Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Страница 4 от 4 Previous  1, 2, 3, 4

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Алекзандър on Вто Юни 10, 2014 6:15 am

Можех да си отдъхна поне за секунда,Ема е добре,намерих ме я и сега е при родителите си. Моята любима е добре,щях да полудея,ако и се беше случило нещо и на нея. Прибрах се в къщи,като бяха дошли да приберат Ваалет,а на Крис не позволих да влезе,щях да му кажа утре,какво е станало. Сега ми трябваше време,да се отдам на тъгата си и да отдам онова,което заслужаваше майка ми. А,и все още се надявах,че може би,ще се събуди,че Илайджа е успял да я събуди,а и двамата щях ме да бъдем упора един на друг,защото загубих ме най-значимия за нас човек.
Илайджа я бе преместил от дивана и я беше преоблякъл с любимата и бяла рокля,която тя направо обожаваше. Косите и бяха разпилени по меката възглавница и изглеждаха,като същински пожар,а в косите и се криеха,красиви бели рози. Изглеждаше на някой красив ангел,сякаш спеше,сякаш всеки момент,щеше да се събуди но не усещах ме нейното дихание. Стоях на вратата и я гледах не смеех да помръдна,проклинах всички и всичко,за дето ми е я отне. Тя трябваше да види всичко,трябваше да види моето дипломиране,как влизам в университета,как го завършвам,може и моята сватба и внуците.
Приближих се към нея и седнах от другата страна на леглото,като улових ръката и:
-Моля те,моля те събуди се,умолявам те! Обеща,че няма да ни оставиш,обеща го...

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Илайджа on Сря Юни 11, 2014 12:32 am

Стоях с наведена глава в другия край на леглото с гръб към Алек и Антея и призовавах безмълвно онзи от горе да ми съдейства поне веднъж. Ан не заслужаваше да си отиде по този начин и точно сега. Алек не заслужаваше да я загуби. Тя му беше необходима, както и на мен.
В един момент дори и Алек замлъкна. И двамата стояхме там до нея, обичащи я повече от всякога, съкрушени повече от всякога и аз продължавах да дишам, просто защото една малка надежда все още живееше в мен. Разкъсвах се от болка, вина и отчаяние, че не съм направил повече. Припомнях си всички онези красиви и изпълнени с любов мигове и болката ставаше по-силна, защото загубата и празнотата бяха още по-осезаеми.
Спомените ми се блъскаха един в друг, но в крайна сметка винаги изплуваше един на повърхността. Точно онзи в който я бях зърнал за първи път. Тя дори не гледаше към мен. Взираше се в далечината пред себе си, а слънцето огряваше лицето й. Сияеше и всичко около нея. Сърцето ми й принадлежеше още от онзи първи миг. Още тогава сякаш си бях представил целия ни живот заедно и сега, можех да направя същото. Можех да си представя как продължава приказката ни. Щяхме да обиколим целия свят. Щях да й покажа всичко и никога повече нямаше да я изложа на риск. Само трябваше да се събуди...

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Антея on Сря Юни 11, 2014 6:02 am

Губех се в море от тъмнина,която лека полека отстъпи място на океан от светлина,сякаш гледах към слънцето,а в нея съзирах образа на моята майка,която се усмихваше. Прегърна ме силно и топло и сякаш за миг бях забравила целия си живот на земята и отново бях дете. Тя ме галеше по главата,като тихо ми нашепваше думи,който чувах само,когато бях дете. Изпя ми приспивната песничка,която пееше и разказваше за нея и баща ми. Не след дълго се появи и той,като сложи ръка на рамото на майка ми:
-Не и е времето,трябва да я пуснеш,Алек има нужда от нея,а също и Илайджа...
Не желаеше да ме пусне и красивото и лице се помрачи от сълзи. Галех я и се опитвах да спра сълзите и,а тя пое много дълбоко дъх и каза:
-Върни се Амералд,върни се детето ми,всички те чакат,обичам те детето ми,винаги съм се гордяла с теб,баща ти също,гордеем се и с Алек но ти имаш още по голям път,трябва да помогнеш на Алек да спаси Ема,да спаси всички...
Една нежна целувка по челото и прегръдка и вече бях сигурна,че все още не принадлежа към този свят и поех пътя към мрака.
Сърцето ми което не биеше,в мига щом се оказах в тялото си,започна да бие. Внезапно усетих прилив на енергия,отворих очи почти на секундата,като разтворих леко устните си,сякаш да поема дъх но нямаше нужда. В първия миг обиколих с поглед стаята и видях,как Алек е от едната ми страна,а Илайджа от другата. Виждах цветовете толкова ярки,усещах меката материя на леглото по невероятен начин,изпитвах дори още по силни чувства. Не знаех,какво да кажа,всичко ми изглеждаше невероятно ново,сякаш някакво прераждане но не бях далеч от истината,аз наистина се бях превърнала във вампир.
Гледаха ме почти същисано и те не знаеха,да вярват или не:
-Алек Илайджа...
Пророних нежно,като се надигнах и ги прегърнах но тогава и усетих аромата на сина си,усетих сякаш ме жигосват,не преудолим глад,за това се отдръпнах,от него страхувах се,че мога да го нараня.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Илайджа on Сря Юни 11, 2014 6:25 am

Не можех да повярвам, но след първия удар, последва втори и трети, докато не отвори очи, но дори и тогава ми беше трудно да възприема видяното. Бях стъписан и даже не смеех да се зарадвам, защото се страхувах, че всичко може да е плод на въображението ми. Гледах ту към нея, ту към Алек, докато не усетих нежните й длани върху кожата си. Този познат допир сякаш вдъхна живот в мен. Вече по уверено се отдръпнах назад, съвсем лекичко, само колкото да видя лицето й. Зениците й бяха леко разширени, но иначе си беше абсолютно същата.
- Ти си жива! - Възкликнах и започнах да галя лицето й, косите й. Да, тя седеше точно пред мен, наблюдаваше ме с огромните си сини очи, сърцето й биеше на сантиметри от мен и го чувах по ясно от всякога. Усмихнах се широко.
- Ти си жива! - Придърпах лицето й към своето и залепих устни за нейните, за съвсем кратко, само колкото да усетя вкуса им.
- Божичко благодаря ти... - Или беше по-добре да благодаря на Дявола? Не вложих много усилия в тази посока, важното беше, че е отново тук.
- Повече никога не прави така! - Доста често ми се случваше да й го казвам и тя винаги продължаваше да прави нещо с което да ме докара до лудост, за да я заобичам още повече след това. Е, след тази вечер, знаех, че дори и да искам няма да мога да я обичам повече. Бях съвсем наясно какво точно изпитвам към нея и какво би било да бъда без нея и такъв вариант не съществуваше. Щях да я последвам, ако не се беше събудила и по един или друг начин щяхме да бъдем заедно.
- Обичам те! - Пак я целунах и с още по-широка усмивка погледнах към Алек. Той изглеждаше не по-малко щастлив и облекчен от мен.
- Дори не може да си представиш колко много те обичам!

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Алекзандър on Сря Юни 11, 2014 6:43 am

-Благодаря ти Боже,благодаря ти и на теб Илайджа...
Най-много на него,защото ако не е той да е на време при нея,за да и даде от кръвта си,тя нямаше да е тук сега. Явно го беше направил навреме,а това е най-прекрасното чудо и дело,което се случваше. Щеше да е домен,моята майка! Човек осъзнава,колко много обича някой човек,едва когато го загуби. А,сега тя отново е с нас. Не я приближих много,защото знаех,че за нея сега е малко мъчително. Искаше да ме прегърне но знаех,че изпитва и глад,щях да се погрижим да пие,за да продължи живота си но това е съвсем друга тема. Сега повече от всичко се радвах,че е жива. Бяха се прегърнали с Илайджа и това ми носеше най-голямото удоволствие,те винаги са се бяха обичали ужасно силно. Той е бащата,който никога съм нямал и се гордеех,че той е моя пример. Макар майка ми на моменти да е ужасно голям кибритлия той винаги я боготвореше и той беше в състояние,да потуши нейния пожар,само с една единствена дума,защото тя също го обичаше.
-Ема,намерих те ли Ема?
Попита мама,дори и преминала през смъртта,щеше да пита за другите и да се грижи за другите,усмихнах се... Такава е моята майка:
-Да мамо,Емае добре намерих ме я и сега е при родителите си.
Личеше си че е облекчена сложи глава на гърдите на Илайджа,като остана там,явно се страхуваше да ме приближи много:
-Обичам те мамо искам да го знаеш и знам,че ще ти е трудно но съм и сигурен,че Илайджа,ще  ти помогне. Време ти е сега да мислиш за себе си и само и единствено за себе си,сега е мой ред,да мисля за всички...
Тя носеше прекалено дълго това бреме,а сега аз бях твърдо решен да убия Естер и да направя този град свободен,за да обиколим с Ема всяко кътче на тази земя,както и искаха мама и Илайджа,те мечтаеха за пътешествие.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Илайджа on Сря Юни 11, 2014 8:48 pm

Алек бе точно такъв какъвто очаквах да бъде, дори по-добър. Бе наследил всички онези добродетели от майка си и се бе превърнал в един прекрасен млад мъж. Виждах това в този момент и осъзнах колко добра работа е свършила Ан. Тя бе прекрасна майка и възможно най-добрата жена, която съчетаваше всичко което един мъж би заобичал. Тя е безумно красива, с изключително остър ум, усет към изящното и красивото, най-благородният човек, когото познавах и нямаше как да не бъда влюбен до безумие в нея.
- Алек е повече от прав... - Сега всичко щеше да се промени и този път нямаше да приемам не за отговор. Цялото време на света беше наше и щях да се погрижа тя да му се наслади.
- Ще се справим заедно... Както винаги... Като семейство... - Каквото те бяха за мен. Протегнах едната си ръка към Алек и го докоснах по рамото. После притиснах и Ан по-близо до себе си. Трябваше да се погрижа за нея. Беше в период на трансформация и трябваше да я завършим, но точно сега исках да се насладя на този миг. Държах я отново в ръцете си и всичко изглеждаше перфектно.
След няколко минути неспокойството на Ан се засили, трябваше й кръв. Целунах я по челото и се отдръпнах леко назад.
- Ще трябва да завършим започнатото, за да имаме още време за това... - Имах предвид, че щях да продължа да я държа в ръцете си, докато не спра да дишам. Погледнах Алек и му направих знак да ме последва.
- Връщам се след секунда. - Беше по-добре да не е тук докато ме няма, знаех че Ан не би го наранила, но не исках да я изкушаваме. Пък и за Алек може би щеше да е шокиращо да я види как се превръща, имаше време за това.
Излязохме от стаята и въздъхнах с облекчение.
- Добре ли си? - За разлика от Ан, аз напълно бях забравил за Ема и дори не попитах какво се е случило. Къде са я намерили и дали някой не го е наранил. Изглеждаше добре, но исках да го чуя и от него.
- Когато всичко това приключи ще трябва да си поговорим много сериозно с теб. - Още не бях забравил, че тръгна с брат ми и Катерина без позволение.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Антея on Чет Юни 12, 2014 4:41 am

Алек се съгласи без никакви възражения,самия той знаеше,каква е ситуацията и каза,че ще си почине в стаята за гости в другия край на къщата,за да не ме изкушава. Бих наранила себе си но никога не бих наранила него,но не знаех и до каква степен в това състояние съм способна да се контролирам.
Илайджа изчезна за секунда и за секунда се върна с банка кръв. Малко ме притесняваше,защото всичко е ново и не знаех,какво ме очаква,дълги години бях свикнала с тези видения с всичко,да си вещица от толкова години си е трудна задача,а сега нямах и грам видение,не усещах разни неща и не виждах мъртви хора. До голяма степен това е облекчаващо но не ми харесваше,че бях прехвърлила тази отговорност на Алек,сега той,щеше да се сблъска с всичко това.
Погледнах малко уплашено към Илайджа но неговата усмивка ми показваше,че няма от какво да се плаша:
-Малко се страхувам искам го,планирали сме го но ми е ново,няма нищо от преди,никой не виждам и с никой не говоря,това е освобождаващо но и някак напълно странно. Цял живот е било част от мен,сега ме очаква нещо ново,какво ще правя без дарбите си,на кого ще съм полезна?
Исках да бъда полезна на някой,да помагам,а сега какво,щях да бъда уязвима вампирка,Катрин и всеки би могъл да ме убие,преди ги спираха дарбите ми и моя щит,а сега когато го нямах,пре спокойно можеха да извършат заканите си.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Илайджа on Чет Юни 12, 2014 4:55 am

Повдигнах леко вежди и наистина бях изумен от това което се въртеше в красивата й главица.
- Как така на кого ще бъдеш полезна?! - Не разбираше ли? Не седях ли точно пред очите й.
- На мен! На Алек... За това не ти трябват сили... - Предполагах, че за нея е плашещо и вероятно ужасно странно. Природата й бе съвсем различна от това в което щеше да се превърне сега, но знаех, че ще се справи и с това, както с всичко останало.
- Докато си мислех, че никога повече няма да се събудиш, сякаш и аз заедно с теб бях умрял. Отваряйки очи, ти върна живота ми. Полезна си за мен и за сина си и това е повече от достатъчно. - Наведох се напред към нея и протягайки ръка, погалих нежното й лице.
- Няма от какво да се страхуваш... Аз съм тук и няма да ходя никъде. Заедно ще се справим с това, просто трябва да ми повярваш, знам, че това ще промени много неща, но също така може би най-накрая ще ми позволи аз да се погрижа за теб, а не обратното. - Целунах нежно устните й. Може би ги усещах за последен път толкова горещи и сочни, може би за последен път я чувствах по този начин, а и тя мен също. Все още беше човек, но веднъж пиейки от кръвта, целият й свят щеше да се промени. Моят... Нашият... Но аз бях готов за тази промяна и не се страхувах от нея, бях копнял за нея от много дълго време, защото виждах колко много се измъчва. Сега болката нямаше да я има.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Антея on Пет Юни 13, 2014 4:30 am

Имаше своето право но за първи път наистина,щях да съм много уязвима и единствения който можеше да ме предпази е Илайджа,само той можеше да ме преведе през всичко това и да ме опази такава в каквато ще се превърна:
-Страхувам се от промяната Илайджа,сега загубих себе си,не искам да се превръщам в нещо,което не съм... По скоро не че не искам,искам да остана с теб и с Алек но се страхувам,че няма да съм добрата жена вече,че няма да приличам на себе си...
Избухнах в сълзи,рядко го правех и почти никога,когато има някой около мен но той ме прегърна силно и ми даде миг да се успокоя от истерията в която бях изпаднала. Отдръпна се от мен и ми подаде банката,като я бе приготвил за мен. Поех я плахо и с малък страх опитах от нея,като още от първата глътка бях опиянене. Вдигнах глава малко след,като изпих цялата кръв,наслаждавах се и ми хареса. Само че жаждата не е съвсем утолена и той сякаш го разбра,защото ми подаде още една,която лакомо поех. Миг след това дойде още една а след нея можеше да се каже,че бях почти сита. Облизах устните си,който бяха все още червени от кръвта. Усещах тялото си абсолютно по различен начин толкова чувствително,че можех да усетя движенията на въздуха или нещо подобно.
Усещах всякакви чувства но екстаза и насадата бяха най-големи. Сякаш потреперих от желание:
-Илайджа...
Процеди се от устните ми,като се облегнах назад,сякаш в някаква магия,загледах тавана подобно на дрогирана но е по скоро до наслада.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Илайджа on Пет Юни 13, 2014 4:44 am

- Тук съм... - Преминах с пръсти по ръката й и се загледах в нея. Изглеждаше озадачена и развълнувана от новия свят, открил се пред нея. Бях убеден, че ще й е нужно време, за да привикне към всичко ново, защото буквално всяко едно нещо щеше да бъде различно. Щеше да се наложи да научи как да се контролира, понеже сега в първите месеци, щеше да кипи от сила и енергия, които щеше да бъде трудно да обуздае и подчини. Аз обаче щях да бъда до нея и да й покажа всичко.
- Как се чувстваш? - Не изглеждаше уплашена, по скоро наистина развълнувана, което ме накара малко да си отдъхна. Щеше да бъде ужасно ако страховете й се засилят, но тя беше подготвена, бяхме говорили безброй много пъти и със сигурност това сега щеше да й помогне да се справи с приемането на новата й същност.
С периферното си зрение забелязах часовника. Съвсем скоро щеше да се съмне. Трябваше да спусна завесите. Слънцето щеше да е проблем докато не намерим някой, който да й направи пръстен или нещо такова. Мислех, че и Алек ще успее да се справи под съпровода на Ан, но това точно в момента не беше важно.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Антея on Пон Юни 16, 2014 2:49 am

Все едно бях опиянена все едно бях дрогирана или нещо подобно,вълна от емоции и всичко подобно сякаш всичко около мен е нов свят,всичко или е прекалено меко или прекалено грапаво,светлината все още не е на лице но сякаш без да поглеждам чесовника знаех,че скоро ще се съмне,защото се чувствах и малко неприятно,а виждах и неща в тъмното,което няма как да стане. Обърнах се към Илайджа с някаква усмивка:
-Чувствам се много,ама много странно...
Приближих се към него,като почти се сгуших в него,даже не почти ами направо се скрих,защото усещах толкова силно аромата му,както никога до сега. Нямаше видения,нямаше призраци,за първи път мислите ми бяха свободни и можех да мисля само за него,макар да имах проблеми бях в състояние да контролирам изцяло умът си и всичко:
-Все едно за първи път в живота си съм истински свободна,малко ме плаши но е хубаво. Най-сетне можем да сме заедно без никакви проблеми,без нищо подобно.
Ръката ми премина през лицето му,като го галех и преоткривах,все едно го гокосвах за първи път. Още  по красив и още по невероятен,можех да видя само и единствено него.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Илайджа on Пон Юни 16, 2014 3:18 am

Усмихнах се лекичко и я оставих да изучи лицето ми. Оставих я да изучи цялата стая с всичките си сетива, които в момента бяха много по-изострени и осезаеми от преди промяната. Щеше да е така още дълго време. Щеше да опознава всичко на ново, сякаш току що се бе родила и живееше в изцяло нов свят. Друг свят, изпълнен с много повече от всичко познато й до сега. Любовта, светлината, мрака, аромата на цветята, синият цвят на небето... Всичко ново и чакащо нея.
Привлякох я отново към себе си и я целунах нежно по челото, задържайки устните си малко по-дълго от необходимото там:
- Много се уплаших... - Признах си аз и потръпнах, като си спомних, че само преди по-малко от час бях убеден, че никога повече няма да я държа в ръцете си.
- Никога не съм се чувствал толкова безпомощен, колкото днес, когато те гледах как лежиш със затворени очи и сърцето ти не бие... Можеш ли да си представиш какво е да имаш толкова много време... Цяла вечност... Аз съм безсмъртен Ан, мога да притежавам целия свят. Да подчиня всички на себе си и ето, че лежах до леглото и виждайки те в този вид, аз бях абсолютно безпомощен да те спася... Осъзнах, че не се нуждая от цяла вечност или от власт, не искам нито време, нито сила, ако те няма до мен. Ти осмисляш целият ми свят и ако ще живея цяла вечност, то трябва да ми обещаеш, че ще я прекараш с мен.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Антея on Пон Юни 16, 2014 3:52 am

Емоциите просто ме заливаха,обичах го,а сега все едно го обичах още повече и още по силно. Все едно се преоткривах ме на ново,до някаква степен все едно го виждах за първи път и така беше виждах го за първи път през тези очи. Галех го нежно не спирах но ужасно ми харесваше,беше малко натрапващо но не можех да спра:
-И аз те обичам толкова силно,върнах се заради Алек и заради теб вие сте моя живот и ви е сте всичко за мен.
Впих устни в него жадно,и тази целувка е все едно го целувах за първи път,страстна магична. Показваше моите емоции моята любов:
-Искам искам да остана с теб и Алек искам да сме истински заедно,да няма нищо между нас,видения и всичко подобно,без някой да ни пречи изтинска почивка. Да видя Алек на бала,като абитюрент,да го виждам,как учи в университета,как завършва и се дипломира,дори след време и как се жени. Надявам се да е за Ема но ако не е тя за някое момиче.
Не знаех,кога времето е минало но усещах,как нещо ме гори,бяха първите лъчи,дръпнах ръката си,а Илайджа стана и веднага дръпна завесата. Малко се изпраших и се присвих:
-Май това е лошото... Трябва да науча Алек,как да направи пръстен. Макар че май му бях споменала...

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Илайджа on Пон Юни 16, 2014 4:18 am

- Да, наистина ще трябва. - Взех внимателно ръката й, която вече бе заздравяла, но предполагам колкото и за кратко и нищожно да е било изгарянето, е било адски неприятно. Целунах нежно мястото и я погледнах:
- Един от недостатъците... - Но беше напълно поправимо, за разлика от пиенето на кръв, което нямаше как да й го спестя.
- Искаш ли да го повикам? - В къщата влизаше много светлина и отвсякъде, нямаше да може да се движи свободно дори тук без пръстен и макар да имаше още толкова много неща, които исках да й кажа, сега като че ли по-важно бе именно това.
- Или да се обадя на някой друг? - Нямах представа каква е ситуацията в града и дали купола все още бе на мястото си. Сега изведнъж се бях сетил и че майка ми е някъде там и за всички други неща. Ан трябваше да може да се движи свободно на дневна светлина в случай, че се наложи.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Антея on Пон Юни 16, 2014 5:18 am

Искаше ми се да го придърпам към себе си и уж си мислех,че е леко,а всъщност не беше за първи път успях да го дръпна към себе си с голяма лекота,той залитна и се оказа при мен на леглото,е можеше и да не ми се даде,а по скоро не го очакваше. Засмях се,защото и мен ме изненада:
-За първи път се даде по мое желание...
Имаше си някой предимства но и недостатъци.
-Недей все още Илайджа,той ще се справи с пръстена,той е умно дете,предполагам че дори се е сетил за това. Остани при мен моля те,поне за миг,всичко е толкова ново,виждам те през други очи,чувствата са ми толкова силни,че не желая да се отделяш от мен,дори за миг...
Гушнах се в него,исках сам това,е исках и други неща но това за сега ми е достатъчно:
-Вече виждам на теб,какво ти е било...

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 4 Previous  1, 2, 3, 4

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите