Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Подземиеето

Предишната тема Следващата тема Go down

Подземиеето

Писане by Kol on Пет Мар 07, 2014 1:58 am

avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Kol on Пет Мар 07, 2014 2:03 am

Един единствен път да свърши работата,както хората. Е,да всяка можеше да направи заклинанието но все пак не можеше да и се отрече,че поне нещо свърши,като хората. Бях твърдо съгласен,Катерина да не идва,можеше да я изложим на голяма опасност. Да тя е силна жена но в момента малко оязвима и като вземех ме Клаус и,ако се е случило нещо с Катерин,всички щях ме да сме наказани.
Отказах ме се за отрицателно време на показаното място и наистина се оказа,че има подземие строено по някаква причина,за причината трябваше да питам брат ми,явно това е нягово гениално хрумване.
Закрачих ме по мрачните тунели,подобни на лабиринт,къде се криеше копелето,не му стискаше да се изправи лице в лице с враговете си,а се криеше,като плъх,за още нещо беше права тази вещица,този не му стискаше и беше недостойна мижитурка. Едва ли щях да се сдържа много,преди да го убия и не ми пукаше за обещанието пред някаква вещица:
-Сериозно този е голям смелчага...
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Илайджа on Пет Мар 07, 2014 2:26 am

Това никак не ми харесваше и мислех, че не е просто смелчага, а някой ужасно силен вещер, който вече бе нанесъл големи щети. В момента Ан не мислеше трезво, защото бе повлияна от омразата си, но това което виждах аз е, че този мъж е успял да повали най-силният измежду нас и ако той можеше да направи това, представям си на какво щеше да е способна майка ни.
- Усещам поне няколко човека тук... - И най-вероятно бяха вещици.
- Бъдете внимателни... - Точно сега изобщо не беше моментът да сме заслепено егоцентрични, просто трябваше да се отнесем с нужното внимание към ситуацията.
Вървейки в тунела започнах да се замислям за истинската причина за това. Ами ако беше за отвличане на вниманието. Може би е предположил, че ще направим точно това. Оставяхме най-слабите измежду нас, напълно незащитени.
- По-добре е да побързаме... Имам много лошо предчувствие за това... - Колкото по-бързо намерехме брат ни, толкова по-бързо щях да прогоня всички съмнения и притеснения, че нещо лошо може да се случи на Ан.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Kol on Пет Мар 07, 2014 2:35 am

-Ако видя това гадно нищожество...
Просъсках през зъби обичах достойните битки въпреки претендента да нямаше шанс,обичах смелите битки в който не се колебае някой да се изпречи срещу него. Но сега не е такава битка и това го отвращаваше:
-Само плъховете се крият в подземия...
Дори наистина си имаше плъхове но отново се повтарях,всъщност освободим ли Клаус,той щеше да накаже много по строго дръзналия да направи това. Все всичко че каквото и в момента да причиняваше на него,щеше да се върне много по лошо на него:
Дано се е научил да бяга бързо,защото никой нямаше да му прости и пука ти толкова за обещанието. Погледнах към Ребека,която също беше невероятно нахъсана и ядосана. Те двамата с Клаус си бяха наистина близки и сега просто излизаше пара от нея.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Илайджа on Пет Мар 07, 2014 5:30 am

Направих им знак да замълчат. Вече чувах два или може би дори три женски гласа и до колкото можех да чуя, правеха някакво заклинание.
- Един от нас, трябва да ги примами... - Казах тихо и погледнах към Ребека, защото този някой според мен трябваше да е тя. Аз и Кол щяхме да нападнем след това, защото елементът на изненадата в момента бе единственото ни преимущество, тъй като нямахме представа с какви сили разполагат и какво могат да ни причинят. Със сигурност обаче, щеше да стане доста кърваво и се радвах, че не бях дал обещание на Ан, че няма да убивам никой. Убийството беше единственият начин, по който можехме да спрем вещиците.
- Добре... - С досада отвърна Ребека. - Аз ще съм примамката... Отново! - Завъртя очи и тръгна смело напред, а ние с Кол се спогледахме и дори леко се засмяхме, защото когато Ребека правеше тази раздразнена и сърдита физиономия, винаги беше забавно. Не, че я подценявахме, просто със сигурност аз и Кол бяхме доста по-добри в убиването от нея. Тя можеше и да се поколебае и това да й коства живота.
С Кол тръгнахме след нея, но на разстояние. Нямахме представа какво да очакваме. Единственото сигурно беше, че няма да е нищо добро.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Kol on Пет Мар 07, 2014 6:00 am

Ребека никога не харесваше нищо но в интерес на истината е добре когато тя е примамка. Обичах да наказвам и разкъсвам,а Илайджа обичаше да колекционира сърца,както му се вика.
Не изминах ме няколко крачки,когато някой връхлетя Ребека още обаче преди да доближи до нея Илайджа изтръгна сърцето и,до тук с обещанието за без кравопролития. Нямаше да одържам на думата си,а и не бях ме дали точно дума.
Последваха няколко атаки,който бяха бързо осуетени и премахнати но всичко се случваше много лесно,толкова лесно,че и обикновен човек можеше да се справи. Нещата прекалено много намирисваха и най-вероятно имаше още по голям замисъл.
Стигнах до едно голямо помещение,където на един стол беше вързан Клаус,който изглеждаше ужасно,сякаш имаше рана която не зараства,причиняваща му огромна болка. Приближи се към него и видя,че има дупка на блузата си,щом надникна се виждаха червени следи,раната се беше затворила:
-Какво по дяволите е това?
Погледнах към Илайджа и Ребека също беше изумена:
-Сериозно,до сега не съм виждал подобно нещо...
Трябваше да помогнат на брат си.
-Ще ти помогнем братко...
Едва говореше нямаше сили да каже каквото и да е било,опитваше се да каже нещо но не успяваше:
-Трябва да махнем това нещо,което е вътре в него...
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Илайджа on Пет Мар 07, 2014 6:00 am

- Защо реши, че има нещо в него? - Попита Ребека и започна да маха въжетата, които бях около ръцете и краката му и които видимо бяха напоени с върбинка, но въпреки всичко тя жертвоготовно късаше въжетата.
- Трябва да е някакво заклинание... - Нямах друго обяснение, защото никога не бях виждал нещо подобно, дори не знаех, че е възможно да съществува нещо, което да нарани някой от нас по такъв начин. Дори камите, просто ни караха да изсъхнем, не ни убиваха, но не ни причиняваха и болка, каквото и да беше това обаче, то причиняваше болка на брат ни. Ребека го освободи и ние с Кол, веднага го хванахме от едната и от другата страна, защото той не можеше да върви сам. Бе прекалено слаб...
Върнахме се по обратният път, доста по-бързо отколкото бяхме дошли, но още на входа осъзнахме, че няма изход от тук. Входът бе затворен със заклинание и нямаше как да излезем.
- Страхотно... - Възкликна Ребека. - Сега какво ще правим? - Попита тя.
- Нямам представа... - С Кол внимателно оставихме брат си на земята, оставяйки го подпрян на стената. - Предполагам ще се наложи да намерим друг изход... - Макар, че това беше единственият изход който бях видял.
- Или може да се обадиш на гаджето си... - Каза тя, а аз я погледнах.
- Нека първо се опитаме да намерим друг изход и ако не открием, ще се обадя на гаджето си... - Всичко това, започваше да ми намирисва все повече и повече. Защото очевидно това беше капан, някой ни искаше затворени тук, просто не знаех дали е, за да ни държи далеч от епицентъра на събитията или, за да нарани самите нас.
- Огледайте наоколо... Вижте има ли друг изход... - Заповядах.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Kol on Пет Мар 07, 2014 6:21 am

-Намирисваше на някаква каша...
Направих опит да премина но се блъснах като в стена,явно имаше заклинание,през което не можеше да преминем.
-Онази гадина го е направил...
Отново един изход и той е блокиран с магия,нямаше да можем да се измъкнем,явно целта е да ни вмъкне тук и явно да нарани някой или да отвлече някой. Погледнах към Илайджа,четях по погледа му ужас,тотален...
-Явно е искал да ни заключи тук...
По дяволите,Катерина беше в опасност,със сигурност и приятелката на Илайджа,както и приятелката оная руста,както и да и беше името:
-Трябва да се обадим на приятелката ти,да видим дали е до...
Чух шум сякаш някой идваше към нас,трябваше да бъдем предпазливи,защото можеше да е...
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Катерина on Пет Мар 07, 2014 6:43 am

Не знаех къде другаде да отида, пък и тук трябваше да са всички останали.
- Шшшт... Тихо... - Не знаех как да накарам това дете да млъкне. Продължаваше да реве, май сам докато се движехме бързо не го правеше, но сега нямаше как, защото трябваше да сме бавни и тихи.
- Моля те... Млъкни... - Божичко, как можех да го накарам да мълчи? Това обаче изведнъж изгуби смисъл, защото тъкмо на входа на тунела, видях онези които търсех. Присвих очи и попитах:
- Да не сте решили да си почивате? - Защо седяха тук?
- Не, Катерина... Не сме решили, да си почиваме... Тук сме, защото явно сме попаднали в капан... Тунелите са... - Изведнъж спрях да чувам какво ми говори Ребека, защото погледът ми бе прикован в Клаус. Изглеждаше зле... Изглеждаше ужасно зле, но беше жив, а аз държах детето на вещицата и мъжа й, така че който и от тях да беше оцелял, щеше да се наложи да го излекува, каквото и да му имаше.
- Катерина! - Извика Илайджа и ме извади от трансът ми. - Какво правиш тук? Къде е Ан? Кое е това дете? - Илайджа изглеждаше ужасно притеснен.
- Това е детето на Ан! - Натъртих на името й. - И когато я видях за последно беше в къщата ти, заедно с бившият си мъж... Нямам представа къде е сега и дали още е жива, знам обаче, че благодарение на мен, нейното дете е живо... Ако не се бях намесила, онзи лунатик щеше да убие и двамата, затова едно благодаря ще свърши работа! - Още държах детето в ръцете си.
- Не ти ли казах да останеш с нея? - Изкрещя разгневено той и удари с юмрук по невидимата преграда между нас, което направо ме стресна. Той извади телефона си и нервно започна да натиска копчетата с треперещите си пръсти. След малко поднесе слушалката към ухото си и през няколкото травмиращи секунди, докато чакаше някой да му отговори, всички затаихме дъх. Накрая обаче тя вдигна телефона и сякаш всички дишахме много по-спокойно, дори и аз, макар че ми беше все едно дали е жива или не.
- Приклещени сме в подземието... Божичко, толкова се радвам да те чуя... Добре ли си? Той направи ли ти нещо? Катерина е тук... Заедно с... Заедно с някакво момченце... - После се чу сигнал заето и всички се опитахме да разберем какво се случва, но ми се струваше, че тя няма търпение да дотича до тук...

--------------------------------------------------------------------------

avatar
Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Антея on Пет Мар 07, 2014 7:02 am

Детето беше добре,както и Катерина не си губеше ни най малко времето,ами хвана първата,кола коя то видя и потегли с бясна скорост към подземията. Наби спирачки бързо,подобно на рали шофьор и се втурна към подземията,като не измина много дълго от пътя и видя Катерина с Алекзандър. Усети как всичко си идваше на мястото. Той плачеше не спираше и искаше баща си. Сакрушаваше я че го търсеше но щеше да изличи този спомен.
Обаче усети нетърпението на някой,който се бяха събрали пред изхода,спрени то магия. Приближи се и се оказа пред Илайджа:
-Спокойно,ще ви освободя...
Нямаше да е трудно след,като Краули беше мъртъв,започна заклинанието и още щом го приключи,всичко се вдигна и те бяха свободни. Катерина подаде детето на Ан:
-Благодаря ти Катерина!
Нямаше да го забрави,а и рискуваше своя живот и този на бебето за да спаси сина и. Прегърна го силно,като не спираше да го целува:
-Алекзандър,моето малко момченце...
Детето започваше постепенно да се успокоява,като започна да гледа с интерес майка си,която не беше виждал:
-Да Алек,аз съм твоята майка...
Тогава през погледа и мина нещо,Клаус не изглеждаше на себе си,сякаш имаше нещо,магия,заклинание,нещо. Трябваше да помогне с това.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Катерина on Пет Мар 07, 2014 7:07 am

Още щом заклинанието се вдигна, влязох вътре и приклекнах до Клаус. Не изглеждаше никак добре.
- Трябва да му помогнеш... - Не ми пукаше за моментът майка син, но такъв нямаше да съществува изобщо, ако не беше дъщеря ни, затова беше по-добре да върне жеста още сега или кълна се, адът щеше да се изсипе върху главата й, защото можеше да не мога да убия нея, но можех да убия сина й.
- Направи нещо... - Още не бях започнала да раздавам заплахи, но щях да го направя, ако продължаваше да бездейства. Нямах никаква представа как да му помогна. Със сигурност обаче това беше някакво заклинание и по-добре щеше да е ако го свали, преди да е станало прекалено късно.

--------------------------------------------------------------------------

avatar
Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Антея on Пет Мар 07, 2014 7:17 am

Подаде сина си на Илайджа,защото само в него имаше доверие. Приближи се към него,без да отронва дума,трябваше да види,какво всъщност става с Клаус. Имаше дупка в блузата си,надигна я като видя една червена следа. Знаеше,какво точно има в него и,как да му помогне. Онзи беше стигнал прекалено далеч.
-Ще му помогна но не се паникьосвай...
Погледна към Илайджа:
-Може ли детето ми да не гледа това...
След,като се увери,че Илайджа се е обърнал и детето не гледа,сложи ръка на гърдите му,където беше белега. Чуваха се пукания и подобни звуци,а Клаус изпитваше болка,от камата която излизаше от тялото му. Няколко секунди след това,камата беше в ръката и,а раната на Клаус започваше постепенно да се затваря.
-Заведете го у дома,ще има нужда от кръв и време да се възстанови...
Каза на Катерина:
-И временно не пий от кръвта на Клаус,докато не се изчисти,все още в неговите вени тече отрова.
Трябваше да я предупреди,защото можеха да навредят на бебето.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Катерина on Съб Мар 08, 2014 12:06 am

Поклатих глава и кимнах на Кол, който веднага се притече на помощ и ми помогна да вдигна Клаус от земята. Ребека също след като излезе от транса си за зяпа детето на Ан реши, че ще е по-добре ако окаже малко помощ.
- Нека го отнесем в колата... - И така аз Кол, Клаус и Ребека се запътихме към колата, оставяйки влюбените гълъбчета насаме. Имаха какво да си кажат, а и предполагам, вече нямаше опасност за тях, защото щом вещицата беше жива, вероятно онзи беше мъртъв.
- Да, да го заведем вкъщи... - Казах аз и седнах заедно с него на задната седалка, а Ребека и Кол се качиха отпред.

--------------------------------------------------------------------------

avatar
Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Илайджа on Съб Мар 08, 2014 12:16 am

Още не можех да осъзная какво всъщност се случва. Бях в нещо като шок, защото мислех, че синът й е мъртъв, а сега държах това малко момченце в ръцете си и тя твърдеше, че е нейният син. На всичко отгоре току що бях изживял най-големият си кошмар, мислейки си, че никога повече няма да я видя.
Ан се приближи и аз и подадох момченцето, което вече не плачеше, но по личицето му ясно си личаха следите от сълзи. Нямаше представа кои сме ние и до преди съвсем малко изглеждаше уплашено, сега обаче като че ли бе повече любопитно да разбере какво се случва.
- Добре ли си? - Попитах най-накрая и без капка колебание, я придърпах към себе си, заедно с детето в ръцете й.
- Той нарани ли те? - Толкова глупав бях да я оставя сама. Трябваше да се досетя, че всичко това е капан.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Антея on Съб Мар 08, 2014 12:28 am

-Вече не може да нарани никого...
За първи път в живата се беше убила човек и не се чувстваше виновна от това,защото той беше наранил много други,както нея и детето. Надигна се и целуна Илайджа,защото знаеше,че той със сигурност е бил невероятно изплашен.
-Нека се прибираме в къщи. Трябва да се погрижа за моя Алекзандър...
Погали го нежно по пухкавата бузка,която все още беше много мокра. Той я гледаше с интерес и държеше в ръка кичур от косата и.
-Вече си при мен слънчице,при своята майка и няма на никой да позволя да те нарани...
Прегърна го и погледна към Илайджа:
-Ще ти обясня всичко по пътя.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Илайджа on Съб Мар 08, 2014 12:39 am

Бързо поклатих глава и я хванах през кръста, тръгвайки заедно с нея и детето към колата, с която беше дошла. Двамата се настаниха на задната седалка, а аз се качих отпред и подкарах колата към дома ни. По пътя Ан ми обясни набързо какво точно се беше случило, но дори и знаейки, че този мъж е мъртъв, изпитвах ужасен гняв. Бях ядосан и на Катерина, въпреки че Ан не беше, аз бях. Бях защото не познавах това дете, дори все още не знаехме дали наистина е неин син и тя го беше спасила, вместо да спаси Ан, както й бях казал да направи. По-късно щяхме да си поговорим с Катерина за това.
- Съжалявам, че не предвидих това по-рано... - Вината беше изцяло моя, отново. Бях приел за даденост думите на брат си, който твърдеше, че контролира това място. Бях се отдал на забавления, вместо сам да се убедя, че мястото е безопасно и не на последно място, трябваше да се досетя, че това е капан, че той иска нея. Отново се бях провалил в задължението си да я предпазя.
- И съм безумно щастлив, че грешката ми не се оказа с фатален край. - Напоследък ми се случваше доста често да се разконцентрирам. Ан ми действаше прекалено разсейващо, стана ясно още при първото ни пътуване в Ню Йорк. И отново нейният живот, бе изложен на опасност, заради моята глупост.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземиеето

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите