ще се договорим за цената и понеже съм пич, мога да ти я направя като чисто нова за нула време... Предложение, което идва веднъж в живота сладкишче! Приеми или недей, но ако искаш да имаш качествено возило, аз съм твоя човек.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Пон Апр 14, 2014 7:33 am

Е,това че исках кола която да спечеля сама не означаваше,че не мога да отказвам помощ,ако можеше да я взема за по малко пари и да е хубава,още по-добре:
-Това е супер...
Но поклатих леко глава след това:
-Да кажем обаче,че не мисля,че за 500 долара и 5-те от днес,ще мога а си намеря нещо свястно. Имах малко повече но ги дадох за лечението на баба,не исках да тревожа Елизабет,а и исках да се погрижа един път и за нея.
Тегава тема за това трябваше да я прекратя:
-Трябва да посъбера още малко,естествено няма да мога да си купя някое бързо возило но се надявам да е що годе хубаво и да не ми се подиграват... Много...
Не можех да избегна това но не пречеше да опитам:
-Впрочем колата ти е супер,доста е бърза,обожавам бързи коли и високата скорост. Някакво странно чувство...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Апр 14, 2014 7:46 am

- Мога да ти заема... - Казах предпазливо, за да не писне отново, че иска подаяния и бла бла.
- Ако не стигнат, а за работата ще се разберем, когато приключа с колата. - Естествено нямаше да й взема и стотинка за това или някаква символична сума, която хем да ми е платила и да не го чувства като подаяние.
- Пет долара?! - Още се опитвах да го асимилирам. Засмях се.
- Ама ти верно не ставаш за барманка. - След това и двамата се засмяхме.
- Може би трябва да наблегнеш повече върху облеклото, вместо над учебниците, докато си зад бара. - Приятелски съвет и то безплатен. От кога бях станал толкова ларш?
- Секси ученическа униформа, може и да разтвори портфейлите на пияндетата, които идват в бара. - Пак се ухилих.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Пон Апр 14, 2014 8:01 am

Вече бях достатъчно пияна,все още можех да си стоя на краката но явно дори малко количество в моя случай ми действаше по този начин,малко освобождаващо:
-Много си мил знаеш ли?
Пошегувах се отново,като го бутна по рамото,като се погледнах,не носех елечето си,защото го бях свалила но дрехите ми все още изглеждах старомодно:
-Съжалявам,че не се вписвам в идеала ти за мажуретка и не приличам на Наташа.
Завъртях очи,никога нямаше да ме приеме такава,каквато съм,щеше да се опита да ме промени и всичко останало. Изправих се,като застанах пред него и пуснах дългите си коси. Малко залитнах но си стъпих на краката:
-Съжалявам,че не нося бесрамно къса пола и блуза по себе си...
Завъртях се,като му обърнах гръб,косата ми се завъртя и с мен,като отнесе аромата си към него:
-Както и да е,за теб,както и за другите винаги ще съм една смотла..
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Апр 14, 2014 8:24 am

Изправих се и я улових за китките на ръцете и рязко я дръпнах към себе си, прибирайки ръцете й към тялото. Хватка, която я държеше здраво стъпила на земята й под мой контрол, така че да не изтръпвам от страх при всяко нейно завъртане. Щеше да е ужасно пагубно, ако първото й напиване доведеше до смърт.
- Много си забавна, когато си пияна. - Съобщих го като прост факт, без да влагам подигравка или нещо друго в думите си.
- Първо, не мисля, че си смотла! - Не бях казвал такова нещо и не ми харесваше, че си е направила подобно заключение. Мразех когато някой друг се опитва да мисли вместо мен. Можех да го правя и сам и се справях адски добре с това.
- Второ, не е нужно да съжаляваш, че не си като Наташа или като някой друг. Най-дразнещото нещо на света е да си като някой друг! - Мислех го наистина.
- И трето, защо толкова ти пука какво казват другите? Така ли искаш да прекараш живота си? Живеейки според очакванията на някой друг? Опитваща се да се харесаш на някой друг? Спазваща правила, без дори да вкусиш от истинската тръпка на живота?
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Пон Апр 14, 2014 8:35 am

Не знаех,на какво се дължи страните тръпки в мен,щом се доближи до мен. Усещах онези пеперуди в стомаха си,и може би леко ми се виеше свят.
-Истината,е че искам да се харесвам само на един единствен човек...
Погледнах към очите му и въпреки пияна не можех да си позволя да му кажа,че е той. Просто едва ли бях негов тип,неговия тип стоеше в бара и флиртуваше с нея. А,и той не е от момчетата,който може да е с едно момиче.
Отдръпнах се от него не бях близо до скалите,просто преминах с ръце през,косите си,като ги ометнах на една страна:
-Не си толкова убедителен,когато си най-готиното момче в училище,всеки ден си с нова мажуретка,караш страхотна кола,имаш едни от най-влиятелните родители и никой не би си позволил и спръст да те докосне. Не се оплаквам,отдавна си знам мястото... Ти ще си с мажуретка,а аз със зубара от часа по химия...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Апр 14, 2014 9:14 am

- Това ли било?! - Засмях се и прокарах ръце по лицето си, които минаха през косата и се спряха на тила ми.
- Не е ли малко лицемерно? - За човек, който го тормозеха постоянно и знаеше какво е, току що бе нанесла сериозна обида на зубъра, който седеше до нея по химия, без той да го знае.
- Завиждаш ми за нещо, което ти също може да имаш, само ако пожелаеш. Елизабет и чичо ми Кол, не са по-малко влиятелни от моите родители, освен това могат да ти купят не по-лоша кола от моята и ако искаш да си с различен футболист всеки ден, не е чак толкова трудно постижимо. - Беше пияна и хич не се чуваше какви ги плямпа.
- Вместо това обаче, твърдиш, че приемаш положението си, защото... Защо го правиш всъщност? Страх те е да кажеш на глас, че искаш да си харесвана? Или те е страх, че никога няма да може да бъдеш като Наташа? - Честно казано не разбирах какво всъщност й тежи. Да, беше изтеглила кофти карти и нямаше истински родители, но не бях виновен, че аз имам такива.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Пон Апр 14, 2014 9:27 am

-Не желая да се харесвам на всички,искам да се харесвам само и единствено на един човек.
Не гледах към него,не исках да се издавам,да бях пияна но само Ема знаеше за това:
-Знам,че говоря глупости,сигурно е заради бирата но никога не съм изпитвала желанието да се харесвам на някого,бях свикнала на тормоза. Но нещата се промениха...
Погледнах към Кристафър с други очи и май не е никак добре. Прихванах леко косата си,като леко погледнах към него:
-Стигаше ми мнението и приятелството на Ема но сама казах стигаше ми...
Скръстих ръце и се завъртях към него:
-Едва ли,ще разбере!
Приближих се към края на скалата,нямах намерение да скачам,погледнах надолу,като леко ми се зави свят но останах на краката си.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Апр 14, 2014 9:37 am

Направих няколко бързи крачки към нея и пак я улових. Не знам кое беше по-глупаво, да я доведа тук или да й дам да пие?
- Не се приближавай толкова близо до ръба! - Казах наставнически и я издърпах назад.
- Трябва да поседнеш. - Принудих я да седне обратно на якето ми.
- Ако пак хукнеш да се разхождаш ще те прибера у вас в това състояние! - Надявах се заплахата ми да е достатъчна и да я държи на мястото й.
- Сега ми кажи за тоя нещастник. - Взех обратно бирата си и я погледнах.
- Очевидно не е зубъра от часа по химия, тогава кой е щастливеца? - Не, че ми влизаше в работата, ама хората казваха, че когато говориш за проблемите си нещата стават по-лесни.
- Знае ли изобщо, че си падаш по него? - Вероятно не знаеше, ама и как да знае, тя нали не излизаше от вкъщи.
- Давал ли ти е знаци, че си пада по теб? - Исках да разбера какво е положението, преди да й дам някакъв съвет.
- Пада си по мъжоретки и затова искаш да приличаш на тях така ли? - Много въпроси, които на пияна глава едва ли щеше да запомни, затова спрях и й дадох възможност да отговори.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Пон Апр 14, 2014 9:50 am

Не станах повече по добре за мене е да не ставам,ама наистина,не че ми беше лошо ама не е добре да се приближавам до края. Размахах леко ръка пред него:
-Много въпроси,за ужасно кратко време...
Трябваше да си ги припомня,защото половината излетяха от умът ми:
-Ами не не е,макар че се кълна,че се опита да целуне в един от часовете...
Потреперих,не наистина не се подигравах,момчето имаше много пъпки и изглеждаше ужасно,да не е виновна и не исках да го съдя не бих го обидила но не е момчето,което харесва,а то стоеше пред мен и не подозираше,че говоря за него:
-Съжалявам,голям е добряк но не е момчето,което харесвам,а той не подозира,че го харесва.
Поклатих глава:
-А,това дали си пада по мен...-повдигнах рамене-Честно да ти призная не ме бива с момчетата,най-вероятно не съм негов тип...
Погледнах леко в страни:
-Ами не желая да съм мажуретка но ми се иска да се обличам малко по добре,за да му се харесам...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Апр 14, 2014 10:09 am

В какво се бях забъркал? Сега можеше да съм някъде с Наташа, вместо да върша работата на Ема и да давам модни съвети на приятелката й.
- Смяташ ли, че ако се обличаш по-различен начин това ще го накара да те забележи? - Попитах плахо и несигурно, защото нагазвах до колене в това, а се чувствах страшно нелепо. Тя кимна несигурно, което беше ясен знак, че не е съвсем убедена в отговора си.
- Значи, този ще е голям загубеняк! - Вече можех да си представя в какъв човек се е влюбила. Някой пълен неандерталец, който не виждаше по-далеч от носа си и вероятно си падаше по-големи бомби. Почти описах себе си току що, без частта с големите бомби, въпреки, че нямах нищо против тях, но не ми бяха приоритет.
- Виж, не ме бива в тия неща, обаче ако си мислиш, че така ще го накараш да ти обърне внимание може да пробваш. Ако питаш мен обаче, не си заслужава. - Сега почвах и да философствам, обаче не ми се искаше някой смотаняк да я използва, а този който описваше сякаш беше точно такъв.
- Ако се промениш заради него, той няма да хареса теб, а някой друг, който ти си станала заради това, че той е повърхностен мухльо... - Ама какви ги приказвах?
- Аз обаче съм последният човек, от когото трябва да приемаш съвети така, че... - Отпих от бирата си.
- Може би просто трябва да му кажеш, че го харесваш и да видиш какво ще стане...
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Пон Апр 14, 2014 10:20 am

Замълчах,защото нямах достатъчна смелост да му кажа,че е той,държеше се мило,да и прочие но той сигурно не чувстваше това,което и аз,а аз не исках да бъда наранена. Не исках още веднъж:
-Качи ми съвсем честно,ти били ме харесал,такава?
Поклатих глава:
-Най-вероятно не,сигурно за теб идеалното момиче,прилича на Наташа,видях те как и гледаш гърдите...
Е,и моите не бяха малки,просто беше трудно да ги откриеш зад толкова тонове плат.
-Не искам да те съдя но пресния пример беше,три момичета около теб,а ти гледаше това с най-големите гърди,едва ли си ми гледал учебника по химия...
Погледнах към неговите очи:
-Едва ли сигурно не дава и пет пари за мен...
Визирах него,облегнах се назад,като легнах на земята,косата ми се разпиля по тревата,не ми пукаше,че е мръсно. Сложих ръка под гърдите си,като си поех дъх няколко пъти дълбоко,сега и на мен ми личеше,че и моите не са много малки но не това ми е целта:
-Вярваш ли ми,ще стана на 16,а никога не съм се целувала с момче...
Да не говорим,че повечето бяха правили секс,не че е определящо но в този дух,щях да си умра дърта мома.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Апр 14, 2014 10:35 am

- Аз ли съм ти критерия за момчетата? - Изсмях се, като не исках да я обидя с това, но си беше наистина смешно да съди за останалите точно по мен. Аз бях възможно най-лошият пример, във всяко едно отношение.
- Виж... - Завъртях се леко и се подпрях на едната си ръка, така че да мога да я виждам.
- Ти си много по-малка от Наташа и Беки, освен това, не гледам на теб по този начин, защото си много повече от парче плът. - Наташа и Беки, бяха за развлечение и беше смешно дори да се сравнява с тях.
- И точно защото не си просто парче плът, няма как да гледам на теб по този начин. Ако така искаш да те гледа момчето по което си падаш, окей, облечи нещо секси мини покрай него и това което ще постигнеш е да пожелае да те вкара в леглото си и вероятно накрая ще го направи. Момчетата като мен искат само това от момичетата като Наташа и Беки. Момчетата като мен не се влюбват нито в момичета като тях, нито в момичета като теб, защото нямат нужда и потребност да го правят. - Поех дъх и й се усмихнах.
- Трябва да си намериш някое свястно момче, Лети. Такова което няма да се интересува какво носиш и как да го съблече от теб. - Отместих едно кичурче коса от лицето й, което вятъра бе разпилял.
- А на първият ти въпрос... Естествено, че бих те харесал... Харесвам те и сега... Но не по начина, който си представяш... - Имах предвид, че тя ме привличаше и ми беше интересна, но както вече й бях казал аз и момчетата като мен, не бяхме материал за гаджета, а тя искаше точно това.
- Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Пон Апр 14, 2014 10:50 am

Обожавах погледа му,често Ема ми казваше да престана да го описвам,че онова му е хубаво,това му било хубаво,и че не спирам за него да говоря но той,е най-перфектното момче и не можех да накарам сърцето си да спре да бие и да,не го харесвам. Разбирах,какво ми говори,той никога не би ме харесал,никога нямаше да ми бъде гадже и нищо не ми оставаше.
-Разбирам..
Извъртях глава настрани,като ми се искаше да избягам:
-Разбирам перфектно...
После тоново се обърнах към него:
-Че си пълна глупачка...
Исках да се изправя но той стоеше над мен:
-Да така е,всичко за това,че някой може да те харесва такава,каквато си е пълна глупост. Самия ти си противоречиш....
Исках да му изкрещя че и той е глупак и,че го харесвам но това нямаше да има значение.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Пон Апр 14, 2014 11:02 am

Отдръпнах се и я оставих да се изправи, защото не схванах какво бях направил пък сега:
- Какво ти става? - Попитах ядосано и се изправих на крака. Това момиче направо ме побъркваше. Изобщо нямаше връзка с главният мозък.
- Още малко ще си помисля, че харесваш мен! - Казах го просто ей така, защото не знаех какво друго да кажа.
- За човек читанка, като теб не трябва да е толкова трудно да схванеш. - И все пак не беше. Аз си бях виновен, че изобщо се занимавах да й давам съвети, които тя не искаше да чуе.
- Момчетата като мен, могат да харесат всяко момиче, докато го изчукат. Не ни пука с какво си облечена, интересува ни кога ще бъдеш съблечена. - Това, че нямаше да я съблека, не означаваше, че не искам, а че я намирах за много по-стойностна от останалите, които третирах като играчки. Вероятно момчето което тя харесваше се чувстваше по същият начин ако изобщо знаеше за съществуването й.
- Какво искаш да ти кажа? Че някой като мен, може да се влюби в някой като теб? Добре! Ще ти кажа това, че ако някое от момчетата като мен някога по някакъв повод се влюби, то най-вероятно би се влюбил в някой като теб. Не в Наташа или Беки, които ги е минал целият футболен отбор.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Вто Апр 15, 2014 6:29 pm

Сякаш не можех да повярвам на тези думи,сякаш беше прекрасна илюзия,която създаваше. Погледа ми се отклони в страни,като си поех много дълбоко дъх. Едва ли би се влюбил в мен,просто искаше да бъде мил и го разбирах. Не знаех дали под волята на алкохола или просто на това,че бях ужасно глупава,погледнах към него и съвсем рисковано се надигнах за да го целуна. Да не знаех как но просто целунах устните му и се отдръпнах,като сърцето ми препускаше лудо. На другия ден щях да се оправдая,че съм пияна,че не помня.
-Съжалявам...
Истината е,че не съжалявах,ако не го бях направила. Това е единственото нещо,за което не съжалявах,единственото.
-Май е по добре да се прибера...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Кристофър on Вто Апр 15, 2014 11:54 pm

- Да, най-добре е да те прибера. - Отвърнах сковано и се наведох, грабнах якето си от земята и се качих в колата, чакайки я и тя да влезе. Това което беше направила, беше адски глупаво и ако не знаех, че е пияна щях да си помисля, че харесва мен и много щях да се ядосам, защото вече и бях казал какво може да има с мен, тоест нищо, а аз я харесвах прекалено много, за да я вкарам в леглото си и после да я нараня. Никога нямаше да го направя и ако трябваше да се държа така сякаш не я забелязвам през остатъка от живота си, щях да го направя.
Лети се качи в колата и още не беше затворила врата, когато двигателя изръмжа. Трябваше да направя така, че тази целувка все едно никога не се беше случвала. Не бях момче за Лети. Извих колата и натиснах педала на газта.
- Ще говоря с онзи мъж и ще ти кажа какво е станало. - Смених темата, защото честно казано се опитвах да не мисля за тази целувка.
- После може да огледаме колите... - Супер, пак си уговарях среща с нея. Дано утре не помнеше нищо от това.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Ваалет on Сря Апр 16, 2014 12:40 am

-Добре...
Поклатих глава,като в умът ми все още стоеше запечатан спомена за целувката,макар мимолетна все още усещах,меките му и горещи устни по моите. За първи път в живота си ми се искаше да не е за последно,да мога да ги вкуся отново,да не спирам дори. Бях ужасна! Защо го правех,защо наранявах себе си с мисли за него,когато той ми показа,че никога,ама никога нямаше да бъда с него,защото той никога нямаше да бъде мой. Сигурно щях да бъда негова мимолетна връзка,после щях да стана и отново причина за присмех,че съм се дала толкова лесно. Така се случи с едно момиче от класа,когато преспа с един от момчетата от отбора по футбол. После я унижи ужасно много,като издаде всичко на всеуслошание.
Скоро бях пред бара,от където ме взе и където щях да се прибера. От толкова много мисли,не разбрах,кога бяхме стигнали до тук:
-Благодаря ти за всичко и за това,че се държа мило с мен. Утре когато си свободен ми се обади да видим колите.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хълмът

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите