Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Барат (16 години по късно)

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Барат (16 години по късно)

Писане by Ваалет on Съб Апр 12, 2014 7:30 am

Почти винаги след училище помагах на Елизабет в бара,по собствено желание,а и си помагах така,така успявах да събера някой долар за себе си,като го влагах в неща който ще са ми полезни. Някой от съучениците ми ме подиграваха за това но не им обръщах внимание,за мен имаше един важен човек,чието мнение зачитах най-много и това е на Ема. Тя е моята най-добра приятелка и винаги стоеше зад мен.
Днес се вживявах в ролята на сервитьорка,не просто се вживявах,ами направо си бях такава. Във вихъра на деня не бих забелязала никой но се стъписах,когато го видях,това е Кристъфър,приятеля на Алекзандър,те почти винаги бяха заедно,каро изключим дните в който не беше се Ема. Толкова се притесних но всички други бяха заети и ми се налагаше аз да отида,ако не ми се налагаше нямаше дори да припаря до масата. "Стегни се Ваалет,на него сигурно не му пука,защо на теб трябва да ти пука?". Поех много дълбоко дъх... Само,че като  реших да тръгна отново се спрях,ами ако ме помисли за някаква,не знам каква,че работя,повечето деца не го правеха. Отново поех дъх и разтърсих глава "От кога ти е запукало толкова? Тръгнах смело и почти гордо но в мен всичко гореше,застанах до масата и извадих малкото тефтерче:
-Задравей,какво ще желаеш?
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Кристофър on Съб Апр 12, 2014 7:48 am

Престъпването на правила и ограничения ми беше нещо като хоби. Например, бях получил категорична забрана да идвам в този бар и май само това, че баща ми ще не беше разбрал ме спасяваше от наказание, обаче намирах това място за не чак толкова скучно пък и за почти всичките ми приятели беше като втори дом, затова и нямаше как да се цепя от колектива.
Така и не бях разбрал защо ми е забранено да идвам тук, обаче мислех, че има нещо общо с мацката която го държеше. Баща ми не я харесваше изобщо. Това обаче какво общо имаше с мен? Той не харесваше дори и чичо ми Кол, което сега като се замисля, можеше да се дължи и на факта, че той живее със същата тази мацка.
Лети изведнъж се появи от някъде и гласът й ме стресна леко. Така бях задълбал в теориите си, че даже не забелязах кога е дошла. Разтърсих леко глава и я погледнах. Какво изобщо правеше тук? После забелязах тефтерчето и химикала в ръцете й и като върнах малко лентата назад, се сетих й какво ме беше попитала.
- Няма начин! - Възкликнах и се изсмях.
- Не ми казвай, че заработваш джобни, като сервитьорка! - Това щеше да означава пълна катастрофа. Скромните впечатления които имах за нея, ми подсказваха, че тази работа хич не е за нея. Когато и да я видех в училище или се препъваше или се блъскаше в нещо, общо взето беше страшно непохватна. Не си я представях с табла в ръце. Както казах, пълна катастрофа.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Ваалет on Съб Апр 12, 2014 8:18 am

-Е...
Вдигнах рамене,за разлика от него,аз поне правех нещо,а той чакаше всичко на готово. Да харесвах го но неговите родители го глезеха до безподобие но въпрос на гледна точка. Потропах с химикал по тефтерчето:
-Обикновено не говори,за да ти кажа,каквото и да е било...
Впрочем това им беше най-дългия разговор но сега просто събираше смелост и се чувстваше,като под контрола на силна доза адреналин. Във всъщност не беше толкова разговорлива,като цяло,само пред Ема се освобождаваше и само тя виждаше,що за човек съм,а Кристафър никога не говореше с мен,сякаш съм под нивото му.
-Какво,ще желаеш?
Повторих отново,като посочих в страни:
-Не,че те пришпорвам но нямам цял ден,чакат ме още няколко маси,както и доста работа зад бара!
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Кристофър on Съб Апр 12, 2014 8:32 am

Познавах Лети от... Замислих се за миг, всъщност я познавах от както се помня. Не е като да нямахме общи неща. Първо семействата ни, после познатите ни и не на последно място братовчедка ми. Лети се мъкнеше навсякъде с нея. Общо взето бяха като ин и ян, неразделни и толкова различни. Докато едната (Ема) не й млъкваше устата, на другата май едва сега за първи път чувах гласа й откакто бяхме деца и си играехме в парка. Спомнях си, че тогава ме дразнеше адски много. Постоянно се карахме за нещо, даже май веднъж и бях залепил някаква дъвка в косата и се наложи после да й я отрежат. Бях сигурен, че още ме мрази заради това.
- Една бира. - Каза сухо и се огледах. Май не се майтапеше и наистина работеше тук. Явно положението беше доста сериозно, щом я бяха накарали да работи.
- Хей.. - Изведнъж я улових за ръката, преди да е тръгнала. Тя се закова на мястото си, а аз осъзнах, че съм я стиснал здраво. Моментално пуснах ръката й.
- За какво е всичко това? - Огледах я от главата до петите, уж за да визирам престилката, която носеше, но забелязах и нещо друго. Тя вече съвсем не беше малко момиченце и определено имаше доста хубаво тяло.
- Сервитьорка в бар?! - На колко изобщо беше? - Не беше ли от клуба на отличниците? Какво си направила, че да те накажат така?
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Ваалет on Съб Апр 12, 2014 8:15 pm

Побиха ме тръпки,не знам от какъв сорт,защото не бяха от страх,със сигурност,отворих устните си и по лицето ми се изписа възмущение,като въпреки че се забавих дръпнах ръката си рязко отдръпвайки се от него:
-Не съм наказана,а е по мое собствено желание. Работя за да помагам и да събирам пари,не всичко в този живот ти идва даром...
Обикновено не бях толкова смела,и това не можеше да се зачете за смелост но въпреки всичко до голяма степен беше такова. Но ми писваше,когато някой се окаже в бара да ме смята за наказана,аз се справям доста добре.
Тъкмо когато се завъртях уж важно,за да си тръгна,за да му донеса бирата,един от редовните клиенти на име Били,който тежеше само 190 килограма премина зад мен,като дори не осъзна и не усети,че аз съм се завъртяла и ме бутна и залитнах назад. Пустия ми късмет,все да падам да се удрям и сигурно щях да падна на масата,и да се залепя,като гербова марка,когато се оказах в ръцете на Крис,който ме беше уловил.
Ококорих се,като за няколко секунди не знаех,какво да накажа или да направя. Усещах пеперуди в корема си,сърцето ми как бие ускорено,имах чувството,че ще умра от срам.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Кристофър on Съб Апр 12, 2014 9:11 pm

Да помага с парите? Сигурно се шегуваше или нещо съвсем и хлопаше дъската. Сега като се замисля не беше смешна шега, ако е такава, а ако не беше съвсем в ред, разбирах защо си няма и приятели. Докато мислех над всичко това, тя за малко не се пльосна на земята и само благодарение на бързите ми рефлекси и добрата ми воля това не се случи.
- Казах ти, че не ставаш за тази работа. - Изправих я на крака и изчаках секунда две, за да се уверя, че стои на краката си, след което я пуснах. Били ни зяпаше.
- Гледай къде ходиш бе. - Гледах го лошо, така както само аз можех и по онзи начин, по който всички изпитваха страх. Дори беше вече досадно, защото май целият град знаеше какъв съм и не смееше да ми се изпречи на пътя. Така и трябваше, но да си заобиколен от страхливци, си беше отегчаващо.
- Хайде, ще отидем на бара, преди да си се пребила някъде. Няма да рискувам докато ми носиш бирата да й се случи нещо. - Подканих Лети и я хванах през лакътя, като я забутах към бара. По-безопасно за всички, включително и нея, ако седеше зад него.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Ваалет on Съб Апр 12, 2014 9:22 pm

Дръпнах ръката си от него,момента отдавна отмина и пеперудите бяха погасени и убити с райски газ. Отново ми засвидетелства,че е голям задник. Тръгнах към бара,като застанах зад нето и му подадох бирата. В почти да се каже пълно мълчание.
Чудех се,как можех да изпитвам нещо към него,когато той е най-ужасния човек който съм срещала. Дразнеше ме факта,че ме привличаше лошите момчета...
Всъщност никой не ме искаше за приятелка,така че нямах много варианти за избор освен онова момче с което седя в час по биология,което също като мен е зубър. С огромни очила и с шини на зъбите. Обърсах бара,наистина зад бара бях по добре и никак не ме биваше като сервитьорка,макар че тук зад бара с толкова чаши и бутилки си беше рисковано но въпреки това се справях отлично с работата си зад бара.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Кристофър on Съб Апр 12, 2014 9:41 pm

Сетих се, че Лети си няма родители, затова живееше при мацката, с която чичо ми Кол излизаше. До колкото бях чувал, живееше от не много дълго време с тях. Мисля, че нейната баба, също беше починала и на практика си нямаше абсолютно никой, освен онази мацка, която и беше някаква леля или нещо подобно. Изненадах се колко много неща знам за нея всъщност. Даже не подозирах, че в мозъка ми се съхранява подобна ненужна информация.
- Мога да говоря с чичо ми Кол, убеден съм, че ще излезе по-евтино да ти дават джобни, вместо да работиш в бара. - Така де, сигурно търпяха страшни загуби докато тя е на смяна.
Още не можех да асимилирам как е възможно да я накарат да работи. Май трябваше да кажа и на майка ми или по-добре на другите ми чичовци, че чичо Кол има сериозни финансови проблеми, щом е стигнал чак до там, че да експлоатира непълнолетни. Засмях се вътрешно. Едва ли той имаше нещо общо с това. Сигурно онази Елизабет тормозеше Лети и затова тя работеше в бара. Е, щях да й направя услуга и да говоря с чичо ми за това.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Ваалет on Съб Апр 12, 2014 10:01 pm

-Ти не разбираш май?
Застанах на едно място,той наистина си мислеше,че някой ме принуждава да го правя,не не го правех по принуда. Елиабет ми даваше джобни но аз но аз не и ги исках. За това работех тук,съвсем честно,просто не исках да се чувствам в тежест на още един човек. Години наред бях в тежест на моята баба,сега и на Елизабет:
-Никой не ме кара да работя,никой не ме принуждава,работя по собствено желание,защото искам да събера пари,за мой си неща.
Нямаше да му кажа за какво събирам пари но исках да си купя кола. Скоро бях станала на 16 и исках да си имам собствена кола,почти всички от моя клас имаха ими се подиграваха,че се движех с ученическия автобус:
-Не желая да говориш с Кол...
Не го харесвах,дори може да се каже,че го мразех.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Кристофър on Съб Апр 12, 2014 10:07 pm

Вдигнах ръце във въздуха, сякаш развявах белия флаг на примирието. Боже колко нападателна само беше тази малката.
- Все тая! - Казах.
- И без това едва ли ще изкараш дълго на тази работа. - Казах заядливо, защото вече не й съчувствах, а ме дразнеше. Просто исках да помогна, ама това не ми беше силната страна, пък и тая заядливка нямаше нужда от помощта ми. Всъщност имаше, просто не я искаше и именно това ме дразнеше най-много.
- Сигурен съм, че си я получила само защото си новият домашен любимец на шефката. - Засмях се подигравателно, показвайки й колко любезен съм бил до сега. Ама така ставаше, когато не могат да оценят доброто ти държание.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Ваалет on Съб Апр 12, 2014 10:37 pm

Дразнеше ме но най добрата тактика да не отвръщам,той просто се заяждаше и злорадстваше неща,който правеха и другите с мен. Той доказваше още веднъж,че не е изключение от общото.
-Сигурно...
Вдигнах рамене,просто не желаех да отговарям,той не ме познаваше и нямаше право да ме съди. А,и не ми пукаше какво мисли за мен. Всъщност ми пукаше но нямаше какво друго да направя,той просто беше гадняр:
-Здравей гостподин Грегари..
Отидох до един господин,който беше ужасно редовен,той беше добър с мен,отнасяше се с мен като с дъщеря,без намеци и прочие и без да ме гледа по друг начин. Идваше да пийне едно уиски и се прибираше:
-Как си малката,как я караш...
Подадох му една чаша с уиски:
-Добре съм,може да се каже...
Ако този задник не ми беше развалил настроението сигурно,щеше да е прекрасно:
-Как върви училището,колко пари ти остана да събереш!
Поклатих глава,той не трябваше да научава:
-Около 2000 долара...
Той се засмя:
-Е,доста ти остава...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Кристофър on Съб Апр 12, 2014 10:46 pm

Нямаше как да не дочуя разговора, защото се водеше на метър от мен. И отново бях напълно шокиран, че правеше всичко това, за да събере някакви си две хиляди. Та, аз можех да ги пръсна за по-малко от час и никой нямаше да забележи.
Направих физиономия, която не можех да прикрия, дори и да исках. Тази Лети, беше пълно куку. Хрумна ми, че мога да й го върна като организирам две или три от мажоретките, които за половин час, щяха да съберат сумата, обаче това щеше да е доста гадно, защото щеше да я унижи. Не, че не си го заслужаваше, заради тия приказки как искала сама да си изкарва парите, но после щях да се разправям с Ема, а ако братовчедка ми тръгнеше да ми чете морал, Алекс щеше да я последва... Поклатих глава. Да, щях да навлека повече неприятности на себе си. Можех обаче да й оставя бакшиш, който да покрие сумата и да не се налага повече да се излага, като сервира на застаряващи пияници. Пък и щях да си направя услуга, като огранича вижданията ни, сам в рамките на училище.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Ваалет on Съб Апр 12, 2014 11:20 pm

-Няма проблем...
Дръпнах се,като ми поръчаха още нещо,отидох до рафта и се надигнах,за да взема една бутилка,тогото се протягах се видя белега на рамото му,който показваше че съм определен род,същата я имаше Елизабет и ми бяха казвали,че и майка ми я има. По същата причина се видя и чорапите на дантелените чорапи,носех поли бях жествено моиче,проблема е че носих жилетки и криех прекалено много тялото си.
Подадох нещата,като се пооправих. Погледнах към чесовника и за сега нямаше клиенти на бара,придърпах солчето,като си отворих учебника си по химия имах още един урок да науча,а утре имах ме контролно.
Вдигнах глава,като две от мажуретките се бяха отбили и се бяха клокнали като кокошки до Крис,като се мееха ехидно.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Кристофър on Съб Апр 12, 2014 11:44 pm

Един от недостатъците да живееш в този град, беше това, че нямаш голям избор. Човешките момичета, бяха забавни, но недостатъчни, защото вече бях се наситил на всяка една от тях. С изключение на няколко, които бяха толкова зле, че даже и след десетата бира, нямаше да се превърнат в принцеси. Беки и Наташа, бяха перлите в короната ми и бях оправил и двете, по различно време, следващата цел, може би трябваше да бъде, да го направя и с двете едновременно. Още повече, че бях убеден, че ще се навият, защото както бях споменал и по-рано, нямаше кой знае какъв избор, а аз бях възможно най-добрия избор за всички тях.
- Беки, знам че ме желаеш, обаче въздуха доста се сгъстява, когато си се увисила на врата ми. - Не бях точно в настроение за нея, в момента. Клонях повече към Наташа, която кротуваше на стола от другата ми страна.
- Съжалявам. - Изчуролика Беки и с нескрито разочарование седна на мястото си. Погледнах я.
- Няма нищо. - Не биваше да съм прекалено груб с играчките си. Понякога трябваше да им галя и егото.
- Какво ще правиш тази вечер Наташа? - Вече бях насочил вниманието си към нея.
- Ти какво искаш да правя? - Отвърна на въпроса ми с въпрос и мръснишкият й поглед, ме накара да се усмихна дяволито.
- Искам да ми бъдеш екскурзовод. - Намигнах й закачливо.
- Тогава ще ти покажа всички забележителности, които се крият под и над, тези два хълма... - Говореше за гърдите си. Ухилих се до уши.
- Така си и мислех. - Засмях се и се обърнах към бара. За миг бях изгубил Лети от погледа си, а когато я намерих видях, че се е забила в някакъв учебник. Завъртях очи от досада.
- Още една бира. - Казах и плъзнах празната бутилка по бара, като мислено я накарах да спре, точно до нея. Можех да правя такива неща и още страшно много други, благодарение на силите, които притежавах.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Ваалет on Нед Апр 13, 2014 12:01 am

Затворих учебника си,като го оставих зад себе си,подадох му една бира,като двете мажуретки,който не ме бяха забелязали ме забелязаха сега и започнаха да се смеят:
-Кой работил тук?
Засмяха се и двете,като едната се натискаше с Крис,просто отвратителна гледка,дори не ми се искаше да ги гледам,как беше възможно всички да се из тресат тук:
-Я мидай една кола!
Врътнах се и отидох да и дам кола но щом я дадох тя я разля по бара:
-Да не си мислиш,че ще пия обикновена кола,диетична естествено,това че ти подържаш дебелата си фигура не означава,че и аз също...
Знаех си,че този ден ще настъпи но не вярвах,че ще е толкова скоро. Подадох и диетичната кола,като започнах да чистя бара.
-Ей,ами моята...
Обади се момичето до него,повдигнах очи на горе и също и подадох една кола.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Кристофър on Нед Апр 13, 2014 12:18 am

Не ми беше по вкуса да се заяждат с Лети, обаче тя ясно беше изразила желанието си, да не се опитвам да й помагам, затова и не се намесих. Беки беше по-настъпателната и вероятно се дължеше на факта, че току що я бях игнорирал. Усещах вибрациите на завист и гняв, които се разнасяха от нея и това малко или много ме радваше, защото моето друго аз, наистина се хранеше от нещастието на другите.
Бети не спря да се заяжда с Ваалет, а на мен това вече започваше да ми писва. В началото беше забавно, обаче ми доскучаваше прекалено бързо от плоските й злобни коментари.
- Беки, скъпа, не бъди зла. - Погледнах към нея и се ухилих.
- Скоро хубавичкото ти личице, ще позеленее, а никой от нас не иска това нали? - Не, че защитавах Ваалет, това беше последното нещо което исках да правя, но Бети просто ме дразнеше с хапливите си коментари, пък и Лети сякаш не беше в състояние да й отвърне, което ме дразнеше още повече, защото на мен се осмеляваше да отговаря.
- Ами толкова е...
- Достатъчно! - Не я оставих да завърши. Избутах Наташа от себе си и се изправих срещу Беки. - Това ме отегчава! - Казах го така сякаш моето добро настроение беше най-важното нещо на света.
- Намери си по-интересно занимание от това, да избиваш комплекси или го прави някъде далеч от мен. - Трябваше да си знае мястото и ако не си затвореше голямата уста, щях да й покажа, че не е много по-различна от Ваалет и това, че тя не й отвръща не значи, че може да й говори както си пожелае.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Ваалет on Нед Апр 13, 2014 12:39 am

-Ха! Защитаваш ли я?! Да не би да я харесваш тая!
Направи знак с ръце:
-Разбирам да отидеш с Наташа,ама тази тук е истинско бедствие. Погледни и косата и лицето,а се облича и,като бабичка,тези пуловери. Сигурно крие ужасното си тяло.
Продължаваше да ме унижава,като наистина ме засегна. Найстина трябваше да погледна към себе си,живота с баба наистина ме караше да изглеждам като такава. Може би трябваше да се съветвам с Елизабет и с Ема за някой моден съвет. Хванах елека си с една ръка,трябваше да я махна:
-За бога!
Извика тя,като се врътна:
-Няма да стоя тук и да ме унижават,заради някаква пикла,хайде Наташа!
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Кристофър on Нед Апр 13, 2014 5:18 am

Лош ход от страна на Бети. Едно беше да се занася с Ваалет, съвсем друго беше да вдига моя мерник, защото аз далеч не бях толкова беззащитен като непопулярната приятелка на братовчедка ми. С две думи, можех да сдъвча и изплюя Бети, точно за две секунди.
- Перхидролената ти главица, сама ли достигна до това "гениално" заключение? - Изсмях се аз.
- Трябва да ти кажа скъпа, че мисленето хич не ти се отдава и е много по-добре, когато просто седиш и мълчиш! - Ама че глупава беше тази Бети, как изобщо можеше да си помисли, че харесвам Ваалет.
- Разбирам, че комплексите ти от пълната липса на какъвто и да е умствен потенциал, започват да изплуват на повърхността, а злобата съвсем замъглява всеки проблясък на съзнанието ти, и да подценяваш Ваалет е нещо простимо, но да си мислиш, че може да ми говориш така е направо смешно.
Аз харесвах съвсем различни момичета от това зад бара и нямаше начин да спра вниманието си там, но беше доста подценяващо някой друг да си го мисли. Не, че Лети беше грозна. Не! Тя дори можеше да бъде и от топ мацките в града, стига да не беше толкова сдухана.
- Сега вече може да си ходите! - След като бях казал каквото имах да казвам и определено си бях изгубил желанието за обиколка по хълмовете на Наташа, тези двете беше време да си заминават, иначе можеше и да не съм чак толкова мил.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Ваалет on Нед Апр 13, 2014 5:32 am

Двете момичета си заминаха,като двете се бяха сопнали и тръгнаха,като дори махнаха с ръка,явно думите му не бяха минали въобще през тях,защото бяха толкова глупави. Приближих се за да избърша плота,като извадих още една бира,за да го почерпя:
-Благодаря...
Не знаех дали го е направил заради мен но никой освен Ема не ме е защитавал,мое би по скоро заради нея никой не ме закачаше. Писна ми,като хванах елека си и го махнах,като се оказах по потничето,трябваше да спра с това глупаво обличане. Всъщност имах прекрасна фигура но заради морала на баба ми се обличах така.
Прибрах колите на момичетата,като изкарах една за себе си имах нужда и аз малко да се успокоя. Погледнах отново към чесовника,скоро щяха да дойдат да ме сменят,защото смяната ми свършваше. Елизабет не ми даваше да работя до късно,защото на другия ден бях на училище.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Кристофър on Нед Апр 13, 2014 5:43 am

- За какво? - Попитах изненадан. О, не и тя беше решила, че я защитавам! Ама какво им ставаше днес на всички, изобщо не ми пукаше за чувствата на Лети и бях на мнение, че ако иска може и сама да си ги защити, както беше направила по-рано с мен.
- Не ми казвай, че си мислиш, че съм те защитавал?! - Само като я гледах как ме гледаше и ми ставаше ясно, че точно това си мисли.
- О, Лети, скъпа! - Казах със страдателна усмивка. - Аз не съм рицар на бял кон и не спасявам девойки във беда, както казах и на тях, просто стана досадно. - Отпих от бирата си и се облегнах назад.
- Ще ти дам обаче един съвет. - Наведох се напред, облягайки ръце на бара. - Зарежи тая работа с бара. Това място не е за теб. - Мислех го наистина и щеше да е хубаво ако ме послуша.
- А, ако решиш да не послушаш съвета ми, тогава по-добре се научи как да отвръщаш на момичета като Беки и Наташа, защото ако не се научиш, винаги ще се държат с теб така както преди малко. - Малко ми ставаше жал, че се отнасят с нея по този начин. Не бяха нищо повече от нея, дори лети ги превъзхождаше с това, че все пак имаше нещо в главата. Да, може би бяха напълно безполезни знания, които нямаше да й помогнат в ситуации като тази, обаче пак беше повече от нищо.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Ваалет on Нед Апр 13, 2014 6:13 am

Ясно! Мислех,че зад коравата външност се носи поне малко мило момче но за жалост,само съм се заблуждавала. Само поклатих глава,като уж приех съвета му,просто не беше нужно,да казвам каквото и да е било. Просто беше ясно,че сме две различни личности,който никак не си преличаха.
Боби се появи на бара,като явно беше дошъл по рано,за да си тръгна по рано:
-Как си бебе,ще си тръгваш ли?
Поклатих глава,като си взех учебника:
-Да утре имам контролно по химия,написала съм бележка с поръчките.
Той се огледа и каза:
-Ще ти заделя бакшишите...
Поклатих отново глава и побързах да се измъкна от бара,не ми се говореше с Крис,просто за пореден път се убеждавах,че той няма,как да хареса момиче като мен.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Кристофър on Нед Апр 13, 2014 6:22 am

Гледах как Лети бавно и механично си взима учебниците и дрехите и се приготвяше да си ходи. Не знам защо се мъчех изобщо да говоря с нея или да правя нещо за нея, но за първи път в живота си изпитвах нужда да спася някой от страданието му, защото каквито и да ги говореше бях убеден, че ще е много по-щастлива, ако просто се затвори в стаята си, както сигурно правеше, ако не й се налагаше да работи. Надигнах се и извадих портфейла от задния си джоб. Оставих стотачка на бара, за бирите, които струваха доста по малко и не чаках за ресто. Просто се изправих от стола си и пресрещнах Лети, на излизане от бара:
- Още е много рано, за прибиране. - Хванах ръката й.
- Ела с мен, искам да се поразходим малко. - Взех чантата й, която бе увесила на рамото си и я прехвърлих през глава.
- Хайде, не бъди скучна. Обещавам, няма да боли! - Гледаше ме така сякаш исках да я отведа към сигурна смърт, а това което наистина исках е просто да я измъкна за малко от дупката, в която работеше и живееше.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Ваалет on Пон Апр 14, 2014 5:08 am

За първи път нарушавах някакви правила,трябваше да се прибера след работа но сега явно това нямаше да се случи,надявах се Елизабет да не ми се кара,тя до сега не го беше правила но не знаех,какво ще каже или направи.
-Аз обещах,че след работа,ще се прибера...
Нямаше да се дам без бой,нямаше да се противя,ако не се опасявах,че това няма да е някой капан в който да се окажа отново унижена,да се окажа в кой знае,каква неприятност:
-Кристафър...
Той сякаш не ме чу,дори не ми обърна внимание,а продължи напред. Огледах се зад себе си,като притичвах зад него,явно нямах никакъв избор освен да го последвам:
-Къде ме водиш?
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Кристофър on Пон Апр 14, 2014 5:20 am

Толкова досадно беше това мрънкане и спазване на правила. Кой изобщо имаше все още вечерен час? Никой! Пък дори и да имаше, защо винаги трябваше да го спазва?
- Към най-хубавата нощ в живота ти. - Отвърнах простичко и кратко, без да изпадам в излишни обяснения или уточнения за мястото, защото и аз не бях сигурен къде отиваме. Просто исках да я изведа навън и да й покажа нещо различно от това което вече беше виждала.
- Първо ще отидем до магазина. - Все пак когато вече имах някаква идея какво ще правим, реших, че ще е добре да се запасим с малко пиячка.
- Чакай тук. - Оставих я пред магазина и знаех, че когато изляза тя ще бъде точно там, защото каквото и да приказваше, вътрешно искаше да почувства какво е да живееш.
Взех едно стекче бира и го платих на касата. Не се бавих много. Върнах се при нея и се усмихнах.
- Хайде, колата ми е ей там. - Кимнах към возилото и тръгнах на там, но този път, без да я влача за ръката. Надявах се, че ще е достатъчно умна и ще ме последва сама, най-малкото от любопитство.
Отключих колата и тъкмо щях да влизам,когато я видях да стърчи със скръстени ръце на гърдите от другата страна и да ме зяпа втренчено:
- Какво?! - Попитах с досада. - Казвай се! Знаеш как се прави нали? - Тя не помръдваше. Започвах вече да се изнервям. Да не би да очакваше да й отварям врата? Божичко защо все задавах въпроси, на които предварително знаех отговора? Въздъхнах и затворих очи, броейки до десет. Трябваше да се успокоя. Заобиколих и й отворих врата, не ми се искаше да се разправям с нея, точно сега.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Ваалет on Пон Апр 14, 2014 5:35 am

Всичко в мен трепереше,страхувах се ужасно много,в умът ми имаше хиляди въпрос,защо как и подобни неща. Не знаех,какво ме очаква ако тръгна най-вероятно неприятности но дълбоко в себе си знаех,че ще е един различен ден. А,и ако ми направеше нещо най-вероятно Ема,щеше да каже на Алек и той,щеше да му го върне.
Поех много,ама много дълбоко дъх,като се вмъкнах в колата,и започнах да кърша леко ръцете си,защото не знаех на къде,сме тръгнали,а тази бира. Аз не бях вкусвала алкохол:
-Ам,къде отиваме?
Огледах се той все още не беше тръгнал,а на мен ми се въртеше свят. Той запали веднага колата и потегли. Боже имаше невероятна кола,щеше да е прекрасно,ако имам толкова яка кола но щях да събирам сигурно цял живот. Натисна до край гъста,най-странното е,че не ме е страх от скоростта,обичах колите и високата скорост но не се оставих да го покажа.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барат (16 години по късно)

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите