Плажът

Не бях видяла почти нищо от този град и това беше първата ми подобна разходка и макар и с кола, гледката си заслужаваше. Най-накрая откривах нещо което да ми хареса. Самият плаж обаче се оказа доста по-приятен отколкото очаквах. Водата беше така бистра и чиста и синя. Вече обожавах точно тази част...
- Виждал ли си някога нещо толкова красиво? - Възкликнах загледана в далечината пред нас, където морето и небето се сливаха.

Щастливи? Не бих казала, че това се отнася за мен и Клаус. По скоро бяхме ужасно напрегнати или поне аз бях, защото за разлика от останалите, имах наистина сериозни поводи за притеснение. С други думи, докато всички останали се забавляваха, аз се чудех как да върна сина на вещицата, без дори да имам възможност да изляза от къщата. Изпадах в ужас докато мислех какво ще стане с дъщеря ми и не на последно място се питах какво прави Клаус, докато е навън.
- Нещата са доста по-спокойни отколкото очаквах... - Отвърнах аз и го погледнах.
- Истински щастлива ще съм обаче едва когато всичко това приключи... - И дъщеря ми се роди, допълних си наум.
- А ти с какво ще се похвалиш?

Взех обувките си в ръце и последвах Кол. Пясъкът под краката ни беше доста горещ, въпреки, че слънцето не бе чак толкова жарко.
- И ще ме изоставиш? - Усмихнах се лекичко и го хванах под ръка. Не ми харесваше идеята, че няма да е наоколо. Харесвах присъствието му, дори и когато досаждаше прекалено много. Имах нужда от подобен дразнител точно сега.
Препречих пътя му и го погледнах съвсем сериозно в очите:
- Присъствието ти тук, означава много за мен Кол... - Точно сега, когато навсякъде виждах врагове и неразбиране, той бе единственото нормално нещо на което можех да се опра.
- Не желая да губя това... - Илайджа вече не се вълнуваше от абсолютно нищо друго освен вещицата. Клаус си беше просто Клаус, а Ребека едва се сдържаше да не ми откъсне главата. Имах нужда от някой до себе си. Някой, с когото мога да говоря и май Кол беше единственият останал.

Смръщих лице и заклатих глава, погнусено:
- Ауууч... - Ударих го по-рамото. - Това са твърде много подробности... - Тръгнах напред и се подсмихнах.
- Ужасяващи подробности, за любовният живот на сестра ти... Особено когато при мен липсва такъв. - Беше ужасно трудно да се настроиш на тази вълна, когато умът ти е зает с хиляди други неща.
- Да не си посмял... - Скастрих го набързо, преди да е успял да изкоментира каквото и да е по темата. Нямаше да понеса да се шегува за такова нещо, а и беше глупаво изобщо да го споменавам. Не страдах от липса на секс или каквото и да било, просто беше изненадващо, че сякаш всички останали правеха само това, докато аз и Клаус се занимавахме с всичко останало.
- О, сигурно се шегуваш... - Точно когато бях забравила за нея и ето я отново. Какво ли искаше пък сега? Кол проследи погледа ми, който бе забит в Елизабет или Изабел или както там й беше името и която не знам защо, но ми се струваше, че идва право към нас.

Да открия Катерина не се оказа чак толкова трудно. За момента най-сложната задача си оставаше да й се харесам. Не, че имах нужда от одобрението й, но щеше да ми бъде много по-лесно ако просто не се налага да се изправям всеки път срещи стена, когато застанем една срещу друга, а това щеше да ни се наложи, особено сега.
- Ето те и теб. - Казах с облекчение, когато се приближих достатъчно близо и погледът ми подозрително се плъзна по мъжа до нея.
- Кой е този? - Не го бях виждала до сега, което ме навеждаше, че трябва да е някой от новодошлите, но интересът ми бързо се изчерпа, защото не изглеждаше да представлява някаква заплаха. Поне за сега.
- Всъщност няма значение. Трябва да дойдеш с мен, веднага! - По тонът ми си личеше, че изобщо не се шегувам.
- И моля те, просто ме последвай. Ще ти обясня по пътя.

Присвих очи и пристъпих крачка назад, поглеждайки първо Кол, който сякаш бе готов да тръгне веднага, без да попита къде и защо. Е, аз нямах намерение да ходя никъде преди да разбера защо тази беше тук и защо искаше да отивам някъде с нея.
- Ти ако искаш върви... - Обърнах се към Кол.
- Аз няма да ходя никъде с нея. - Пък и ми беше достатъчно това, че трябваше да изпълнявам прищевките на Клаус, за да приемам заповеди и от нея.
- Предположих, че ще кажеш това... - Каза тя и даде някакъв знак, след който сякаш от нищото се появиха около още десетина хибриди на плажа.
- Трябва да дойдеш с мен! - Някак настоятелно, но и спокойно допълни тя. - Сама! - Погледна към Кол, а после отново към мен.
- Клаус беше нападнат и не знам къде се намира, но докато го открия ти идваш с мен. - Клаус нападнат? Изсмях се в лицето й, като с това й показах, че нито се страхувам от хибридите й, нито пък от нея и изобщо не вярвам на думите й.
- Сериозно?! Мислиш, че ще купя това? - Пак се изсмях. До преди малко бях заедно с Клаус и той си беше съвсем добре. Освен това, нямаше начин някой да го е нападнал и да е оцелял.
- Говоря сериозно Катерина. Виж, не искам да споря с теб или да те принуждавам да правиш каквото и да било, но ако нещо се случи с теб, Клаус ще убие всички ни. Моята работа е да те предпазя, докато той не се върне, затова нека не го правим по трудния начин. Ела с мен и всичко ще бъде наред. Ще го открия и когато това стане, може да обсъдиш с него всичко което те тревожи, но сега става дума не само за твоя, но и за моя живот. Може би си в опасност и...
- Кой е нападнал Клаус? - Ами ако беше Естер? Изведнъж кръвта ми замръзна.
- Един местен вещер... Ще се справя с него... Но докато не се уверя, че е безопасно е по-добре да ме последваш...
- Да те последвам къде? - Появяваше се тук с банда хибриди и очакваше да тръгна с нея? Това беше нелепо.
- На сигурно място... - Пак се засмях и огледах добре здравеняците зад нея. Нямаше начин да се справя с всички тях, но бях достатъчно бърза, за да избягам.
- Не се нуждая от сигурно място. - Вече имах такова. Погледнах към Кол, може би заедно щяхме да се справим, но нямаше начин да рискувам. - Ето какво ще стане. Разкарай приятелчетата си и ми обясни какво точно се случи, после ще реша...
- Виж, знам че сигурно изглежда зле, но... Моята цел е да те пазя, ако нещо се случи с теб, Клаус ще ме убие...
- Повтаряш се... И ако не започнеш да говориш, бъде убедена, че аз ще те убия преди него...
- Добре... - Въздъхна тя и пак хвърли един подозрителен поглед към Кол, сякаш не му вярваше, но в същото време осъзнаваше, че няма друг избор, освен да говори.
- Намерих следа... Знаеш за какво и тази сутрин аз и Клаус отидохме да я проверим, но... явно подценихме ситуацията... Вещерът прободе Клаус с някакво острие... Клаус се свлече на земята гърчещ се от болка и... Опитах се да му помогна, но истината е, че едва се измъкнах жива от там... Реших, че е по-добре ако избягам и се върна с подкрепление, но когато отидох отново, вещерът започна да избива всички... Нямаше начин да вляза отново. Нямам представа дали Клаус е все още там или дали е жив... Знам само, че трябва да намеря безопасно място за теб, а след това да убия онзи вещер и да намеря Клаус...
- Вещер? - Поех дълбоко въздух и усетих как започва да ме обзема паника. Ако беше вярно и Клаус беше заловен от някакъв вещер... това значеше, че никой от нас не може да го победи, освен... може би вещицата.
- Да... Много силен при това...
- Няма да ходя никъде с теб! - Заявих категорично. - Ти и приятелчетата ти обаче идвате с мен. - Беше рискован ход от моя страна. Ако Клаус беше пленен наистина, това означаваше, че никой от семейството му няма причина да ми помага. Може би дори щяха да искат да ме убият. Дори и да не го направят обаче, аз пак щях да съм мъртва, защото имах нужда от кръвта на Клаус, така че просто трябваше да намеря начин да го спася.
- Най-безопасното нещо за мен е да намерим Клаус и колкото по-бързо стане това, толкова по-добре... - Не се бях хранила от близо 18 часа, скоро щях да изпитам нужда от неговата кръв.

Усмихнах се някак снизходително. Бях подготвена за подобна демонстрация на сила и превъзходство, защото не допусках, че братята му ще бъдат по-малко самовлюбени и самопровъзгласяващи се за богове. Оказваше се обаче, че дори и те не са чак толкова неуязвими, за колкото се мислят. Сега обаче не беше моментът да обяснявам това на самохвалкото, моята цел беше да предпазя детето на Клаус, а след това да намеря и самият него и предвид, че този надут пуяк беше много по-възрастен и силен от мен, същото се отнасяше и за нея, която на всичко отгоре дори нямаше начин да принудя да направи каквото и да е, защото очевидно със сила беше невъзможно - щях да рискувам живота на детето, прецених, че ще е по-добре да ги последвам, а и малко помощ от древното семейство нямаше да е излишна.
- Добре. Ще дойдем заедно с вас, но продължавам да твърдя, че е по-добре да стоиш настрани от това. - Обърнах се към Катерина. - Не е безопасно и по-добре да останеш на сигурно място, докато се справим с проблема. И ако има доброволци - Този път гледах към мъжът, на когото не знаех името. - Помощта ще е добре дошла...

Мозъкът ми работеше трескаво в различни посоки. Имаше няколко варианта. Единият беше да заплаша всички със смърт, с ясното съзнание, че няма как да убия трима древни. Другият вариант беше, тази малката да ни водеше към някакъв капан. В този случай можех да разчитам единствено и само на Кол и силно се надявах, да не се стига до това, защото беше доста възможно да остана сама и мъртва в крайна сметка. Другият вариант беше да действам по начин, по който никога преди дори и нямаше да се замисля да използвам, но сега сякаш беше най-удачен и сигурен. Трябваше да кажа всичко на вещицата и да поискам помощта й. Ако Клаус беше в опасност, нейната мотивация щеше да е на моя страна, щеше да е от голяма полза. С други думи, печелейки нея, щях да спечеля и Илайджа и тогава шансовете ми за оцеляване ставаха по-големи.
- Трябва да намерим Илайджа... - Вещицата със сигурност щеше да бъде с него. Те си бяха като дупе и гащи.
Без да чакам съгласие или одобрение, просто тръгнах в обратната посока, там от където бяхме дошли и не видях, но усетих, че и останалите ме последваха. Докато вървях не спирах да звъня на телефона на Клаус. Даваше свободно, но така и никой не отговаряше, което все повече ме навеждаше на мисълта, че нещо лошо се е случило с него.