The Vampire Diaries
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Компанията
Езерото Icon_minitimeВто Юли 24, 2018 4:53 am by Kol

» Домът на Ивон
Езерото Icon_minitimeПет Юли 13, 2018 7:40 am by Ния

» Хотелът
Езерото Icon_minitimeПет Юли 13, 2018 5:11 am by Клаус

» Нещо класическо но не забравим...
Езерото Icon_minitimeЧет Апр 05, 2018 1:57 am by Kol

» Домът на Явор
Езерото Icon_minitimeПет Дек 22, 2017 5:11 am by Kol

» Син Сити - София
Езерото Icon_minitimeПон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Езерото Icon_minitimeПон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Езерото Icon_minitimeПон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Езерото Icon_minitimeПон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Статистика
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7824 мнения in 716 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Езерото

2 posters

Go down

Езерото Empty Езерото

Писане by Елизабет Сря Мар 26, 2014 10:16 pm

Езерото Moraine-Lake-1080x1920
Елизабет
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Елизабет Сря Мар 26, 2014 11:01 pm

Пристигнах възможно най-бързо и това което заварих не ми хареса изобщо. Край огъня се бяха събрали доста хора, а малко в страни от тях беше Натали, моята племенница, която плачеше. С бързи крачки отидох до нея и Мат, за да разбера какво точно се е случило, а тя още щом ме видя, се стрелна към мен и ме прегърна:
- Съжалявам... Съжалявам... - Повтаряше през сълзи, а аз дори не знаех за какво, но беше достатъчно, че тя плаче, за да знам, че нещо лошо се е случило. Притиснах я към себе си и започнах да я галя по косата.
- Всичко е наред миличка... Тук съм... - Опитвах се да я успокоя, за да разбера какво се е случило. Мат се изправи и също тръгна към нас.
- Какво се е случило? - Попитах притеснено и се огледах наоколо. Всички се бяха струпали на едно място и говореха развълнувано един през друг.
- Ник е мъртъв... - Каза той, а аз изтръпнах цялата.
- Ник? - Попитах, макар вече да предполагах за кого става дума. Сълзите на Натали, целият този хаос, който бе настанал.
- Да, Ник... Синът на кмета... - Кимнах леко с глава и се огледах още по-притеснено. Това не можеше да се случва. Не и по нашите земи. Всички щяха да си помислят, че някой от нас го е направил.
- Какво е правил тук? Как се е случило? - Продължих да разпитвам, а Натали ставаше все по-зле. Не спираше да плаче.
- Ние... - Започна тя. - Не исках да стане така... - Очите ми започнаха да се разширяват от ужас, защото всичко което не ми се искаше да видя в първият момент, сега идваше към мен с пълна сила.
- Те...
- Те?! - И друг убит ли имаше?
- Спретнали са си купон край езерото. - Намеси се Мат, за да ми обясни, защото Натали беше уплашена и разстроена и не говореше свързано. - Пийнали са малко повечко и нещата са загрубели... - Още не разбирах нищо. Хванах раменете на Натали и леко се отдръпнах, за да я огледам. Едва сега забелязах, че блузата й е изпокъсана на няколко места и има някакви следи по врата. Сърцето ми направо спря.
- Добре ли си? - Тя започна да клати отрицателно глава. Божичко ако й бяха направили нещо, щях да ги избия всичките.
- Те се опитаха, да... - Опитали са се да я насилят, това беше което се опитваше да каже и не можеше.
- Шшшшт... - Придърпах я обратно в обятията си. - Всичко е наред... Няма нужда да казваш нищо повече... - Познавах добре племенницата си и знаех колко крехко и добро същество е, каквото и да се беше случило тук, не беше по нейна вина.
- Ще оправя всичко... - Погледнах към Мат, а той ме гледаше притеснено. - Обади ли се на майка й? - Попитах го.
- Не, не, не... - Каза истерично тя. - Моля те не й казвай... - Как можех да не й кажа, тя трябваше да е тук до дъщеря си. - Ще ме убие ако разбере...
- Нати, миличка... това не е вярно... Тя, няма да ти направи нищо...
- Моля те... Не й казвай... Не сега... - Беше ужасно разстроена и уплашена, нямаше да го правя още по-зле.
- Добре няма... - Казах примирено и я прегърнах отново. - Няма да й казвам...
Натали не можеше да се успокои, въпреки това обаче Мат започна да ми разказва каква е ситуацията.
- Един от тях е избягал... - Господи, не! - Още го търсим... - Ако някой разбереше какво се е случило тук, щеше да настане истински хаос и така жадуваното примирие щеше да се изпари за секунди. Никой не трябваше да научава.
- Съвсем скоро ще се съмне... Мат... Трябва да намерите това момче, преди да е казал на някой какво се е случило тук... - Казах притеснено.
- Как мислиш да прикриеш какво се е случило. Има поне още десетима очевидци. Всички мислят, че Нати е убила Ник... - Тя го беше убила и на следващото пълнолуние щеше да се превърне във върколак.
- Не исках...
- Знам съкровище... Знам... - Тя просто се е защитавала. - Ще им въздействам да забравят... Ще ги накарам да повярват, че той се е напил и е било нещастен случай... - Беше си ударил главата в някакъв камък. Нати го е бутнала и той е паднал. Можеше да е паднал и сам.
- Те са с върбинка в кръвта, не може да им въздействаш...
- Ще им източа кръвта...
- Това ще отнеме много време... - Каза ми Мат. - А и твоето въздействие може да...
- Знам, затова няма да го направя аз... - Пуснах Нати. - Увери се, че всички търсят онова момче и ще го намерят... Аз ще се оправя с останалото... - Отдалечих се малко от тях и извадих телефона си, като набрах номера на Кол. Беше последният от когото исках да търся помощ, обаче сега просто трябваше.
- Имам нужда от помощ... - Беше единственото което казах, когато той отговори. - Ще ми помогнеш ли?
Елизабет
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Kol Чет Мар 27, 2014 4:47 am

Имах нужда от няколко минути в който да се успокоя малко и да възвърна другия си мозък в употреба. Кратка пауза за душ,мига в който реши да се облича и да си тръгва,телефона из звъня и този път при липсата на друг подобен телефон,звъна неговия.
В един миг се зарадвах,че ми звъни точно тя но миг след това,нещо ми подсказа,че не е с целта за която си мислех първоначално:
-Какво става?
Попита в първия момент но не получи отговор,защото явно не е за телефон. Каза и да се обади,щом има нужда,а щом го е направила значи има:
-Добре,къде си сега?
Поклатих леко глава и след това казах:
-Чакай ме там...
Отне ми само няколко минути да стигне до мястото където беше тя. Все още бях малко разкопчан и си личеше,че съм се облякал на бързо:
-Какво става?
Kol
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Елизабет Чет Мар 27, 2014 5:10 am

Той се появи почти веднага, което беше добре, защото нямахме никакво време за губене. Другите обаче малко се стреснаха от появата му и застанаха в отбранителни позиции сякаш можеха нещо да му сторят.
- Спокойно, аз го повиках. - Казах им и насочих вниманието си към Кол.
- Ще ти обясня всичко, просто ми дай минутка... - Хванах Натали за ръка и кимнах на Мат, за да ни последва.
- Всичко ще е наред миличка. Искам да се успокоиш. Мат ще те заведе вкъщи и веднага щом приключа тук ще дойда при вас. - Прегърнах я още веднъж и я целунах по косата. Беше изплашена и трепереше цялата.
- Мат заведи я в апартамента ми и ме чакайте там... - Дадох му ключовете и допълних. - Опитай се да я успокоиш... - Той кимна разбиращо и я пое, след което тръгнаха по пътеката и след като си поех дълбоко въздух се обърнах към Кол, който ме гледаше с очакване и неразбиране. Поех още веднъж дъх и тръгнах към него. Надявах се, че ще ми помогне.
- Виж знам, че изглежда зле и е наистина зле, но... - Нямах представа колко много ще се ядоса Клаус или другият му брат, който отговаряше за хората, да не говорим за Джордж, бащата на Ник, който ако дори заподозреше какво се е случило, можеше да направи.
- Станал е малък инцидент... Синът на кмета, той... Той е мъртъв и... - Бях ужасно притеснена, но за Натали. Нямах представа какво ще обясня на майка й.
- Моята племенница, тя... Опитала се е да се защити... Имам нужда от помощта ти, за да не я намесвам в това... Ако се разбере, че тя е участвала... Че е имало и върколаци... Ще стане наистина зле... Ще източа кръвта на момчетата и после ще им въздействаме, за да изглежда сякаш е паднал случайно и се е ударил... - Говорех разхвърляно и хаотично, но не можех да си събера мислите в този момент.
Елизабет
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Kol Съб Мар 29, 2014 7:20 pm

На моменти ми беше адски трудно да я разбера,много бързаше и на моменти сливаше думите. Но въпреки всичко разбрах едно "Тук имаше голяма каша!",очите ми скоро щяха да излязат от орбитите,премигнах няколко пъти на парцали. Точно това не се надявах да се случи. А,и кой би предполагал:
-Сериозна и голяма кажа...
Присвих очи:
-Определено,ако Клаус научи и двамата сме на пангара,точно това не трябваше да става...
Поклати глава и трябваше да действат по скоро,защото ако стигнеше до повече уши или до кмета,това щеше да е зле.
-Ще трябва да намериш начин да ми се реваншира...
Последното го казах може би и като закачка и това е сигнал,че щях да и помогна.
-Кой друг знае,кого да търся?
Kol
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Елизабет Съб Мар 29, 2014 7:38 pm

Въздъхнах с огромна доза облекчение и погледнах към групичката момчета, който трябваше да накарам да забравят за всичко това. Всичко щеше да бъде наред и Кол щеше да ми помогне. Отново го погледнах и казах съвсем сериозно:
- О, повярвай ми, ако оправим тази каша и никой не разбере, ще ти се реванширам подобаващо. - И само мисълта за реванш накара онова напрежение ниско долу в стомаха ми да се появи, но се опомних бързо. Не му беше времето за това.
- Не е нужно да търсиш никого... - Почти всички от глутницата, вече търсеха избягалото момче и знаех, че ще го намерят.
- Просто трябва да въздействаш на тези момчета, след като ги изчистя от върбинката. - Което ме подсещаше, че това няма да стане скоро, ако не започна веднага. Това беше доста опасно всъщност. Можех да убия някой от тях, но той беше тук, можеше да им даде от кръвта си. Щяха да са добре.
Без да губя повече време тръгнах към момчетата, които бяха заобиколени от Винсънт и Чарли. Пазеха хлапетата да не вършат глупости.
- Добре... - Казах, за да привлека вниманието им. - Всичко ще бъде наред. - Трябваше да ги убия всички до един, още сега, а вместо това ги успокоявах. - Ще ви изчистим от върбинката и ще ви накараме да забравите, след това всички ще се приберат вкъщи. - Приклекнах до едно от момчетата и улових китката на ръката му.
- Колкото и да не ми харесва, никой от тях не трябва да умира... - Моята кръв нямаше да е толкова ефикасна, колкото неговата.
- Някой да намери някакъв нож или нещо, с което да прережа вените им... И нещо, в което да събера кръвта... - Нямаше да е добре, ако наоколо има кръв, когато ги намерят.
Елизабет
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Kol Съб Мар 29, 2014 8:12 pm

Нещата се развиха бързо донесоха съдове и още два ножа. Щях да се включа в това за да стане по бързо. Все още се търсеше някакво изгубено момче,а стигнеше ли до града това е лошо:
-Спокойно обещавам,че няма да боли много...
Истинска лъжа и измама но това е съвсем друг проблем. Нещата ставаха сравнително бавно но това,че и аз се включих по улесни нещата,защото щом източвах на някого кръвта му въздействах. После,малко кръв и подобни неща. Истинска скука и лесна работа,само че ме притесняваше друго нещо. Момчето,което избиха.
Всички изпонатръшкани на поляната скоро щяха да се съвземат и да си тръгнат забравили за всичко. Отдръпнах се от тях,като се огледах:
-Още ли не са намерили ония пикльо?
Погледнах към Бет нервно:
-Да се радва,че не го търся аз...
Не обичах да чакам не ме биваше в това,не обича и когато нещата се случваха по този начин.
Kol
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Елизабет Съб Мар 29, 2014 8:42 pm

- Успокой се, ще го доведат съвсем скоро... - Започваше да се съмва и колкото и да се опитвах да го успокоя, самата аз не се чувствах спокойна. Трябваше да търся момчето, заедно с останалите.
- Да довършим тук и ако още го няма, ще се включим и ние... - Още едно от момчетата пребледня почти до смърт от загубата на кръв.
- Мисля, че този е готов за теб... - Кол се приближи и впи зъби в китката му, за да се увери, че кръвта му е чиста и може да му въздейства, след това го погледна право в очите и каза:
- Ти и приятелите ти сте си взели няколко стека бира и сте дошли тук. Нямало е никой друг с вас. Не помниш какво се е случило, защото си бил пиян и си заспал. - После му даде от кръвта си и го пусна на земята, като всички останали момчета. На всички беше казал едно и също, освен на двама от тях, които трябваше да са свидетели, как Ник се е подхлъзнал и си е ударил главата. Това трябваше да е достатъчно, за да няма въпроси около това как и защо момчето е умряло.
Всички вече бяха под въздействие и възстановяващи се от загубата на кръв. Мислех си обаче, че има една малка подробност. Ако им изследват кръвта, щяха да разберат, че няма и капка алкохол в нея.
- Чарли... - Привиках го. - Купи бира и я донеси. Ще трябва да им дадем да пият нещо, когато се събудят. - По една бира щеше да е напълно достатъчно. Чарли веднага се зае с възложената задача и погледнах към Винсънт.
- Ти по-добре се включи в издирването... - Той също кимна, а аз и Кол останахме да пазим хлапетата, ако някое от тях се събуди. Вместо да чакам обаче, аз започнах да се освобождавам от кръвта и всички други неща, които можеха да наведат на мисълта, че сме били тук.
- Благодаря, че ми помагаш за всичко това... - Казах, когато от кръвта и ножовете, както и съдовете нямаше и следа.
Елизабет
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Kol Съб Мар 29, 2014 9:39 pm

-Радвам,се че се обърна към мен,не ми се искаше да узнавам,за това когато е прекалено късно.
Да можеше да не се обърне към него и накрая да научеше и това никак нямаше да е приятно. Това показа леко доверие,колкото и странно да звучеше и това му хареса. Приближи се към нея но се огледа на около да е би да има някой,не искаше да я излага пред другите,е добре и той имаше някакво чувство за отговорност. Премина с ръка по кръста и,като я приближи към себе си:
-Много си секси,когато даваш заповеди и когато си толкова властна...
Държеше я само с една ръка,за да може да я пусне,ако някой дойде,щеше да го усети и да я пусне:
-Доста при това...
Наложи се да я пусне бързо,защото от към гората се носеше,някакво момче,както още няколко с него. Явно онова момче беше разгласило на още няколко човека,за щастие го бяха хванали още преди да достигне до града:
-Още работа си имаме...
Мразех вкуса на върбинка и се надявах и те да не са пили,защото не желаех да препивам с нея.
Kol
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Елизабет Съб Мар 29, 2014 9:53 pm

- Изглежда, че нашият беглец е вече тук... - Отдъхнах с облекчение и останах спокойно на мястото си, докато Джейк не доведе момчето право при нас.
- Намерихме го на главният път, опитваше се да стигне на стоп до града... - Обясни Джейк и аз кимнах.
- Браво Джейк! - Похвалих го въпреки, че е трябвало изобщо да допускат някой да избяга, но предвид всичко което се беше случило, в крайна сметка важеше максимата, че всичко е добре, когато свършва добре. Надявах се, че това е краят на тази кошмарна вечер.
- Обади се на останалите и им кажи, че момчето е при нас. Всички се връщайте по домовете си и запомни, никой не трябва да знае какво се е случило снощи за доброто на всички. - Той закима с глава. Въпреки, че беше само на петнайсе, колкото беше и Натали, той, а и всички останали разбираха сериозността на ситуацията.
- Нати добре ли е? - Попита ме той, а този въпрос ме хвана неподготвена и се подвоумих за миг, но после отговорих.
- Ще бъде добре... Върви, не искам някой да те види тук... Кажи на всички останали също да се прибират... - Джейк отново закима с глава и съвсем скоро се изгуби измежду дърветата, а ние с Кол, зяпнахме новодошлия, той трепереше и беше ужасно изплашен.
- Този ще трябва да го разпитаме преди да му въздействаме. - Трябваше да знаем дали е казал на някой нещо или не, но нямаше да го разберем преди да изкараме върбинката от кръвта му.
Елизабет
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Kol Съб Мар 29, 2014 10:22 pm

Приближих се към него,като го погледнах,да му се невиди,тая върбинка да не я пиеха,като бирата. Хвана го за ръката,като го дръпна към езерото. С едно захапване направи рана в ръката му,като я вдигна и кръвта,започна да тече направо в езерото,така нямаше да останат следи от кръв.
-Мразя я тази върбинка...
Не можах да скрия отвращението и все още изтръпналата ми уста,а лицето ми показваше,колко не ми харесва това. Почти цялата му кръв изтече в езерото,а сега е ред Бет,да го разпитва,защото щеше да ми хареса искрено това шоу,да я видя,как разпитва това малко хлапе. Не можех да отрека,естествено че това ми въздейства. Обожавах властни жени,жени който доминираха,естествено и аз доминирах и често не се получаваше но му харесваше,жената да се опълчва:
-Изцяло твой е красавице!
Подадох го към нея,като той едва,едва се държеше на краката си.
Kol
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Елизабет Съб Мар 29, 2014 10:51 pm

Нямах представа как още не е разбрал, че всеки местен тук пие върбинка. Хората си мислеха, че така могат да се предпазят от въздействие, но грешаха. Превъзхождахме ги във всяко едно отношение, но поне така възпираха вампирите да се хранят от тях. Не, че не можеха да направят като нас и след това да се нахранят, но никой не искаше да губи толкова много време и затова се хранеха с туристи.
- Къде е телефонът ти? - Попитах момчето, а той съвсем се разпадаше. Въздъхнах с досада и нямах друг избор, освен да му дам малко от кръвта си, колкото да не припадне. Това помогна, защото момчето вече започна да се фокусира върху мен, нищо, че още го държах за яката, за да не падне.
- Къде е телефонът ти? - Попитах, а той продължаваше да мълчи. - Не ме карай да питам отново...
- Знам, че няма да ме убиеш... - Отвърна той, а аз се подсмихнах.
- Наистина ли вярваш в това? - Разгледах лицето му изучаващо. - Тогава си по-глупав отколкото изглеждаш. - Пребърках джобовете му и намерих телефона. Нямаше никакви изходящи обаждания, съобщения или нещо което да ми говори, че се е свързал с някой.
Хвърлих апарата на земята и го погледнах право в очите, като сега беше под моето въздействие. Проблемът беше, че мога да измъкна информация, но не й да му въздействам за по-дълъг период от време.
- Говори ли с някого?
- Не.
- Някой видя ли те?
- Не.
- Добре... - Пуснах яката му и той се стовари в краката ми. Наведох се към него и със спокоен и равномерен тон казах. - Може би няма да те убия днес или утре, но ти обещавам, че ще го направя. Обещавам ти, че един по един, ще убия всеки един от вас... - Нямаше да забравя или простя, просто щях да изчакам подходящото време да ги убия. - Още ли си мислиш, че няма да го направя? - Прочетох страхът в очите му, което ми хареса повече отколкото предполагах. Не видях, но сякаш чух как Кол се усмихва зад мен. Изправих се и се отдръпнах от момчето.
- Да приключваме... - Трябваше само да му въздейства и после да изчакаме някой от тях да се събуди и съобщи на полицията, но Кол не беше нужно да чака с мен.
Елизабет
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Kol Съб Мар 29, 2014 11:23 pm

Щом въздействах ме и на последния от групичката,беше време да си тръгвам но не и преди да полюбопитствам малко. Всички се бяха тропясали на земята и все още спяха,всеки момент се очакваше някой от тях да се събуди:
-Бет,нещо ми е толкова любопитно...
Огледах се на около:
-Те всички те слушат много покорно,да командвала си града и всичко но те са ти изключително предани и не успорват и една твоя дума,просто го правят.
Сякаш и имаха безпрекословно доверие,наистина имаше доза с вярата но то това граничеше с прекаленото,сякаш е над тях:
-Има още нещо,за да са толкова подчинени?
Наистина бях близо до нея,като само една ръка разстояние ни делеше един от друг:
-Какво още има Елизабет?
Kol
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Елизабет Съб Мар 29, 2014 11:57 pm

Присвих леко очи и се опитах да преценя дали наистина не е наясно или просто се опитва да завърже някакъв разговор, но ми се стори, че наистина няма представа коя съм за тях.
- Това е ужасно дълга история Кол... - Отвърнах и отстъпих крачка назад, защото бяхме прекалено близо, а това не ми действаше добре.
- Но да кажем, че преди брат ти да ме превърне, в това което съм сега, бях нещо друго... Бях техен водач, по начин който е труден да се обясни и разбере... - При никоя от другите раси не съществуваше подобна лоялност каквато се срещаше при върколаците. Ние всички имахме една неразрушима връзка, а моята с тях се бе засилила още повече, след като се бях жертвала за да ги спася от това да се превърнат във хибриди.
- Някой ден, това място ще бъде заето от момичето, което ми помогна да спасим днес, но докато този ден настъпи, аз съм всичко което имат. Казах ти, не трябва да се тревожиш за лоялността на никой от тях... Не трябва да се тревожиш и за моята лоялност... Всички искаме едно и също и докато това е така, не трябва да се тревожиш за нищо...
Елизабет
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Kol Нед Мар 30, 2014 12:15 am

Разбирах,какво искаше да ми каже,и преди знаех някой неща за обществото на върколаците и не само на тях но знаех,че си имат и те нещо,като водач не се сещах,как го наричаха но явно Елизабет е техния водач.
Но до някаква степен я разбирах и да това е добре,защото това ме караше да бъда по спокоен и да знам,че тя спокойно,ще се справя с нещата:
-Благодаря ти,че ми каза това,сега ще те оставя на спокойствие да решиш останалите проблеми. Аз ще се отбия до вкъщи и до града,надявам се довечера да се видим...
Едно намигване:
-Надявам се да си в апартамента си,защото ще намина...
Ставаше дума за късно вечер и това не е покана,а по скоро самопоканване и натрисане но тя беше свикнала с този факт.
Kol
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Елизабет Нед Мар 30, 2014 12:26 am

Поклатих леко глава:
- Не съм сигурна за това... - Бях казала на Мат да заведе Натали в дома ми и не исках Кол да идва докато тя е там.
- Не знам колко дълго Натали ще остане при мен... - А и не желаех да я оставям сама точно сега. Майка й направо щеше да се побърка ако разбере къде и какво се е случило предната вечер.
- По-добре аз да ти се обадя, когато остана сама... - Моля те не изперквай пак и не прави нищо глупаво. Много се надявах Кол да прояви разбиране поне за това. Разбирах цялото нещо с Дейвид, но сега нещата стояха по различен начин.
- Няма да откачиш отново и да кажеш на някой нали?
Елизабет
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Kol Нед Мар 30, 2014 1:03 am

Никак,ама никак не ми допадна това,не скрих недоволството си,което се изписа по лицето ми но поех дъх,колкото да се овладея:
-Ще имаш,много ама много да ми се реваншираш...
Поклатих глава и се отдръпнах:
-Не се тревожи,няма да кажа на никой...
Вече обмисляше,как да се махне от града,дори на нея не и трепваше нищо,да имаше задължения но това ще ти се обадя,само той имаше правото да каже. Завъртях се,като пъхнах ръце в джобовете си. Тя се справяше доста добре,щях просто да кажа на Клаус,че съм излишен в тази картинка и да тръгна. Катерина,щеше да се оправи и без мен,Клаус достатъчно добре се занимаваше с нея.
Вдигна рамене докато вървеше,трябваше да обмисли този вариант,щяха да се справят с нападението и без него,а аз щях да си се пазя,както го правех винаги.
Kol
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Елизабет Пон Мар 31, 2014 12:19 am

Кол тръгна, а аз останах сама, скрита в сенките, чакаща някой от тях да се събуди... Чакаща за развръзката. Исках всичко това да приключи по скоро, за да се прибера. Тревожех се за Натали. Но спокойствието което цареше наоколо, ме наведе на различни мисли. Напоследък съзнанието ми бе заето все с едни и същи мисли. Мисли за Кол! Нямах представа дали трябва да спра с тази вътрешна борба и просто да се насладя на всичко което се случва между нас или пък просто трябваше да ударя спирачки, още сега докато не е прекалено късно...
В такива и подобни размисли мина времето докато чаках нещо да се случи. След около три часа, поляната бе претъпкана от полицейски коли. Задаваха се въпроси, но нито веднъж не се бе споменало името на Нат или някой от всички онези които бяха замесени наистина...
Малко по-спокойна вече, че всичко се е разминало, се прибрах вкъщи...
Елизабет
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Върнете се в началото Go down

Езерото Empty Re: Езерото

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите