Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Къщата на Антея

Страница 6 от 8 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 27, 2014 7:24 am

По едно време усетих липсата й и моментално отворих широко очи, но се успокоих бързо защото долових ритъма на сърцето й, около нея се чуваше и нещо като плискане на вода... Усмихнах се лекичко, защото осъзнах, че е в банята и си тананика нещо съвсем тихичко под носа.
Станах от леглото и си облякох боксерките и панталона, после отидох до врата на банята и съвсем лекичко я открехнах. Подпрях се на касата и се загледах в нея. Беше ужасно интересно да я наблюдавам, докато си мисли, че е сама.
Тя бе изпънала крака си над водата и прокарваше гъбата по него, продължавайки да си тананика, някаква непозната за мен мелодия. После мина по ръцете си... По гърдите, които почти бяха скрити под водата... Това беше доста еротично и дори се чувствах малко виновен за дето така я дебна скришно.
Очите й се притвориха и главата й се отпусна назад. Ръката в която държеше гъбата беше под водата и не знаех къде точно се намира, но и харесваше да е там очевидно... Останах все така тихичко и незабележимо до открехната врата, наблюдавайки я с интерес и в захлас...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 27, 2014 7:39 am

Толкова грешно беше,той спеше на леглото и,а тя си мечтаеше за него. Толкова дори бесрамна... Гъбата се движеше между бедрата и,като сама си доставяше удоволствие,като си представяше или по скоро си припомняше,как я докосваше и всичко...
Отпусна се още повече,а телцето и се задвижи под водата,дишаше тежко и стенеше тихо. Можеше да го събуди,да сбъдне всичко но искаше да го остави да си почине.
-Илай...
Простена името му,като прехапа долната си устна,остави гъбата да изплува на повърхността,като пръстите и се бяха наместили. Толкова вечери си бе мислела за него и не само,той бе окупирал всяка нейна мисъл,фантазия...
Изкара едната си ръка,като се прихвана за ръба на ваната и го стисна здраво,надигна се като се откриха гърдите и по който се стичаше пияна.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 27, 2014 7:51 am

- Имаш нужда от помощ ли? - Обадих се, с една игрива усмивка зад нея, когато вече нямах никакво съмнение какво прави. Честно казано не бях предполагал, че мога да я видя да прави нещо такова, но това, че мислеше за мен докато го прави ме ласкаеше по някакъв начин. Трябваше обаче да отчета и това, че очевидно не си бях свършил добре работата, щом се налагаше тя да я продължава.
Избутах врата с един пръст така, че тя се разтвори повече и дори леко изскърца, докато погледите ни с Ан се приковаха един в друг. Тя изглеждаше като крадец хванат на местопрестъплението и не знам червенината по лицето й дали се дължеше на това или беше благодарение на страстите бушуващи в тялото й, предизвикани от самата нея.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 27, 2014 8:03 am

Скри се на долу във водата,не че не я бе виждал гола,не че се срамуваше от тялото си но се рамуваше от постъпката си и,че бе хвната на място. Е искаше и се да дойде но не мислеше,че ще я хване.
-Аз... А... си вземах вана...
За първи път пелтечеше и не можеше да каже нищо свързано,а определено намираше думи за всичко,дори да излезе с шега от всяка ситуация но сега страстта и нуждата си казваха своето и тя не можеше да реагира в първия момент.
Тогава видя погледа му,който показваше,че му харесва. Виждаше онези палави пламъчета,който изкряха от очите му. Толкова невероятен,че я накара още по силно да го желае.
-Ела при мен...
Успя да изрече тя,като протегна ръка към него. Да определено имаше нужда от него,защото това което правеше не бе достатъчно,имаше нужда от него за да засити желанието си към него.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 27, 2014 8:21 am

Усмихнах се по начина по който само аз умеех и пристъпих бавно в банята, но всъщност не бързах да стигна до нея. Не защото не я желаех, а защото просто исках да изостря нейното желание, до краен предел. Безспорно тя бе смутена от това, че я бях хванал в крачка и колкото и да се опитваше да скрие смущението си, аз го усещах, а това ме караше да тържествувам вътрешно, защото най-накрая аз бях този, който е успял да накара нея, винаги толкова уверената в себе си Ан, се се изчерви.
Застанах в целия си ръст пред нея и поех протегнатата й ръка, за да докосна устните си до нея, но вместо да оставя просто целувка, аз я издърпах нагоре и я накарах да се изправи и да застане пред мен, в цялата си прелест. Не пуснах ръката й, но я обърнах към лицето си с дланта и бавно прокарах носа си по нея, вдишвайки дълбоко. Понякога така правех с жертвите си. Впивах зъбите си точно във вените на китките им и изцеждах цялата кръв от тялото им... С Ан обаче не целях това, просто исках да си представя, че вкусвам от кръвта й, но без наистина да го правя...
Водата се стичаше по тялото й, а тя потрепваше... Дали от страх или пък от възбуда? Може би и от двете.
- Чух те да изричаш името ми... Кажи го пак... Харесва ми как звучи, когато го правиш... - Изкомандвах разсеяно и ноздрите ми продължиха нагоре по ръката й, чак до врата. Тогава рязко я завъртях в ръцете си и я обърнах с гръб, така, че той се опря в голите ми гърди.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Сря Яну 29, 2014 5:42 am

Не предполагаше,че в него може да се крие такава страст,да нежност,да внимание но такава страст и плам просто само предполагаше за него. Въпреки това ужасно и хареса,можеше да се разтопи в силните му обятия,от страст и неописуема възбуда.
Усещаше дъхът му по себе си,който я галеше и влудяваше,знаеше че той има желанието да я опита и най-вероятно имаше и нужда от това,сигурно не се бе хранил от доста дълго време. Знаеше,че той може да издържи на това желание,да го пренебрегне но истината е,че Ан,не се страхуваше от това. Дори и се стори някак ужасно възбуждащо.
-Илайджа...
Наклони главата си леко назад,като я допря до бузата му. Затворила очи от удоволствие,простена нежно,облиза устните си,а после с пресипнал глас каза:
-Пий от мен Илайджа...
Вдигна ръка и погали бузата му,за да го окуражи малко.
-Вярвам ти и го искам...
Нямаше да му навреди,защото тялото и вече отдавна се бе изчистило от върбинката. Обикновено пиеше чай в върбинка но го бе пропуснала тези дни.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Сря Яну 29, 2014 5:58 am

Тази идея ми се струваше ужасна, не бях чак толкова жаден, но нейното мълчаливо съгласие и желание, ме караха да погледна на цялата тази ситуация под съвсем различен ъгъл. Ако го направех то нямаше да бъде, за да се храня, а за да споделя нещо от моя живот с нея... Да й покажа и разкрия себе си, такъв какъвто съм наистина. Тя трябваше да ме познава такъв и да не се страхува от мен... А и го исках ужасно силно. Имаше нещо в кръвта й, което не ми даваше мира... Нещо което ми отне много време, за да успея да се преборя с него... Да се преборя с желанието да пия от нея... Сега тя искаше да го направя, даваше ми позволението си, а аз се страхувах, че няма да успея да спра, ако го направя...
Дълго време не се решавах. Страхувах се, че това ще свърши зле, но тя беше в ръцете ми и ми имаше пълно доверие, дори само заради това не можех да се проваля. В началото зъбите ми се издължиха и минаха по копринената кожа на врата й... Тя потрепери и чух как сърцето й ускорява ритъма си. Може би се страхуваше...
- Няма да те нараня... - Прошепнах аз, като го казах повече на себе си от колкото на нея, защото от двама ни, аз бях по-уплашения.
Накрая се подадох на всичките си първични и хищнически инстинкти и зъбите ми пробиха кожата й. Кръвта й беше като елексир. Вълшебен елексир, по-хубав и опияняващ от колкото можех да си представя, че би могъл да бъде...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Сря Яну 29, 2014 6:10 am

Устните и се разтвориха,като се отрони нежно стенание от невероятно удоволствие. Болка имаше само в началото и то толкова бързо се промени с удоволствие,а толкова сладко и уникално,че накара тялото и да се отпусне,сякаш опитала някакъв опият. Свали ръката си към врата му,а после се свлече и по нейното тяло.
Не бе прималяване от загубата на кръв,защото той не пиеше бързо и не пи много от нея,а се чувстваше невероятно от това ново усещане. Усещаше се още по свързана с него,както той и даде да пие от него,сега и тя също му бе позволила,така и двамата бяха свързани,по някакъв странен начин:
-Илай...
Откъсна се отново от устните и,като той не пристъпи думата си отново и явно се оказа трудно за него но се отдръпна. Което и показа и засвидетелства още повече нейното доверие,той можеше да се контролира,нямаше да я нарани. Завъртя се към него,като погледна към него,устните му бяха червени от нейната квър но това не я изплаши. Погали го невероятно нежно по бузата,гледайки в разурните му очи:
-Сега си само мой,а аз само твоя,обвързани сме...
Тези думи подкрепени със страсна целувка,а тялото и се притисна към неговото,за да го усети отново близо до себе си.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Сря Яну 29, 2014 6:27 am

Думите й много точно описваха начина по който се чувствах в този миг, защото сякаш наистина това да пия от нея, бе като някакъв вид обвързване... Духовно изживяване на съвсем различно ниво от познатото. Все едно душите ни вече бяха едно и нейната принадлежеше на мен, а моята на нея. Не бях чувствал нищо подобно преди, с която и да било от жертвите си... Да те сякаш вливаха живот в мен и беше невероятно, но това тук с Антея, беше различно по всички параграфи. Сякаш се бях преродил и бях по-влюбен от всякога в нея...
Обгърнах кръста й с ръце и я повдигнах във въздуха. Тя нежно се вкопчи в мен и аз я отнесох до леглото, където я положих внимателно, като не позволих телата ни да останат за дълго разделени едно от друго. Изпитвах истинска нужда да я усещам до себе си. Пригладих внимателно мократа й коса назад и разцелувах лицето й, врата й където отделих специално внимание на малките дупчици в кожата й. Кожата й още бе влажна и тук таме проблясваше по някоя и друга капчица вода. Бяха като искрящи перли върху нея... Такава зрелищна красота каквато тя притежаваше, бе нещо необикновено...
Смъкнах панталоните си до колкото успях, не напълно, но достатъчно и внимателно се отърках в нея. Съвсем скоро тя самата започна да търси моят допир и аз не я карах да чака повече, защото самият аз желаех да се изгубя отново в нея.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Сря Яну 29, 2014 6:42 am

Нямаше такова удоволствие,никога не е изпитвала подобни силни чувства,такава емоция нито такова невероятно удоволствие,както и невероятно силна любов. Може точно поради тази причина,да се чувстваше по този начин. Но Илайджа не беше като другите мъже за нея,за нея е единствения,онзи който намираш един път в живота си.
Тялото и изцяло се предаде но не страдаше,а напротив доброволно,се остави да я покори,да се движи в нея и да и дава от страстта,която изпитваше към нея. Имаше нуждата да усети,колко я желае,да получи това,което иска от нея,защото изпитваше същото което и той изпитваше. Всичко бе взаимно...
Протегна и двете си ръце към тялото му преминавайки по силните му гърди,който я влудяваха,нежна но и някак дива,малко го поодраска но това,го накара сякаш да изстене,а тя се усмихна победоносно,все едно това и е целта.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Сря Яну 29, 2014 6:54 am

Това с Ан бе нещо съвсем ново и необикновено за мен. Малко ме плашеше, но повече изпълваше със щастие. Плашеше ме не заради друго, а заради това, че се подавах на чувствата си, а както брат ми веднъж ми бе казал: "Любовта е най-голямата слабост на вампирите". Сега осъзнавах колко прав е бил, защото Ан бе успяла да преобърне изцяло света ми. Още когато я срещнах знаех, че ще го направи и това вече бе факт, а това значеше, че ако нещо й се случи аз щях да бъда напълно изгубен. Нямаше да успея да понеса подобна загуба...
Движех се сравнително бавно, но в един момент всичко ескалира. Страстта и на двама ни се покачи до заплашително ниво и движенията ми от нежни и плавни, се превърнаха в диви и неконтролируеми. Тя предизвика тази промяна и честно казано не съжалявах, защото я желаех точно така, диво и неконтролируемо. Не спирах да се движа... Напред назад, дълбоко и страстно, а тя се разтапяше в ръцете ми. Извиваше се и стенеше от удоволствие. Дереше гърдите и гърба ми, а това ме караше да бъда още по-страстен и неудържим... За нея... В нея... С нея... Моята... Единствена... Ан!
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Сря Яну 29, 2014 7:07 am

Неизбежното се случи но и двамата го желаеха неописуемо много. И двете им тела се разтресоха от неописуемо удоволствие,невероятен екстаз. Бяха се вкопчили един в друг,като нямаха желание да се отделят един от друг. Ан дишаше тежко и накрая се пусна,защото нямаше сили,а той за да не я притисне се настани до нея.
А,тя още не си поела дъх се приближи към него,облегна се на рамото му и се настани до него.
Дълго не можеше да обели,каквато и да е била дума,защото се чувстваше неземно,прекрасно,сякаш се рееше в облаците. Скрила се в него,потопена в неговия аромат,отдадена на неговата прегръдка. Невероятен момент който не искаше да отминава:
-Никога не съм подозирала,че в теб може да се крие такъв страстен любовник...
Каза някак в транс,защото си играеше с пръст по тялото му,рисуваща някакви прекрасни линии върху тялото му. А,цветето в стаята,продължаваше да расте,като вече бе тръгнало и към стената. Тя се усмихна но си продължи по интересното занимание.
-Нямам търпение да заминем за острова намерението ми е да правим само такива неща.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Сря Яну 29, 2014 7:19 am

Засмях се от сърце и нежно я погалих по косата, макар погледа ми да си остана забит в тавана. Дори и сега тя умееше да ме изненадва. Съзнанието й бе напълно необятно и необяснимо за мен. Никога не знаех за какво мисли или какво ще каже, изненадваше ме постоянно. Сега например ме изненада с откровеността си, защото бях убеден, че си мисли точно това което каза:
- Да не се опитваш да кажеш, че си ме мислила за... - Позапънах се малко, защото не знаех коя дума да използвам, но накрая избрах - Сухар?
И двамата се засмяхме.
- Това малко ме обижда да знаеш... - Казах шеговито и леко се извъртях, така че да се надвеся над нея и да я целуна.
- Ти също ме изненада... - Казах с искрящ поглед.
- Под тази обвивка... - Прокарах показалеца си по тялото й.
- Прекрасна обвивка... - Поправих се.
- Се крие истинска изкусителка... - Целунах я отново.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Сря Яну 29, 2014 9:57 am

Отново звънкия и глас огласи цялата стая,гледаше към него с преизпълнени от любов очи. Предала се пред неговата сила и чар:
-Оу,дори ни най-малко не си видял от пълния ми потенциал...
Дали го заплаши или каза истината не е съвсем сигурно но той тепърва,щеше да разбере,какво се криеше в точно тези думи.
-И не не те мислех за сухар,по скоро си мислех,че ще бъдеш нежен,внимателен,а ти се оказа море от страст.
Ръцете му я погаделичкаха ефект,който идваше след невероятния екстаз и въпреки това,беше хубаво.
Почука се на вратата но никой не влезе,а се чу сако един глас:
-Госпожице Венега,ще оставя пред вратата,закуска както вашата рокля и косюма на господин Майкълсън. Всичко,ще започне в 20 чеса...
Засмя се тиго,като направи знак на Илайджа да мъчи но той я целуна по врата:
-Много си лош...
Толкова беше тих но и нежен гласа и:
-Благодаря,ще бъдем навеме
Погледна към чесовника беше почти обяд и имаха доста време:
-Имаме още доста време...
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Сря Яну 29, 2014 10:56 am

- Значи имаме време за закуска. - Отвърнах аз и бързо се изправих от леглото, като докато вървях към врата, си закопчавах панталона. Внесох всичко вътре и оставих дрехите на един стол, а закуската отнесох при нея в леглото. Имаше доста неща, някой от които знаех, че обича много.
- Не прави тази физиономия. - Скастрих я мило. - Имаш нужда от малко истинска храна... - Наместих масичката и кимнах към храната.
- Виж има кроасанчета... От любимите ти... - Усмихнах се аз и грабнах едно, като го поднесох към устните й.
- Опитай! - Малко по настоятелно казах аз и тя нямаше какво друго да направи, освен да ме послуша. Отхапа малко, а аз не дочаках дори да преглътне и залепих устните си върху нейните.
- Видя ли... Казах ти, че е вкусно... Сега яж... - Поднесох и останалата част от кроасанчето към устните й.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Сря Яну 29, 2014 11:31 am

Начумери му се,защото не обичаше някой да я храни,да обичаше кроасани но не и по принуда:
-Добере...
Отхапа още една но видя чая,който нямаше да изпи днес,защото знаеше,че е с върбинка:
-Само внимавай с чая...
Протегна се към чашата с портокалов сок,като отпи от него но му се усмихна. Всъщност имаше нужда от сили,защото въпреки малката загуба на кръв малко бе замаяна и се нуждаеше от сладка храна за да се възстанови.
Илайджа обаче гледаше към нея и по скоро към врата и,явно имаше няколко малки дупчици,който го притесняваха. Тя се заспя и поклати глава:
-Не се тревожи...
Премина с ръка по врата си,като задържа малко. Направи гримаса,защото малко я ощипа но щом вдигна ръка от раната нямаше помен:
-Наистина недей,аз го исках...
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Чет Яну 30, 2014 2:27 am

- Знам... - Отвърнах тихичко и целунах нежно врата й, там където все още си лечаха следите от ухапването.
- Аз също... - Повече обаче не исках да го правя. Следите щяха да зараснат, но не в това беше проблема. Проблема се състоеше в това, че те загрозяваха красивата й кожа, а виждайки ги върху нея не спирах да мисля за това какво съм и как тя не трябва да бъде с мен, около мен. За това колко черна и мрачна същност имах и как покрай мен, тя никога нямаше да бъде толкова чиста и светла, колкото всъщност беше.
- Изпий си чая... - Подканих я аз, защото знаех какво има в него, а предвид това, че баща ми се разхождаше някъде наоколо, предпочитах Ан да пие своята върбинка. Не, че беше кой знае какво, но все пак щях да се чувствам много по-спокоен, ако го направи.
- Ще бъда много по-спокоен ако го направиш... - Погледнах я в очите.
- Моля те, направи го заради мен. - Казах с възможно най подкупващата целувка в допълнение.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Чет Яну 30, 2014 6:15 am

Погледа и показваше пълно нежелание,да пие този чай,знаеше че няма да може да пие от нея,ако отново се разпалят чувствата им.
-Стига Илайджа...
Опита му да я подкупи обаче някак си успяваше да мине номера. Отдръпна се от него,само за да може да не губи контрола си и да не и влияе така. Проблемът дойде от умолителния поглед с който я гледаше,който никак не и помагаше:
-Вярвам ти,че няма да направиш нищо,а ако се страхуваш за някой друг... След тази вечер,ще съм толкова могъща,че и без върбинка,ще мога да се предпазвам.
Той обаче не и вярваше или по скоро искаше да се презастрахова,за това хвана чашата и я подаде към нея.
-Илай...
Все пак протегна ръка и взе чашата,като отпи от нея,по скоро за негово успокоение. Усмихна му се и остави чашата:
-Доволен ли си сега?
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Чет Яну 30, 2014 6:46 am

- Много! - Отвърнах доволно и се отпуснах на леглото, като изчаках тя да приключи със закуската си. После се позабавлявахме малко, накрая и двамата минахме през банята, където отново се отдадохме на първичните си страсти и желания и едва тогава пристъпихме към приготовленията за таз вечершното празненство. Чувствах се ужасно от факта, че нямах подарък. Това щеше да е много специална вечер за Антея. Може би най-специалната в живота й и аз нямах нищо което бих могъл да й подаря, за да й напомня, че съм бил с нея и по някакъв начин да изрази моето отношение спрямо нея.
Времето напредваше все повече. Аз бях доста лесен и почти не ми отне никакво време, за да се приведа в приличен вид. Костюмът който нямах представа от къде се е взел ми беше точно по мярка и беше съвсем в мой стил. Елегантен, но и някак старомоден, също като мен.
Ан от своя страна се бе заключила в банята от часове и само можех да предполагам какво прави вътре. Изглеждаше малко нервна и припряна при всеки мой опит да я разсея от заниманията й, но все пак това нейно държание ме развеселяваше, защото само можех да предположа каква паника би всяло нещо толкова маловажно като обличането. Знаех обаче, че тя ще изглежда чудесно каквото и да облече, защото самата тя правеше всичко което сложи върху себе си да е прекрасно...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Чет Яну 30, 2014 7:24 am

Отне и доста време,защото се притесняваше,обикновено бе уверена и не и липсваше самочувствие но сега се страхуваше доста. Това,щеше да бъде най-невероятния в нейния живот и след него тя,щеше да бъде истинска кралица,кралица достойна,каквато беше нейната майка.
Отключи вратата и се появи,като приглади леко роклята на долу и се усмихна на Илайджа.
-Как изглеждам добре ли?
Приближи се към него,като прокара пръсти по яката на сакото му,като и трябваше малко време да се успокой:
-Красив си...
Сложи двете си ръце на гърдите му,като се отново се опита да си поеме дълбоко дъх:
-Ужасно много треперя,страхувам се,че нещо може да се обърка..
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Чет Яну 30, 2014 8:25 pm

- Хей, хей... - Побързах да я спра. - Нищо няма да се обърка. Ще бъде една прекрасна вечер, а ти ще бъдеш най-красивата дама, в която ще се вперени куп възхитени погледи... Мъжете ще ми завиждат, а жените ще полудяват от яд, защото никога няма да притежават твоята красота и стил... - Оставих кратка целувка върху устните й, дори и с риск да изтрия червилото й.
- Изглеждаш фантастично... - Усмихнах се леко и я погалих по лицето. - Открадна дъха ми, когато прекрачи прага на тази стая и съм толкова благодарен, че избра точно мен да те придружа на празненството... Това е истинска чест... - Отдръпнах се една идея по назад и й се поклоних. - Ваше величество! - При последните думи надигнах погледа си към нея и шеговито й намигнах, а след това се изправих.
- Много си красива, наистина и ще направя всичко по силите си, нищо да не развали тази специална вечер...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пет Яну 31, 2014 12:05 am

Действаше и много успокояващо,успя да я накара да си поеме въздух,да се почувства добре и напълно спокойна. Всичко от което се нуждаеше,е той да е до нея и всичко,щеше да е перфектно. Подаде му ръка и се приближи към него:
-Толкова си галантен,сигурно всички дами са се въртели около теб...
Пошегува ли се или каза истината но сега този невероятен кавалер е нейния и само тя,щеше да черпи от неговите медени думи и комплименти:
-Нека да вървим,ще закъснеем и без това,вече закъснях ме...
Сложи ръка над лакътя му и тръгна с него на долу по стълбите,като надигаше роклята за да не я настъпи:
-Хубаво ли ти е тук?
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пет Яну 31, 2014 12:17 am

- Хубаво ми е с теб. - Опитах се да дам по уклончив отговор, защото не знаех какво точно изпитвам от факта да съм тук. Определено не ми беше комфортно да съм заобиколен от напълно непознати вещици, които усещах, че не таят добри чувства към мен. Все пак не ги винях, защото аз бях всичко онова против което се бореха те.
Отново ме налегна притеснение, защото след днес Ан щеше да е още по-свързана с това място. То щеше да се превърне още по-голяма част от нея и може би някой ден щеше да осъзнае каква грешка е допуснала с мен. Може би в началото щях да се примиря и да живея заедно с нея и всички останали тук, обаче колко дълго щеше да продължи това? Колко дълго щях да успея да се преструвам, че това ме прави щастлив? Никога нямаше да бъда това което тя обича, ако се превърнех в затворник на всичко това тук. Просто мъжът когото обича сега щеше да се изгуби завинаги...
Целият дворец бе украсен и приятна музика, смях и разговори го огласяваха. Всичко това бе за нея. Красиво и прелестно, почти колкото нея. А тя сияеше, повече от всякога, може би защото беше сред своите хора, в своя дом... Това чувство обаче беше толкова далечно за мен. Почти не си спомнях какво е да си заобиколен от семейството си... Именно това исках да променя и имах цяла вечност на разположение, за да събера моето семейство отново и имах надежда, че някой ден все пак ще успея да го направя.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пет Яну 31, 2014 12:40 am

Всички,абсолютно всички се бяха събрали,нейната майка сияеше,подобно на Ан. Перфектно до най-малкия милиметър. Стисна ръката на Илайджа,като му се усмихна:
-Ела,вече можем по дълго да поговорим с моята майка...
Искаше те да се опознаят,по скоро търсеше удобрението на майка си,не че щеше да има значение но щеше да и е по леко,когато знае,че тя го удобрява. Приближиха се към нея,а тя изгони всички около себе си и отдаде цялото си внимание на тях:
-Моята Амералд толкова си красива... Все едно виждам себе си преди толкова много години...
Погали я както само една майка можеше,държеше ръката и,като не искаше да я пусне. Обърна се към Илайджа,като и на него се усмихваше:
-Радвам се,че и Вие се присъединихте. Никога не съм виждала Амерлд,толкова щастлива,явно всичко се дължи на Вас. Винаги сте добре дошъл и впреки,че не сте като наст,чувствайте се като член на нашата общтност и дори семейство...
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пет Яну 31, 2014 12:51 am

Знаех че казва всички тези неща просто от благоприличие. Разбира се, Ан беше щастлива затова, че най-накрая е в дома си и около семейството си. Надявах се майка й някой ден да разбере това и да се опита да бъде до дъщеря си, вместо да я отпраща в другия край на света. Надявах се и Ан някой ден да си признае, поне пред себе си колко много й е липсвала майка й и, че това което тя е направила е ужасно.
- Признателен съм за думите и доброто посрещане. Както казах и на Ан, това място е изумително, за мен е огромна чест, че се докоснах до него. - Отвърнах в същия дух на любезност и се усмихнах на майка й. Имах обаче някакво странно усещане. Още не знаех какво точно означава. Може би просто си въобразявах и вземах прекалено на сериозно опасенията на Ан. Всичко изглеждаше наред, а и какво можеше да се обърка, при наличието на толкова вещици. Това вероятно бе най-безопасното място на света.
- Боя се обаче, че щастието което съзирате да грее в очите на дъщеря ви, далеч не се дължи на мен. Отдавате ми прекалено много заслуги, които нямам. Според мен тя просто е щастлива, че най-накрая си е у дома и е със семейството си. - Дали чувстваше изобщо някаква вина, че е изоставила дъщеря си заради кралската си корона която носеше с такава гордост?
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 6 от 8 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите