Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Къщата на Антея

Страница 7 от 8 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пет Яну 31, 2014 1:03 am

-Да този дом не е същия без нейното присъствие и весел смях...
Каза с тъга която си личеше,това явно се оказваше тежко за нея:
-Аз и тя сме последните от това семейство и ако се случи нещо с нея,всички от общността са обречени,както и баланса между расите. Ако баща и беше жив да я пази,сигурно щеше да остане тук но истината е,че за нея е по добре да не си е в къщи,да е на място,който никой не знае,с друго име.
Стисна ръката и:
-След днес,ще може да се пази сама,да пази и другите. Вие май не знаете...
Погледна към него:
-Днес е деня на препредване на силите. След тази вечер дори,ще е по силна от мен сега,защото силите и ще са млади. Проблемът е в контрола след това...
Погледна към Ан отново и се приближи:
-Знай едно моето дете,ти ще оправляваш,слушай сърцето си то,ще те направлява най-добре. Ти ще решаваш и никой няма да оспорва решението ти. Това е просто постройка но ти можеш да създадеш своето семейство и кралство където пожелаеш.
Погали я по бузата,личеше си,че може да се разплаче:
-Сигурна съм,че не е само заради това,че си е в къщи. Има друга по силна магия,която тече във вените и и това се нарича любов...

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пет Яну 31, 2014 1:19 am

Не знам защо я съдех толкова жестоко. Не я познавах изобщо и може би Ан имаше право като казва, че майка й не е лош човек. Обаче може би съдех за това по моето семейство. Например брат ми, който бе извършил толкова много злини, в който никой не вярваше, че има нещо добро, аз защитавах. Всъщност може би това беше семейството. Въпреки всичко ние го подкрепяхме и обичахме.
- Ан ми обясни какво ще се случи. - Отвърнах аз и погледнах към нея. Не бях съвсем наясно със самия ритуал и как ще протече, но знаех какво ще последва след него.
Дразнеше ме й това, че постоянно говореше за любовта на дъщеря си, все едно някога я бе виждала влюбена. Дори и от благоприличие, не ми харесваше да говори за нещата които има между мен и Ан, сякаш знаеше какво чувстваме един към друг. От както бяхме тук, Ан бе прекарала повече време с мен, отколкото с майка си, която се бе появила чак сега за тържеството и искаше да повярвам, че се интересува от нея? Ами просто не можех. Не й вярвах. Не вярвах, че изобщо има представа какво е майчинството и семейството.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пет Яну 31, 2014 1:37 am

Едва сега разбираше,проблема не е в майка и,а по скоро в Илай,който обвиняваше майка,че не се е грижила по добре за нея. То я обичаше наистина много и си мислеше,че тя страда но истината е че не страдаше,истината е,че е по щастлива от всякога.
Засвири музиката един танц преди официалната церемония. Тя хвана Илайджа,пукайки ръката на майка си и жизнерадостно каза:
-Обеща ми първия танц...
Нямаше избор освен да я последва:
-Извинявай мамо но трябва да видим,кой е по добър в танците...
Танца бе,приятен бавен валс,който изискваше и умение. Поклониха се един на друг,както трябваше,приближи се към него,а миг след това се понесоха,плавно и леко,всички се бяха отдръпна ли и ги оставиха само те да танцуват.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пет Яну 31, 2014 1:53 am

Изведнъж всички се оттеглиха и ни оставиха сами върху дансинга. Не знам защо, но дори и това ме подразни. Всички тези погледи, чувствах се нелепо, защото в погледите им четях някакво превъзходство, все едно знаеха нещо, за което аз дори не подозирах. Разбира се, всичко беше заради Ан. Те й се възхищаваха, обожаваха я и нямаше как иначе да бъде, просто аз имах някакво странно усещане, което не можех да разгадая и това ме изнервяше допълнително.
- Определено се признавам за победен. - Реших, че ще е най-добре ако се концентрирам върху Ан. Всъщност това и трябваше да направя, не да мисля за разни усещания и т.н.
- Ти се справяш много по-добре от мен. - Ан се рееше като мелодия. Сияеше като слънцето и беше по-красива дори от залеза и изгрева взети заедно.

- Толкова си красива Ан... - Казах с безкрайно обожание и подтикнат от инстинкта си, напълно погълнат и изгубен в очите й, се наведох към нея и я целунах, забравяйки за всички вперени в нас погледи.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пет Яну 31, 2014 2:15 am

За няколко минути всичко изчезна,остана само той и тя,само двамата,понесени в ритъма,невероятната мелодия. Но тя остана запленена само то него,от неговата безмерна обич,от неговата топлина. Носеше я плавно през танца водеше я,и така и беше много по лесно. Истината е,че танца показа колко силна е обичта им,и колко нежни са чувствата им един към друг:
-А,ти си онзи,който винаги съм търсила...
На пук на всички отново го целуна,без да и пука от никой,а и никой не би я обвинил. Тя нямаше да позволи на никой да управлява живота си. Едва сега осъзна,ако трябваше да избира между дълга и любовта му,щеше да избере неговата любов и него,защото те си принадлежаха,те са един за друг:
-Ти си моя крал...
Танца сякаш бе толкова кратък,че не разбра,кога е свършил. Не и се искаше да свършва,толкова хубаво и беше. Поклони се но не пусна ръката му след това:
-Също не се справи зле,имал си доста вереме да се научиш но ако това те успокоява си по добър от всеки друг...
Засмя се тя,като естествено се шегуваше.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пет Яну 31, 2014 2:23 am

- О! - Възкликнах смеейки се. - Това наистина ме успокоява. - Пак се засмях и я последвах. Боже май само в танците позволяваше да я водят. Всичко останало сякаш искаше тя да диктува. "Типично за принцеса" - обади се под съзнанието ми и аз неволно пак се засмях. Всъщност не познавах много принцеси, но предполагам Ан напълно се вписваше в образа за такава. Нейните капризи, изисканост, стил, класа, суетата, добротата... Всичко това накуп, събрано под прекрасната обвивка.
- Много ли други е имало? - Попитах все пак. Не, че можех да ревнувам за това, че е имала и други мъже в живота си, но наистина го правех, макар и въпроса да бе зададен шеговито и непринудено. А ревнувах най-вече заради това, че повечето от останалите мъже с които тя е била, бяха по-добри от мен... за нея. Можеше да има дом и семейство с всеки един от тях освен с мен. Не можех да й предложа нищо друго освен себе си и любовта си и се надявах, че това щеше да е достатъчно за нея.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пет Яну 31, 2014 2:36 am

-Е,не се задава такъв въпрос на една порявдъчна дама,въпреки да си го е просила...
Попремигна няколко пъти мило. Бройката е малка но по скоро тя нямаше значение,защото сега е с Илайджа и всеки друг нямаше значение за нея. За нея,той бе всичко,всичко,което бе търсила и дори да си го поръчваше по каталог пак не можеше да намери такъв.
И все пак си подхождаха и двамата притежяваха невероятна класа и много добродетели но и съвсем различни. Ан склона да се пали бързо,да се налага,а той сякаш я допълваше,разбираше,дори успокояваше,което почти никой не успяваше да направи,а Илайджа е този,който слушаше и само на него имаше доверие:
-По скоро ми уреждаха някакви срещи с вещери,който уж били подходящи за мен. В началото си мислех,че изпълнявам дълг или нещо подобно но истината е,че никой от тях не ме е,карал да се чувствам така,както ти ме караш. Единствена,необикновена,глезена,оу да обичана...
Погали го по бузата,за да погледне красивото му лице,елмазените му очи,който светеха още по хубаво на тази светлина:
-И,какво да не би да ревнуваш?
Подкачи го тя,макар че щеше да и хареса малко да я ревнува,макар без да има причина.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пет Яну 31, 2014 2:52 am

Ан ме завлече на някаво закътано местенце, далеч от погледите на останалите, които вероятно бе усетила, че ме смущават. Дръпнах я за ръката й я спрях. Тя остана на мястото си и ме погледна, а аз плъзнах ръце по невероятно тънкото й кръстче и я притиснах към стената.
- Виждаш ли... - Започнах аз. - Работата е там, че аз съм егоист Ан... Дори и да не изглеждам като такъв, аз съм.
Погледите ни бяха приклещени един в друг, точно както и телата ни.
- А ти си... - Погледнах нагоре към сякаш безкрайно високия таван и се замислих за миг, после пак върнах погледа си върху нейния.
- Невероятно умна... - Устните ми съвсем и едва едва докоснаха нейните, но без да свалям очи от нея.
- Забавна... - Отново я целунах.
- Красива... - Пак целувка, без да губя зрителния контакт с нея.
- И изумителна жена... - Поредната целувка, която съвсем накара сърцето й да полудее и леко я задъха.
- И аз те искам само за себе си... Всяка част от теб... Всяка мисъл... Искам да ми принадлежиш изцяло... Защото аз съм отчаяно влюбен и изгубен в теб...

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пет Яну 31, 2014 4:08 am

Отдръпна се и го погледна сериозно,но само се преструваше:
-Какво?
Поклати глава:
-Отне ти толкова,време за...
Протегна ръка и го погали:
-Толкова много време за да ми го кажеш,измъчвал си ме толкова много месеци?
Сега плътно се притисна към него,като по приглади,защото леко я бе намачкала. Не можеше без да гогледа,толкова бе прекрасен:
-Когато се запознах ме,мислех те просто за поредния мъж,който иска да ме използва но ти не искаше неща от мен,правеше ми компания,приказвах ме си и наистина се сближавах ме. Все повече виждах в теб мъжа на мечтите ми,красиви,галантен,добър и очарователен кавалер,който изкочи,като от някой роман.
Позасмя се тя:
-Страхувах се,само в това,че ако ти споделя всичко,ще те изгубя,а това не мога да понеса.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пет Яну 31, 2014 4:18 am

Май беше време да бъдем наистина сериозни и аз махнах глупавото влюбено изражение от лицето си, плъзнах нежно ръце по изумително красивото й лице и целунах челото й.
- Аз си мислех същото. - Отвърнах съвсем сериозно и я погледнах отново в очите, държейки лицето й в ръце.
- Това... - Запънах се за миг. - Не знам какво точно е това между нас, но каквото и да е то ме плаши Ан. Страхувам се, че ако направя и една грешна стъпка ще те загубя... Аз вече почти не те изгубих и тази мисъл просто ме ужасява. Не мога да си позволя лукса да те изгубя. Ти внесе толкова мир, спокойствие и любов в живота ми, че дори не знам как да го опиша. Живея на тази земя от толкова много време и никога не съм се чувствал толкова жив, дори и когато наистина бях жив. - Поех си дълбоко въздух и я погледнах с тъга в очите.
- Обичам те така силно. Готов съм на всичко за теб, обаче се страхувам, че това което мога да ти дам е толкова малко в сравнение с онова което ти ми даваш... - Аз наистина се чувствах недостоен за нея.
- Повярвай ми, все още се питам какво точно си намерила в мен и какво обичаш, но ти... Ти си самото съвършенство скъпа моя Ан и заслужаваш цялото щастие на този свят...

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пет Яну 31, 2014 4:50 am

Дори не можеше да мисли кой би бил по достоен от Илайджа,защото не намираше никой,никой дори на четвъртинка,достоен колкото той беше. Не го остави да довърши,защото думите му я трогваха още повече и разтуптяваха сърцето и до такава степен,че скоро съвсем,щеше да се пръсне от вълнение:
-Не съжалявам за нито за миг Илайджа,от както ти си в живота ми,той е напълно променен,към това,към което исках да бъде. Исках да обичам някой,той да ме обича също толкова силно колкото и аз. Ти ме допълваш,аз съм ужасно сприхава,инпулсивна,не обмислям нещата,а ти си до мен,за да ме допълниш. И все пак ме подкрепяш дори в моите налудниче ви идеи. Обичам те за всичко,което си или не си. Ти си моя мъж и това е,точка по въпроса и това между нас е по силно от която е и да било друга връзка.
Огледа се на около,надигна се на пръсти,за да достигне до сладкия мед на устните му,като така жарко го целуна,че ако имаше някой,щеше да се засрами напълно от тази целувка:
-И си най-невероятния любовник....
Продължи с целувките,като искаше да го накара да си избие глупостите от главата,защото той е еднакво специален за нея,както и обратното.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пет Яну 31, 2014 5:53 am

Какво повече можех да кажа? Тя просто успяваше да опрости всички сложни загадки в главата ми и намираше решение за всеки един от проблемите ми, просто ей така. Това което имаше значение бяхме аз и тя, никой и нищо друго. Аз я обичах, тя мен също. Точно толкова просто беше всичко, защото се свеждаше до мен и нея и целият останал свят и всички в него нямаха абсолютно никакво значение. Исках... Щях да бъда с нея, толкова дълго, колкото тя пожелаеше и щях да я обичам всеки един миг през това време и дори след това. Щях да я обичам цяла вечност, докато дишам...
Целунах я отново, по-жарко и пламенно от всякога, с такава любов и отдаденост, че чак краката да ти се подкосят.
- Ще се боря за това тук... - Заявих някак тържествено. - За нас! - Поясних какво точно имам предвид. - Ще се боря с всичко и всички, защото дори само една твоя усмивка си заслужава усилията... - Това беше обещание. Обещание за любов!

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пет Яну 31, 2014 6:20 am

-Не се тревожи,ще живея доста дълго,толкова дълго,че да ти писне от мен...
Надяваше се това да не се случи но ако нещо се променеше,тя би заменила живота си на вещица,би се отказала от това да бъде такава и да стане вампирка,за да остане за винаги с него. Да този живот можеше да не и хареса но да го остави цял живот да страда това нямаше да стане:
-Винаги,ще съм до теб...
Чуваха се,как хората се разговориха и музиката спря изведнъж. Явно церемонията скоро,щеше да започне и всички се отправяха към троната зала:
-Времето дойде,бъди близо до мен...
Поведе го напред към троната,а на трона седеше майка и,която я чакаше. Погледна за миг към Илайджа,като му кимна и се усмихна. Тръгна с бавна крачка към майка си,която се изправи и се приближи към нея. Протегна двете си ръце и улови нейните:
-Днес е паметен ден в нашата история. След днес моята дъщеря Амерал Де Реналди Фереи Венега,ще приеме силите принадлежащи на нашия род,защото те и прнадлежат. Ще и помогнат да правлява,да опази общността и баланса между расите. Да пази знанието,да помага и да обучава.
Всички ракопляскаха,а ан поглеждаше за миг към Илайджа,а после и към майка си. Толкова вълнуващо и ново нещо,а го искаше ужасно много:
-Ще бъде достойна кралица.
Толкова уверено го каза,все едно бе видяла в бъдещето:
-Заклеваш ли се да продължиш делото на дедите си,да опазиш общността,да управляваш разумно и със сърцето си!
Ан уверояно заяви:
-Заклевам се!
Миг след като се закле усети как по ръцете и минава енергия,която идваше от ръцете на нейната майка.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пет Яну 31, 2014 6:38 am

Церемонията в първият й етап не беше нещо съществено. Дори протече малко бързо. Следващия обаче, който беше същината на цялото тайнство което предстоеше да се случи, тепърва предстоеше. Изведнъж измежду високите колони заприиждаха закачулени жени. Говореха нещо на някакъв странен език и носеха свещи в ръцете си. Усетих, че някой ме издърпва назад. Явно трябваше да се направи място...
Отнякъде засвири музика, а жените образуваха кръг в средата на тронната зала, в центъра на който се намираха Ан и нейната майка. Не разбирах какво точно се случва, нито какво говорят, но усещах енергията. Беше ужасно силна и някак поразителна. Около Ан се бе струпал ореол от светлина... Думите на жените заприличваха все повече на песен, гласовете им ставаха по силни... Започнаха да се чуват и барабани и точно в този миг настана някаква суматоха... Стана толкова бързо, че дори не осъзнах какво точно се случи...
Някакъв друг глас се извиси над всички останали, чуха се писъци, от някъде се появи вятър. Първият ми инстинкт бе да предпазя Ан и тъкмо се стрелвах към нея, когато някой ме сграбчи и изпрати чак в другия край на залата с такава сила каквато притежаваше само... Баща ми!? Зърнах и МАЙКА МИ?!? Божичко как беше възможно да е жива? Всъщност дори можеше и да ми се е привидяло. Преди да асимилирам това, отново пред мен застана баща ми и ме удари... Навсякъде около нас вече лежаха мъртви тела, а закачулените жени сякаш се бореха с нещо, но под ударите на баща ми, дори не можех да стигна до там...

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пет Яну 31, 2014 7:31 am

Нещата се промениха съвсем драстично,всичко започна прекрасно но сега се превръщаше в пълен кошмар.
-Не ме пускай,недей...
Не можеше да се държи за нея,напева на черните веици започна да става все по силен от силите на другите,който падаха мъртви из залата. Страхат,паниката я обля на максимум,майка и я държеше здраво и не я пускаше,защото ако я пусне сега,всичко щеше да е изгубено:
-Амералд... Недей...
Започваха да стават все по силни,страхувах се,че някой може да пострада,че може би майка и ще пострада:
-Не мога,трябва да спрем,ти все още имаш силата...
Но майка и я хвана здраво,опитваше се да направи щит докато предава енергията на дъщеря си и това изтощаваше напълно тялото и:
-Не Амералд,ти ще имаш по голяма сила,ти ще успее....
Тогава всичко се разкъса,отлетя назад,като се откъсна от майка си. Пред нея за част от секундата и причерня,щом вдигна поглед видя,как някаква жена повдига майка и във въздуха и се опита да източи силите. Всичко бе изгубено... Може да не е успяла,може се спаси.
Но майка и захвърлена,като вещ на пода,като тялото и бе почти безжизнено. Ан се прилижи до майка си,като я погали:
-Моля те... Недей...
Целуна я нежно но тя гледаше към нея със сълзи на очи,а от устните и се откъсна:
-Бори се...
Видя,как жената се приближава към нея:
-Що за чудовище си ти?
Все още държеше майка и и я галеше. Не знаеше дали енергията е в нея,дали церемонията успя,в момента се чувстваше сразена.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пет Яну 31, 2014 7:42 am

Не можех да се откъсна от баща си, но не можех и да оставя Ан незащитена. Нямах представа какво правеше майка ми, но всички след нея оставаха да лежат мъртви... Ан бе до тялото на нейната майка.
- Майко недей! - Извиках аз, когато видях, че се насочва отново към Ан. Тя само за миг погледна към мен, после пак тръгна по-решително към Ан.
- Ан... - Изкрещях още по-силно. - Бягай... - Не исках да видя и нейното тяло безжизнено на земята.
- Ан... - Викът ми направо накара всичко наоколо да затрепери. Събрах всичките си сили и някак си успях да изблъскам баща си от мен. Преди да се е усетил забих в него кола, който се канеше да забие в моите гърди. Това ми даде миг преднина, да се изстрелям до Ан и да я сграбча, преди майка ми да е успяла. Мястото сякаш се бе превърнало в гробница, навсякъде лежаха мъртви тела, а сърцето на майката на Ан, отслабваше все повече.
Сграбчих Ан през кръста и въпреки виковете и борбата й, успях да я измъкна преди майка ми да е стигнала до нея. Знаех, че това е битка, която в момента нямаше как да спечеля.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пет Яну 31, 2014 11:28 pm

-Пусни ме Илайджа...
Викаше докато той я отнасяше на някъде. Вече бяха много на далеко но се виждаше от далеч,как замъка гореше,а пламъците му се извисяваха все по на високо. Пусна я и тя се опита да побегне към замъка:
-Трябва,трябва да ги спасим... Трябваше да я спасим...
Спъна се и падна на коленете си,това я заболя но не го отрази. Зарови две ръце в листата нападали на земята.
-Трябваше...
Илайджа се приближи към нея,като и каза нещо но тя не гочуваше:
-Всички загинаха заради мен,ако не беше церемонията всички щяха да бъдат живи...
Вдигна я от земята но тя се откъсна от ръцете му,като го погледна,в погледа и се четяха толкова много емоции:
-Всички всички са мъртви...
Отново повтори,погледна към ръцете си,като все още усещаше топлите ръце на майка си. Не усещаше енергията,не усещаше нищо. Явно бяха успели да вземат и нейните дарби,сега беше обикновен човек.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пет Яну 31, 2014 11:43 pm

Трябваше да се махнем от тук и то възможно най-бързо, но Ан беше в шик. Имаше нужда от минутка, а и аз също, за да осъзная какво точно се беше случило.
- Съжалявам... - Приклекнах до нея на земята и обгърнах раменете й. Тя плачеше и усещах болката й, а това ме убиваше. Мразех се заради това, че не бях успял да направя нищо, че бях оставил да избият всички.
- Нямаш никаква вина Ан... - Ако някой имаше вина то това бях аз. Моето семейство бе сторило всичко това. Как обаче се беше случило? Клаус ли беше събудил майка им? Или баща му беше взел коловете и го беше убил и събудил майка им? Как беше възможно всичко това? Защо й беше на майка му да убива всички тези хора? Защо искаше да нарани и Ан?
Въпросите просто идваха един след друг. Мозъкът ми направо щеше да експлодира.
- Трябва да вървим... - Не исках да го казвам, обаче трябваше да се махнем. Не смятах, че сме достатъчно далеч. Ан не искаше да ме чуе. Наложи се отново да я взема на ръце и да я отведа възможно най-далеч. Точно сега не можех да мисля за чувствата й. Просто трябваше да я опазя жива.
Дълго време вървяхме отдалечавайки се все повече и повече от замъка. Вървях много бързо, заедно с нея на ръце. Докато не стигнахме до някакъв мотел. Реших, че сме достатъчно далеч и може да останем за през нощта. Да осмислим какво се е случило и какво ще правим. Наехме някаква стая и все така носейки Ан на ръце я занесох в стаята. Оставих я върху леглото и я завих. Изглеждаше премръзнала, бледа и съкрушена. Лицето й бе обляно в сълзи, а аз се разяждах от вина за случилото се.
- Трябва да поспиш...

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пет Яну 31, 2014 11:54 pm

Все още пред очите и се въртеше прожекцията на всичко което се случи тази вечер. Сълзите и бяха почнали да пресъхват но очите и не можеха да се затворят,не можеха,защото щяха да я връхлети ужасния кошмар:
-Не мога Илайджа,те загинаха заради мен,пред очите ми,майка ми е мъртва...
Сега си нямаше наистина никого,нямаше нищо освен Илайджа,всички мечти да управлява да бъде кралица,сега бяха просто далечен блян. Нямаше какво да управлява,защото всички който познаваше бяха мъртви:
-Аз мисля,че отнеха и моите дарби,мисля че не успя да предаде силата. Сега нямам съвсем нищичко Илайджа...
Скри се във възглавницата,опитваше се да скри лицето си. Това не беше тя,това бе подобие на нея.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Съб Фев 01, 2014 12:02 am

Сърцето ми се разкъсваше от болка, когато я гледах как страда. Болката обаче беше още по-голяма когато знаех, кой е виновен за нея. Отидох до нея и я прегърнах. Взех я в ръцете си като малко дете и започнах да галя косите й.
- Нямаш никаква вина Ан... - Защо обвиняваше себе си. Тя нямаше какво да направи. Никой не успя, защото нападението бе толкова неочаквано.
- И силите ти са тук... Никой не ги е отнел... - Надявах се да е така. Надявах се майка ми да не е успяла да вземе и нейните сили, защото тогава щеше да е още по-трудно да я опазя.
- Просто имаш нужда от малко почивка... Трябва да поспиш, чуваш ли... - Ан бе в шок. Само можех да си представя през какво преминава в момента. Самият аз бях разтърсен и ужасен от вида на всички онези мъртви хора, а те бяха напълно непознати за мен. За нея обаче бяха семейството й и тя бе напълно съсипана.
- Моля те не плачи... - Ох как ми се искаше да бях успял да предотвратя тези сълзи.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Съб Фев 01, 2014 12:45 am

Придърпа го към себе си и се скри в неговите обятия,като продължи да плаче,не заспа дълго време но накрая умората си каза своето. Тя се унесе в обятията му,като не го пусна цяла вечер. На сутринта се събуди,цялата обляна в пот,сънувала ужасното събитие,как майка и умираше в ръцете и. Изпищя без да си дава сметка,дишаше тежко и гледаше в пространството. Огледа се и видя,че е в хотелска стая,а Илайджа бе до нея.
-Те.. те...
Пое дълбоко дъх,като и подаде една чаша вода. Нужна и беше,на един дъх я изпи и поклати глава:
-Сънувам я,сънувам онази зла вещица... Кой демон я доведе,коя по дяволите е тя?
Едва сега някой неща се нареждаха но не всички:
-Защо го направи,защо го стори?

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Съб Фев 01, 2014 1:01 am

През цялата нощ си бях задавал почти същите въпроси. Знаех коя е тя, просто не знаех защо го е направила.
- Казва се Естер... - Ан имаше нужда от отговори и с рис да ме намрази, не можех да крия това от нея.
- И беше убита преди хиляди години от брат ми... - Защо би я събудил? Съмнявах се, че той е направил това. Ако искаше отмъщение, можеше и сам да избие семейството на Ан.
- Той... Той я държеше заключена в ковчег и нямам представа как е възможно да е отново жива, но това или означава, че брат ми е мъртъв или, че я е пуснал на свобода... Нямам представа защо би го направил обаче, той я мразеше... Страхуваше се от нея... - Не виждах смисъл в нищо от това.
- През цялата вечер се опитвах да си обясня защо... Мисля, че тя искаше силата на всички в онзи дворец... Искаше твоята сила, но предполагам е получила достатъчно сила... Не мога да си представя за какво би й била... От къде знае за теб и за семейството ти... Аз... Обещавам ти, че ще разбера какво цели и защо направи, всичко което направи... И обещавам, че никога няма да й позволя да те доближи отново.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Съб Фев 01, 2014 1:16 am

Изправи се,като го погледна почти ужасено:
-Твоята майка...
Пое дълбоко дъх,как бе възможно най-шокирана. Знаеше,че е доста могъща вещица но до сега не знаеше за нея.
-Естер...
Не го съдеше,защото той не бе направил нищо но не знаеше,защо тогава се сети за нещо,което майка и разказа:
-Моята пра баба е една от първите основателки на нашата общност. Разказва ми,че много могъща вещица приндлежала на тяхната общност и ставала много силна. Толкова могъща,че се отделила от общтноста. Опитала се да нападне общността но баба ми не позволила. От тогава не я сматали за заплаха.
Сложи ръка на сърцето си:
-Тя,тя явно е знаела,тя е убивала вещици...
Изправи се,като все още бе с червената рокля,която бе изцапан ужасно мръсна.
-Знаела е всичко,знаела е че майка ми ще е слаба. По дяволите... Дори не усещам силата,явно не е успяла и сега всички способности принадлежат на Естер...

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Съб Фев 01, 2014 1:23 am

Изправих се след нея и започнах да клатя глава:
- Не, Ан не е така... Майка ми... Естер... Тя... Не е убивала вещици... - Освен снощи очевидно, това не знаех как да обясня.
- Беше затворена в ковчег... Мъртва! Няма как да е убила никой и определено не го е правила докато е била жива... Тя не беше такава... - Искаше да убие само нас, защото видя в какво сме се превърнали, но не и другите като нея.
- Трябва да има обяснение за това което се случи снощи... - Трябваше да разбера как е оживяла, какво я е принудило да убие всичко онези хора.
- Може би тя не ги е убила... Може би са още живи, но е взела силите им... - Сигурно беше това.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Съб Фев 01, 2014 7:13 am

Премина с ръка през косите си,той се опитваше да оправдае майка си,той винаги намираше добро в хората но Ан не бе такава,тя виждаше злото и нищо не можеше да я убеди в друго. Тя бе убила майка и,а ако не е тя то пожара ги бе убил,а вината за това беше нейна:
-Те изгоряха Илайджа,моя дом изгоря... Видях,как майка ми умира в ръцете ми,как издъхна,щеше да убие и мен. А,ти искаш да видя,нещо добро в нея ли?
Приближи се:
-Дори да е взела силите им те са обречени,а пожара след това ги е пленил в капан,объркани без сили...
Всичко бе една голяма отвратителна каша,един огромен ужас:
-Отне ми всичко....

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Sponsored content Today at 1:11 am


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 7 от 8 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите