Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Домът на Илайджа и Антея

Страница 4 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Антея on Пон Мар 10, 2014 7:00 am

Силно го искаше и тя но не знаеше,дали е възможно,не знаеше дали могат другите да я приемат или поне в най добрия сценарий поне да я търпят. Но се радваше,че той щеше да го направи,да я направи част от това,радваше се че приема и детето,това значеше много за нея.
-Вярвам ти Илайджа...
Надигна се и го прегърна през врата,като впи устни в неговите,поне за малко можеше да си отдъхната,че нещата са добре. Е,все имаше нещо но поне за сега можеха да си отдъхнат,тя в неговите прегръдки,където се чувстваше добре и защитена:
-Имаме сигурно съвсем малко време преди малкия да се е събудил и цялото е твое...
Щеше да поръча нещо за закуска или да направи бъро една попара сега просто искаше един миг с Илайджа,трябваше да обръща внимание и на двамата си мъже. Или на мъжа и момчето...
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Илайджа on Пон Мар 10, 2014 7:17 am

Придърпах я при себе си на дивана и прегърнах. Това беше всичко от което имах нужда в този момент и колкото и време да имахме, това беше възможно най-хубавият начин, по който можехме да прекараме времето си заедно. Бях уморен от скандали и водене на битки, а тук с нея, можех да забравя за всички тези неща:
- Благодаря ти Ан... - Прошепнах тихичко и целунах нежно челото й. Изпитвах истинска благодарност към нея, за това което правеше с мен. Тя умееше да ме предизвиква, но също така и да ме успокоява дори само с начина, по който си поемаше дъх и аз усещах как той изпълва гърдите й. Нейният аромат, който можех да различа измежду милиарди други, точно този аромат ме пренасяше сякаш в друго измерение, а ударите на сърцето й, единственото което желаех, но не исках да изтръгна, тези удари, бяха най-красивата симфония, която бях долавял с ушите си.
- Знаеш ли, мисля, че трябва да ни запознаеш... - Казах някак замислено и мързеливо щастливо.
- Така и не ме запозна със сина си... - Уточних, с кого е пропуснала да ме запознае. Защото запознанство наистина липсваше.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Антея on Пон Мар 10, 2014 7:29 am

Опря глава на рамото му като въздъхна от облекчение,защото нещата се бяха подредили поне за малко:
-Ще ви запозная,той все още е много изплашен. Всичко му е ново,беше толкова дълго отделен от мен,че ще мине време докато ме нарече мамо...
Скри се в него за секунда,защото и тежеше,синът и не познаваше собствената си майка. Все още я гледаше,като непозната въпреки,че си играеше с нея все още не я познаваше:
-Той има толкова много енергия,още от малък е такъв,преди просто не спеше,а сега дивее,прави бели на всякъде,всичко му е интересно,не заспа до късмо. Сякаш е на някакво страно гориво...
Засмя се тя но и харесваше,обичаше жизнерадостни деца,защото самата тя беше такава и не и харесваше са стой на едно място като малка,явно по характер приличаше на майка си и това наистина беше добре:
-Но е много добро дете,сигурна съм,че и двамата,ще се спогодите лесно. Днес извиках декоратори да оправят стаята,ще донесат и малко неща за Алек,ще имате време дори да се опознаете...
Радваше се,че той предевява желание,а не страни от детето. Не очакваше да го приеме като син от първата минута или детето и,като баща но се надяваше след време да са приятели.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Илайджа on Пон Мар 10, 2014 7:45 am

Галех нежно раменете й, а носът ми бе заровен в копринено меката й коса. Наложи се обаче да надигна леко глава, но не и преди да вдишам дълбоко още веднъж от този опияняващ аромат:
- Значи си ме изпреварила. - Подсмихнах се на иронията, защото трябваше да се досетя отдавна. Тя винаги беше една крачка пред мен, дори и когато си мислех, че аз съм с две пред нея.
- Мислех да потърся някой днес, но след като вече си намерила, няма да има нужда да го правя, а и по-добре, защото нямам никакво понятие от декорация. - Тя със сигурност имаше набито око и неподправен вкус и стил, който внасяше във всичко до което се докосне. Бях убеден, че ако се заеме ще се справи чудесно и сама, но разбирах защо няма да го направи. Точно сега тя имаше нужда от време със сина си и това да декорира стаи и беше последната грижа.
Вече мислех доста по-трезво и виждах нещата много по-ясно. Тази глупава ревност... Трябваше да я изкореня на мига. Аз и Ан имахме цяла вечност на разположение, но тези мигове, в които синът й растеше, те нямаше да останат завинаги, щяха да си отидат за миг и аз трябваше да проявя не просто разбиране и търпение, а и да се опитам да опозная това малко момченце и да му дам цялата си любов, защото тя правеше толкова много жертви за мен, че да й дам време със сина й беше най-малкото което можех да направя аз за нея. Пък и наистина исках това дете да ме харесва, защото неговото мнение щеше да е на първо място за Ан, сега и за напред и ако той не ме одобряваше, най-вероятно никога нямаше да имаме цяла вечност на разположение.
- Ще получи най-красивата стая... - За миг се отнесох отново в размисли и мечти за бъдещето.
- Знаеш ли, някой ден той и детето на брат ми, може да станат приятели... Ще израснат врата до врата и кой знае, може би те ще ни научат как да живеем един със друг и да бъдем едно семейство...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Антея on Пон Мар 10, 2014 7:58 am

Чу се веселия и смях,хубава мечта и се стори и от време на време виждаше някакви откъсъчни видения но не искаше да задълбочава искаше това бъдеще,да се разкрие с времето:
-Дано да стане така Илайджа.
Детето на Катрин,щеше да бъде уникално,прекрасно и щеше да е баланс,нещо просто перфектно,а синът ми също щеше да е префектен,защото ще носи също голяма сила:
-Всъщност постепенно,ще започне да показва дарбите си,трябва да му помагам да ги овладява и крие от другите. Всъщност аз не съм толкова чистокръвна,баща ми не е бил вечер,а той носи в себе си,много силна кръв и след време,като предал силите си на него,ще е по силен от мен,от колкто съм аз сега.
Това можеше да е добре можеше и да е зле не знаех,само се надявах да се справи:
-Само се моля да не прилича на баща си и по характер...
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Илайджа on Пон Мар 10, 2014 8:09 am

Сведох поглед към нея и се зачудих, защо говореше така. Тя беше прекарала живота си в сенките и мислех, че няма да причини това на детето си.
- Защо ще го учиш да крие силите си? - За едно брат ми беше прав, понякога това останалите да знаят точно кой си и точно колко силен, ги караше да се страхуват и понякога този страх не им позволяваше да ти се опълчват.
- Той е такъв какъвто е Ан. Според мен трябва да го учиш да изразява себе си, за да знае кой е и какво носи. Мисля, че трябва да му покажеш, колко хубаво е да има тези дарби. Ако го караш да ги крие, това ще го кара да се съмнява дали са добри или не... Смятам, че трябва да бъдеш до него във всеки един миг и никога да не го изоставяш... Днес ми показа, колко грешно съм мислил, че ако те оставя да си отидеш, ще бъдем по-добре... Грешах и съжалявам, че го казвам, но това което майка ти е направила и това което аз се опитах да направя, са едно и също нещо... Не допускай, същата грешка с твоето дете...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Антея on Пон Мар 10, 2014 8:23 am

-Страхувам се,че ще искат да му навредят,страхувам се,че другите ще се изплащат от силата,която ще притежава след време. Както Клаус и Катерина правят с мен...
Пое много,ама много дълбоко дъх,като поклати глава:
-Ще има време да се уча,какво е да бъдеш майка,при все всичко,че си го мислех за отнето. Аз ще съм до него и ще му помагам винаги не смятам да го оставям,както майка ми ме остави. Това е нещо,което нямам сили да направя.
Погали го по бузата,сваляйки ръка до врата му:
-Но е истина,че врата до врата,ще живеят две прекрасни и уникални деца,който ще споделят една и съща съдба. Тяхното дете също ще притежава сили,ще дам всичко,което знам на Алек и се надявам,че той ще и помогне. Да надявам се никой да не им пречи да бъдат приятели.
Позамисли се малко:
-Не зная дали Клаус и Катерина няма да сметнат Алек за опасност.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Илайджа on Пон Мар 10, 2014 8:43 am

- Виж, дори аз все още не мога да схвана логиката на тези двамата, макар, че ги познавам на практика през целият си човешки и този живот, но бъди сигурна, че техните подбуди да искат смъртта ти, не се крият в това, че те смятат за заплаха. В началото и двамата мислеха, че не притежаваш никакви сили, следователно ти не им беше от полза и те искаха мъртва именно заради това. Сега мисля, че и двамата все още се съмняват в подбудите ти, но знаят, че ти притежаваш сили, което те прави малко или много ценна за тях. Естествено не по-правилните причини, все още главната им цел е да те използват... - Което не беше никак хубаво, но вярвах, че е така.
- Не знам кое е правилно или не за сина ти, но смятам, че е възможно да го използват срещу теб... Може би дори като отмъщение към онзи нещастник, който вече е мъртъв, но... Искам да кажа, че ако синът ти е в опасност, то няма да е защото е силен, а защото е твой син и син на онзи мъж... Могат да го използват като начин да те принудят да вършиш неща за тях, заплашвайки него и именно заради това се страхувам, за теб и за него, защото нямам представа какво могат да родят болните им мозъци...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Антея on Вто Мар 11, 2014 5:26 am

-Не зная...
Вдигна раменете си,като сложи ръка на гърдите му,истината е че толкова бързо се променяше съдбата,че не можеше да схване понякога,което точно,ще се случи:
-Истината е,че не е нужно да ме принуждават да правя каквото е и да било за тях. Така или иначе ще го направя. Не разбрах,че не е нужно да ме карат на сила,а просто да дойдат и да го кажат. Както и направи Катерина,не беше нужно дори и от молби,аз съм тук да помогна с каквото мога...
Въздъхна не разбираше нищо но беше нормално,те и нямаха доверие,какво искаше да и кажат,да вярвамети,прави каквото искаш. Нямаше да стане така,те и двамата бяха супер мнителни,не доверчиви и всичко останало:
-Времето,ще покаже как и на какво да го науча и как да го възпитам,ще има време да се уча,как да бъда майка и как да не бъда майка,като майка си...
Въпреки,че я обичаше през ум не и минаваше да остави сина си,просто ей така на произвола,да се справя сам с всичко.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Илайджа on Вто Мар 11, 2014 5:52 am

Единственият начин, всичко да сполучи, бе някой от тях двамата да й повярва. Защото опитите за убийство никога не са идвали от страна на Ан, а от моя и те вярвам, че вече са простени.
- Ще говоря с тях... - По отделно или заедно, все тая просто трябваше да ги убедя, че Ан не представлява заплаха за нас и ако зависеше от нея, никога нямаше да бъде тук. Беше тук защото ме обича и защото аз обичах нея и исках всички да видят и повярват в това.
- До тогава... - Отдръпнах се леко назад и я погледнах много сериозно.
- Намираме се във вражеска територия, знам, че искаш да спасиш вещиците в този град, но наистина не съм убеден в тяхната лоялност. Дори и да си права, че са вършили много неща под принуда, онези които аз срещнах нямаха нищо против... Тези хора може да са заплаха, не просто за мен и семейството ми, но и за теб самата. Искам да стоиш на страни от това... - Опасявах се, че могат да потърсят разплата. Не познаваха Ан и тя просто идваше и се обявяваше за тяхна кралица, някой от тях можеше вече да си е заплюл това място и в никакъв случай, не желаех да тръгне след нея.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Антея on Вто Мар 11, 2014 6:09 am

-Но...
Поех малко дълбоко дъх:
-Те не са виновни за Краули,няма кой да ги пази и защитава...
Страхуваше се,че той ще ги избие всичките,до крак и нямаше да остане никой от тях в този град освен нея:
-Единствения силен е бил Краули сега Клаус,ще ги избие за неподчинение,само и единствено заради него.
Отдръпнах се леко,а по лицето и се изписа страх:
-Моля те,говори с него да не ги наранява,те ще го слушат,ако иска той ще ги командва но да не ги наранява.
Искаше да говори с него,да го моли ако трябва но вещиците не бяха виновни това.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Илайджа on Вто Мар 11, 2014 6:25 am

- Ан... - Почти извиках, но бързо се осъзнах и сниших тона си.
- Няма как да знаеш колко силни са и дали няма още един, като Краули сред тях, затова просто остави това на мен, става ли? Не изгарям от желание да убивам вещици, брат ми също, но когато някой представлява заплаха, за теб и семейството ти, правиш това което е необходимо, за да няма вече заплаха. Онези хора далеч не са толкова безпомощни за колкото ги смяташ... - Аз дори не бях запознат какво става в онзи квартал, защото бях прекалено зает да се забавлявам, но сега просто беше време да се погрижа за безопасността на семейството си, която включваше най-вече нейната и на детето.
- Забранявам ти да се месиш в това! - Правех го за първи път, но това беше нещо сериозно и не исках тя да пострада заради някой друг.
- Виждаш ли, ако смъртта на тях ще осигури спокойствие за нас тримата, готов съм да ги избия собственоръчно, ако се опиташ да ги защитиш обаче, това може да коства твоят живот, затова просто не е меси...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Антея on Вто Мар 11, 2014 6:33 am

-Илайджа...
Възмути се тя:
-Дано това дете се роди по бързо,то ще ви научи на истински баланс. Не може да избиваш всички,заради грешката на един. Това не е баланс,а доминация...
Сърцето и се разбунтува,това не е в нейната природа,те я бяха учили да не наказва всички,а да намери виновника и да накаже него. А,сега всички щяха да платят:
-Ако бях част от тях и някой кажеше същото за мен? Ще бъда убита,заради грешката на друг!
Не искаше да спори но не искаше други да страдат:
-Конто е виновен да си понесе последствията но не не и всички,не е справедливо Илайджа,дори и да има силни,то те не са като Краули...
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Илайджа on Вто Мар 11, 2014 6:46 am

Изправих се от дивана и вдигнах ръка във въздуха, давайки й знак да замълчи, защото нямаше да слушам повече това:
- Няма как да знаеш това Антея! - Казах много бавно и отчетливо, сякаш за да чуе най-накрая какво се опитвам да й кажа.
- Дойдохме тук с мир и тези хора се опитаха да ни наранят. Опитаха се да наранят теб. Може би са наранявали и собственото ти дете. Точно сега не е момента да ги защитаваш. Нищо няма да промениш ако се опълчиш срещу брат ми или мен... Най-много да го принудиш да стори нещо и на теб. Дори още не знаем дали той ще тръгне след тях, но ако тръгне аз ще бъда до него, за да се уверя, че никой не е наранен без причина. Поне веднъж ме послушай и дори не си помисляй да се намесваш в това, ясно ли е? Ако искаш аз, ти и детето да сме добре, не се меси... Имаме шанс да му спечелим доверието му, не проваляй това... Каквото и да мислиш, онези хора там не са невинни...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Антея on Вто Мар 11, 2014 7:07 am

Нямаше да се предаде лесно просто ей така но за момента,щеше да развее бялото знаме,за да приключи този спор:
-Добре Илайджа но ми обещай,че невинни няма да псотрадат...
Чу се обаче плач,който прерасна в нещо ужасно. Не беше от спора но малкия просто се събуди и щом осъзна,че няма никой около него,се е изплашил.
-Ще говорим после за това...
Изтича веднага горе,като го прегърна и той също,защото усещаше обичта и,а и бяха свързани. Преоблече го на бързо,като слязоха,за закуска и при Илайджа. Малкия се гушкаше в майка си и гледаше към Илайджа:
-Алекзандър това е Илайжда,приятел на мама...
Да официално ги запозна,е той беше малък и не знаеше,дали е разбрал но кимна и му се усмихна. Все още беше сънен и дори малко и се прозя сладко. Ан се засмя като го потупа:
-Още ти се е спяло май? Илайджа,ще поръча закуска за нас двамата и ще ни прави компания в кухнята нали?
Говореше и на двамата,хареса и да са заедно,идеята и хареса.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Илайджа on Вто Мар 11, 2014 7:20 am

Не чаках втора покана и веднага извадих телефона си. Набрах номера на ресторанта, от който обикновено поръчвах храна за Ан, когато не ни оставаше време да си приготвяме и почти веднага отсреща се чу познат глас, който ме попита:
- Добър ден. Ресторант "Флай", какво ще желаете? - Отворих уста и почти бях готов да изрека, любимата закуска на Ан, но осъзнах, че сега поръчвах храна главно за някой друг.
- Ъъъ... - Заекнах глупаво и погледнах с отчаяние към Ан. - Ще изчакате ли за секунда?
- Да, господине...
- Какво да поръчам? - Сложих ръка на телефона и тихичко попитах Ан, с надеждата, че тя ще има по-ясна представа от мен.
- Нямам представа какво да поръчам... - Допълних още по-отчаяно, а тя просто се усмихна и протегна ръка за телефона. Облекчен, че няма да се наложи аз да го правя, бързо й подадох телефона и оставих на нея да поръча всичко онова, което сметне за добре.
- Благодаря ти... - Казах когато тя затвори телефона, веднага след като бе поръчала всичко.
- Още не знам какво обича, но обещавам, че ще науча... - Този път се обърнах към малкото момченце, което сега искаше да вземе телефона от майка си.
- Какво обичаш да ядеш? - Може би най-лесно щях да науча от самия него.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Антея on Вто Мар 11, 2014 7:29 am

-Бисквити!
Ан се засмя,като го погали по бузата:
-Да но бисквитите не са за закуска...
Намръщи се малко,като все още гледаше с интерес към Илайджа,личеше си че иска да са приятели и че му харесва вниманието,а и Алек е комуникативно дете,подобно на майка си,смяташе всички за добри,а и е дете.
-За сега всичко,което съм пробвала го обича,той има огромен апетит за всичко,още от малък е такъв,никога не съм изпитвала трудност в това да го нахраня. Може би по скоро,като всяко дете обожава сладките неща,шоколадовите но за него просто трябва да се внимава и без това пращи от енергия,а малко шоколад,просто все едно е на радиоактивно гориво...
Пробва и не мина никак добре,за това говореше от опит.
-Искаш ли да отидеш за малко при Илайджа,за да може мама да се преоблече?
Погледна и към него:
-Ще го гледаш ли за съвсем,малко за да се преоблека,няма да се бавя много?
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Илайджа on Вто Мар 11, 2014 7:40 am

- Сигурна ли си? - Попитах дори малко уплашено, само при мисълта да ме остави сам с него. Ами ако започнеше да плаче или пък нещо му се случеше. Не! Не!
- По-добре да отидем с мама, нали? - Попитах момченцето, а той кимна с глава и се ухили до уши.
- Той иска да дойдем с теб! - Погледнах я невинно и свих извинително рамене.
- Да! - Казах колкото мога по-развълнувано, защото изведнъж мъничето се оживи и сякаш разсъни напълно. - Отиваме с мама! - Още по-развълнувано казах и го взех в ръце. Погъделичках го по корема и той започна да се смее с пълно гърло, докато вървяхме след майка му към спалнята. Тя ни погледна през рамо и аз свалих усмивката от лицето си, придавайки си вид, на сериозен човек:
- Какво? Детето ме харесва... Харесваш чичо Илайджа нали? - Вдетенявах се, но не знаех как иначе да и покажа, че съм добре с това, детето да остане при нас и че ще положа усилия да се разберем.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Антея on Вто Мар 11, 2014 7:49 am

-Радвам ви се,сигурна съм,че ще сте първи приятели...
Или поне се надяваше да е така но чичо Илайджа не и хареса,като дума но не можеше да каже нищо. До някаква степен и се искаше сина и да е от Илайджа,а не от онова копеле. Но за жалост това нямаше,как да стане.
Влезе в стаята и се залови да си търси дрехи,като ги остави само за секунда,като отиде в банята,да се проблече. Излезе,като ги видя заедно и бяха добре. Косата и беше спусната и изглеждаше на красив огнен пожар. Приближи се към двамата,като се засмя:
-Идеална партия сте,двама истински мъже,да ви оставя ли така двамата?
Погъделичка го и тя,а малкия се засмя:
-Знаеш ли че чичо Илайджа,ще дойде с нас по магазините и ще ти купи всичко,което пожелаеш?
Малкия го погледна и си пое дълбоко дъх:
-Една голяма червена кола?
Не знаеше,за какво точно говори но щяха да го намерят.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Илайджа on Сря Мар 12, 2014 3:35 am

- Голяма червена кола, а? - Засмях се весело, по своя си начин. Смехът ми бе сдържан, но за сметка на това някой твърдяха, че усмивката ми е подкосяваща краката. За малкият не знаех колко впечатляваща е, но винаги караше майка му да се изчервява.
- Ще си помисля за това. - Подсмихнах се и погледнах към Ан, която наистина сияеше. Това дете я правеше щастлива. Не можех да искам нищо повече от това.
- С какво друго обичаш да си играеш освен с коли? - Момченцата обичаха такива неща.
- С Ема... - Отвърна момченцето.
- Ема?! - Погледнах Ан, която също като мен нямаше представа коя може да е Ема. - Трябва да я намерим тогава... - Тази Ема можеше да е всичко. От някоя играчка, до някоя бавачка, но щях да разбера коя е и какво значение има за малчугана.
На врата се позвъни.
- Това сигурно е закуската... - Детето извика радостно и започна да пляска с малките си ръчички.
- Аз ще отида да отворя. - Казах на Ан и тръгнах към врата. Докато вървях извадих портфейла си и още с отварянето, пред мен се появи познато лице. Платих и взех храната, отнасяйки я в кухнята, където вече се чуваха гладни стомаси.
- Ето я и нея... - Оставих торбите на плота и понеже Ан държеше Алекс, аз започнах да разопаковам торбите.
- Я да видим какво имаме тук? - Вадех и отварях всяка кутия, за да може след това да пълним чиниите с всичко по-малко.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Антея on Сря Мар 12, 2014 6:30 am

Не знаеше коя е Ема но явно беше важна за него,може би някоя бавачка. Наистина не знаеше и не бе възможно да разберат толкова лесно. Седнаха на масата,като Алек остана в нея,за да може да го храни,трябваше да купят столче днес,за да може да се храни на равно с тях.
-Алек,коя е Ема?
Той хапваше все така добре но и се обясняваше:
-С нея си играя...
Даде му още една лъжица от макароните със сирене:
-Само си играете или се грижи за теб...
Поклати глава:
-Не,само си играем и аз се грижа за нея...
Това беше плод на детското му въбражение,явно просто минаваше през фазата на невидимите приятели или най вероятно. Тогава прошепна на Илайджа:
-Може да е някой дух...
И тя,като малка виждаше духове на мъртви и си играеше с тях без да съзнава,че са мъртви. Погали го по главата,защото се изплаши,той проявяваше дарби още от сега. Сърцето и претупа няколко пъти:
-Трябва да внимаваш миличък,не се увличайте в игри...
Той взе лъжицата от ръцете на майка си,защото искаше сам,не му харесваше явно да го хранят:
-Тя е мой приятел...
Целуна го по главата,ако беше дух,щеше и тя да го види и щяха да се разберат сега не искаше да нажежава нещата.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Илайджа on Сря Мар 12, 2014 6:39 am

Полазиха ме тръпки по гърба, когато Ан спомена за духове. По принцип не се страхувах от тях, но за едно малко дете това можеше да е ужасно стресиращо. Алекс, обаче не изглеждаше уплашен. Може би ставаше дума просто за някое дете на неговата възраст, с което са си играли, преди всичко това да се случи.
Закуската се услади на мъничето и той си изяде цялата порция, без дори да възрази нито веднъж. Момченцето изглеждаше здраво и щастливо. Може би онзи мъж не е наранявал и него, както в миналото е правел с майка му. Надявах се да е така.
- Къде си играете с Ема? - Дали пък и той не виждаше в бъдещето, също като Ан? Може би говореше за някой бъдещ негов приятел. Беше прекалено малък, за да знае какво се случва в главата му и все пак за годините си, говореше доста разбираемо. Е, по детски, но разбираемо.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Антея on Сря Мар 12, 2014 6:53 am

-На всякъде си играем но тя обича да си играем навън,обича цветята...
Реши да му даде една от обещаните бисквитки,като му даде две:
-Ще дадеш ли и на Ема?
Той поклати глава:
-Не... Тя не може... Тя идва понякога само когато заспя...
Ан погледна за малко към Илайджа,това наистина беше много странно,явно просто наистина е плод на въображението:
-А къде живее Ема...
Малкия вдигна рамене,не знаеше:
-Не зная...
Остави го да хапне бисквитките,като го галеше по главата:
-Е,хапнах ме,ще ходим ли на пазар?
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Илайджа on Сря Мар 12, 2014 7:07 am

Сега си отдъхнах малко, а мисля, че и Ан също, защото очевидно детето за което говореше, въпросната Ема, беше плод на въображението му.
- На кой му се ходи на пазар? - Попитах и дори и с риск да заприличам на кръгъл идиот, вдигнах ръка във въздуха, а Алекс се засмя.
- Той ми се присмива. - Констатирах с лека доза престорена тъга. Алекс обаче, също вдигна ръка във въздуха, след като и майка му го направи.
- Значи е решено. - Заявих. - Отиваме на пазар. - Погледите ни с Ан се срещнаха и аз й се усмихнах мило. Не бях сигурен, че трябва да излизаме заедно с него, толкова скоро, но тя беше негова майка и знаеше най-добре.
- Ще отида да докарам колата... - Станах от стола си и минавайки покрай тях, оставих кратка целувка върху косата й, после се протегнах и взех ключовете за колата и свих към гаража, за да изкарам колата пред къщата.
Изкарах колата и се върнах при тях. Те вече бяха прибрали храната и кухнята изглеждаше така сякаш никой не е ял.
- Готови ли сте? - Изглеждаха готови, но винаги можеше да греша.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Антея on Сря Мар 12, 2014 7:22 am

Качиха се горе за да се пооправят но малкия не искаше да се облича и отне малко време. Накрая успяха и слязоха долу,като не го носеше на ръце,защото той искаше сам да ходи. Приближи се към Иалйджа,като го хвана за панталона:
-На колата!
Явно малкия харесваше колите,това можеше още от преди да се разбере. Ан го погали отново,като се приближи до Илайджа и Алек:
-Ела Алек,ще седиш при мен отпред...
Подаде му ръка и той тръгна с нея,като се качиха отпред,а Алек се надигна,като беше готов да гледа на всякъде:
-Алек миличък успокой се...
Засмя се тя като се опита да го удържи но той седна но все още гледаше любопитно:
-Явно ще кара вместо теб...
Малко се страхуваше да го изкарва навън но не биваше и да го затваря,а и щяха да отидат на бързо,за да вземат малко играчки,каквито той искаше,дрешки и столче,а след това всичко друго,щяха да направят декораторите и пр. хора.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Илайджа и Антея

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите