Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Къщата на Антея

Страница 5 от 8 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Нед Яну 26, 2014 5:59 am

-Илайджа вина ги си толкова разумен...
Хвана го за двете страни на ризата и се приближи към него,имаше нуждата да се притисне към него,за да му покаже че иска тази близост,че има нужда от него.
-Ако това те успокоява,майка ми не е тук... А,и тя отдавна знае,че съм голямо момиче...
Подкачи го тя но му го каза по този начин за да го успокой,за да не мисли толкова,а просто да се отдаде на момента. Това,щеше да е техния специален момент и до някъде и се искаше да е перфектен,макар дрехите и да носеха следи от кръв. Да беше добре,защото във вените и още течеше неговата кръв.
Като всяка жена знаеше,че и той има предел и въпреки,че е джентълмен нямаше дълго да се крие зад това и ако е достатъчно дръзка или смела,може да види от един Илайджа,който не познаваше до сега.
Смело разкопча своята риза,като се свлече на земята и откри нежното и тяло,както черния дантелен сутиен,който по скоро показваше от колкото да крие нещо.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Нед Яну 26, 2014 6:18 am

Преглътнах шумно и прехапах устните си, за да не види как зъбите ми се удължават. Ан, просто не знаеше какво отприщва с всичките си действия. Толкова дълго бях контролирал желанията си, че сега не знаех какво ще стане ако им дам воля. Не се осмелявах да им дам воля, защото се страхувах. Обаче не исках да бъда този човек. Не исках да бъда победен от страховете си, оставяйки всичко ценно да минава покрай мен.
Пристъпих към нея, с цялата мъжественост и сила, които излъчвах и я сграбчих. Впих устните си в нейните и я вдигнах във въздуха, докато изящните й бедра се увиха около кръста ми. Пренесох я до леглото и внимателно я положих да легне. Желаех я с цялото си същество и възнамерявах да й го покажа, макар че тя вероятно вече го усещаше.
Устните ми бяха тръгнали на опознавателна мисия по цялото й тяло. Докосвах всяка частичка до която успявах да достигна и с всяко следващо докосване, установявах, че в нея има още неща, в които да се влюбя отново и отново...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Нед Яну 26, 2014 6:31 am

Тялото и отвръщаше на всяко докосване на всяко нежно чувство,дори когато усещаше само дъхът му по себе си. Толкова бе невероятно,по хубаво от всяка магия,всеки елексир. Чувстваш,че наистина летиш,а причината за това,беше само и единствено той.
Знаеше,че в него се крие всичко това но едва сега разбираше,че очакванията и с били ужасно малко в сравнение с това,което я караше да чувства. Истински мъж от главата до петите,каращ я да се чувства,наистина желана,също с това много нежен,показващ и че ще и даде всичко,преди дори той да вземе,каквото е и да било.
Всички мъже с който е била,са се държали с нея,по егоистичен начин. Бързат да задоволят нуждата си,като не се интересуват от чувствата на момичето. Но не и Илайджа,макар да знаеше,колко е трудно за природата на един вампир да контролира толкова бурни емоции. Ан е сигурна в едно,той никога не бия наранил,имаше му безгранично довери,довери което нямаше към друг. Точно и за това всичко бе специално,защото той бе отдаден на нея и тя на него.
Надигна се в един инпулс и свали бързо ризата му,искаше да се докосне до него. До сега не бе изпитвала силно желание,дори любопитство но до сега само предполагаше,какво се крие под костюмите но сега можеше не само да го види и да го докосне. А,всичко това,беше повече от хубаво.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Нед Яну 26, 2014 6:41 am

Всъщност се каза по-лесно от колкото очаквах, че ще бъде. Самият аз желаех да я опозная добре преди просто да я получа. Беше нещо като храненето. Усещаш истинския вкус, едва тогава когато не бързаш за никъде. И ако Ан беше моята вечеря, то тя бе като кралско угощение. Нежна, деликатна и в същото време изобилстваща от вкусове.
Тялото й се извиваше така грациозно и съблазнително под устните ми. Направо беше нереално и още не можех да повярвам, че се случва, че мога да я докосна и да я имам. Бях стигнал до пъпа й. Коремчето й бе толкова плоско и сякаш когато дъха ми се разбиеше в него, се свиваше още повече... Ръцете ми нежно и бавно се спуснаха по тънката й талия и надолу по бедрата. После се върнаха обратно нагоре и се събраха в центъра на корема й... Започнах да разкопчавам копчетата на дънките й... Не бързах. Както казах, наслаждавах се на всеки един миг от всичко...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Нед Яну 26, 2014 6:52 am

Всеки път се уверяваше все повече и повече,че той не е като другите. Нежен внимаелен,е добре над 2000 години си оказваха своето влияние,и може би са го направили невероятен любовник но някой неща може би бяха до това,дали го имаш ли го нямаш. А,той притежаваше всички качества на невероятен мъж.
Накара я да потръпне от удоволствие и от онова,което и се въртеше в главата,докато той сваляше дънките и. Отърва се не с онзи жест да се отърве от тях,а я погали толкова нежно,премина по крачетата и,като ги свали с внимание. Това я накара да изстене от възбуда и изненада. Този жест никога не бе виждала в никой мъж. Той бе уникален,все повече се уверяваше.
Придърпа го към себе си,за да усети устните му отново в една невероятна и продължителна,дори страстна целувка.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Нед Яну 26, 2014 7:05 am

Въпреки цялата нежност и внимание, с които извършвах всичко, страстта която струеше от нас, можеше да я режеш с нож. Едното не изключваше другото, разбира се. Освен това и двамата бяхме чакали толкова дълго този миг, че напрежението бе осезаемо, нечовешко, магнетично...
Дрехите изчезваха една по една, докато накрая не останахме само ние... Телата ни, търсещи се, желаещи се... Изпивах устните й с жарки целувки... Наблюдавах ангелското й лице и изчаквах подходящия момент, докато накрая просто не можех да чакам повече. Нежно плъзнах пръсти по бедрата й и леки ги разтворих... Чух... всъщност по скоро усетих как тя рязко си поема дъх и го задържа, докато телата ни не се сляха... После просто издиша всичкия насъбрал се въздух в дробовете й, а устните ми бяха точно там, за да го откраднат... Всичкия.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 27, 2014 1:34 am

Нищо на света,не можеше да се сравни с усещането,което изпита когато телата им се сляха. Не беше полет,не извисяване,а сякаш излизаше извън пределите на земята. Притисна ръце към силното му тяло от страст,като тихичко изстена,а устните му се оказаха там където тя очакваше да са в близост до нейните,за да можеше да впие нейните в една жадна целувка.
Извиваше се съвсем леко в импулс на невероятните страсти,като се бе притиснала в него,за да го усеща с всека част на тялото си.
След всеки следващ миг го обичаше все по силно и по силно. Този мъж бе за нея и тя за него,той я е търсил цял живот,а макар нейния да бе по кратък и тя също го бе търсила. А сега,сякаш всичко се сбъдна и бе по хубаво дори от всяка мечта.
-Илайджа...
Тих стон и впи устни в него,като от страст не можеше да довърши това,което искаше да каже,а то идваше от прилив от емоции:
-Обичам те...
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 27, 2014 1:47 am

Ан бе първата жена имала честта да чуе "Обичам те" от мен. Дори нейното "Обичам те", за първи път имаше стойност, защото й вярвах когато го казва и я обичах още повече заради това, че и тя обичаше мен. Май всичко се въртеше около това, около любовта която изпитвахме и правехме. Да любов, защото това което се случваше между нас, това сливане на телата и душите ни, не бе нищо друго освен пълно отдаване на другия. Споделяхме един вълшебен миг, съдбовен дори, а тя бе най-красивата жена, която бях виждал някога.
- Аз също те обичам Ан... - Прошепнах в ухото й и леко го засмуках. Тялото й се извиваше нежно под моето, а аз не можех да устоя на желанието си да я докосвам, затова и ръцете ми постоянно се движеха по нея. Изучаваха я, опознаваха я... Опитвах се да разбера какво харесва и какво иска, докато нежно, но мъжествено превземах всяка част от нея... И тялото и душата.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 27, 2014 2:21 am

Усещаше се неговото желание,което той сдържаше,за да и покаже най-нежната си но и пламенна страна. Харесваше го още повече заради това,не е егоист. Да,щеше да му даде всичко,щеше да му се отплати за всяка нежност подобаващо.
Но не сега,сега толкова и харесваше да е омагьосана от него,че не можеше да се отдели,дори за миг. А,и усещаше сладострастния край,който идваше,толкова близо беше. Можеше да усети вкуса му.
Вкопчи се още повече в него,като прътите и се впиха в тялото му,оствяики следи,който бързо изчезваха. Обожаваше всяка част от него,всяка малка частица,мъж за повече от милиони. Неиния мъж,нейния храбър,невероятен принц. Дори достоен крал!
Цялото и тяло се разтрешери,като лист,изви се назад,като той улови тялото и,почувства невероятния врив,който направи тялото и напълно неподвалсно на нея,а на удоволствието. Усети,че това се случва и с неговото тяло,което и достави още по голяма наслада.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 27, 2014 2:31 am

Тези няколко секунди в рая към които се стремяхме, бяха по-вълнуващи и прекрасни от всичко което някога бях изпитвал. Много по-хубаво беше. Исках да не свършва никога. Всичко което се случи, самата тя, оказа се по-красиво и хубаво дори и от представите ми. Тя успя да надскочи всичките ми мечти и ме накара да се влюбя истински и до полуда в нея.
Останах така още дълго. Не ми се искаше да напускам тялото й или да развалям този миг, но в крайна сметка бях длъжен да й дам глътка въздух, затова внимателно излязох от нея и след една нежна, изпълнена с любов и страст целувка се претъркулих на леглото до нея и я придърпах в обятията си.
- Правиш ме ужасно щастлив и цял Ан... - Прошепнах тихичко и оставих една целувка върху челото й. Никога преди не се бях чувствал толкова... спокоен и завършен и щастлив и... просто не бях изпитвал такава хармония и всичко това бе заради нея.
- Не знам как, но го правиш... Караш ме да забравям за всичко друго извън тези четири стени... Караш ме да се влюбвам все повече и повече...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 27, 2014 2:50 am

Останала без думи,не само от всичко случило се,което бе невероятно но и от думите и,който преизпълниха сърцето и. Притисна към тялото му,като склони глава на гърдите му. Галеше го нежно с едната си ръка,като крачето и бе качено върху неговото. Все още не поглеждаше,а премигваше от блаженство:
-Ти ме караш да се чувствам по същия начин...
Скри главата си за малко в него като се усмихна и погледна към него,а той не откъсваше поглед от нея:
-Толкова пъти,наистина съм,мечтала за това,представях си го дори но истината,че всичко е по прекрасно. Толкова странно е да...
Целуна го по брадичката,защото не можеше да се надигне много:
-Сякаш ти си мъжа за мен,не сякаш,а си... Единствен,неповторим... Страхувах се,че това може да провали всичко но сега не вярвам...
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 27, 2014 2:59 am

- Аз се страхувах... Всъщност все още се страхувам, че случилото се може да те отнеме от мен, но... - Въздъхнах дълбоко и я притиснах по-силно към себе си.
- Не съжалявам дори за миг... Ти си прекрасна! И единственото за което мечтая е това да не свършва никога... - Не знаех как точно ще се получи това между нас, но така или иначе не се налагаше да го измислям веднага. За първи път през живота си отказвах да мисля, защото това бе нещо безценно и исках да му се отдам изцяло. Да съм тук с нея, изцяло и никъде другаде.
- А ти? - Погледнах надолу към нея. - Страхуваш ли се, че може да е било грешка? - Попитах малко притеснен от отговора й. Очевидно й беше харесало, но това със съжалението беше нещо съвсем различно. Обикновено те връхлиташе след като удоволствието е отминало и мислиш трезво.
- С други думи, все още ли ме искаш за кавалер на бала? - Попитах шеговито и смеха леко разтърси гърдите ми, върху които тя се бе отпуснала.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 27, 2014 3:21 am

-Ти вече прие и е нередно да се отмяташ...
Каза му шеговито,като го потупа леко по гърдите,а след това го погали и се надигна:
-Но си прав промениха нещата но към това,че не искам никога да се отделяш от мен...
Открадна си целувка но не бе открадната,защото той с желания я даде,макар да беше по нейно желание. Щом се отдръпна погледна в красивите му очи,който я опияняваха:
-Знаеш ли,мисля че грешка е когато съжаляваш,а аз за миг не съжалявам. Исках го и ще продължа да го искам....
Надигна се още малко,като се усмихна хитро:
-Всъщност,как си мислиш,че се убива скука на самотен остров. Определено не е с игра на шах...
Игрив смях,който накара отново залата да зазвъни приятно.
-Задължен си да дойдеш с мен,нямаш избор,даде честната си дума,а и...
Нещо палаво и дойде на ум но тогава видя с периферния си поглед нещо зелено и червено. Погледна на там и видя саксията,цветето от нея бе сякаш пораснало и се стелеше по земята с едни прекрасни цветове. Преди не беше така,а за това трябват години:
-Виж Иладжа,какво съм сторила от любов...
Всъщност беше красиво,показваше нейните емоции по друг начин.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 27, 2014 3:29 am

Не осъзнах какво точно трябва да видя в първите няколко секунди, после открих нередността в цялата картинка. Беше цветето, което бе така красиво, че не видях нищо нередно в него, защото само засилваше усещането ми за щастие:
- Хммм... Такива неща ли правиш от любов? - Попитах шеговито и изведнъж се преобърнах върху нея. Погалих я нежно по лицето и пак се усмихнах.
- Май ще трябва да намерим някой напълно пуст остров, защото ако така правиш, всеки път когато аз покажа любовта си, може да се озовем в някоя джунгла... - Пак се засмях тихичко и я целунах нежно.
- Стана ми интересно... - Започнах уж правейки се на ударен. - Какво се прави на самотен остров?
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 27, 2014 3:54 am

-Може и така да стане...
Засмя се още по весело усети ръцете му по себе си,който може би от това,че тялото и беше все още чувствително и усети все едно я гъделичка но и стана и ужасно приятно:
-Ще се къпем в прекрасните води на езерото,ще се крием в пещерата под водопада.
Всичко това намекваше,че бяха места където,щяха да правят това или нещо подобно на това:
-Но по скоро,ще се превърнеш в мой пленник в малката къщурка...
Даде всичко от себе си и на свой ред го преобърна или по скоро той се даде малко,щеше да падне но я улови,преди да е тупнала на земята. Повдигна я и я настани върху себе си:
-Е,добре трябва да си доброволен пленник...
Тя нямаше неговите сили и той ако не и даваше възможност или не искаше никога нямаше да го накара да направи,каквото е и да било. Доброто е че поне се разбираха.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 27, 2014 4:01 am

- С най-голямо удоволствие ще се превърна във ваш пленник милейди. - Казах аз и я придърпах към себе си, за да я целуна. Тази целувка обаче се оказа нещо повече. Тя отново разпали телата ни и този път по доста по-бурен начин. Така да се каже на дневен ред бе чистата първична, изпепеляваща страст. Онова привличане и химия между мъж и жена, които се случваха рядко в такива огромни размери.
- С надеждата, че ще бъдете добра господарка... - Тя щеше да бъде най-добрата господарка, дори и да бъде лоша. Просто с нея всичко бе така прекрасно и ново и естествено.
Устните ни жадно се изпиваха едни други, а ръцете ни не стояха мирни. Палаво и неприлично се разхождаха по тялото на другия, опитвайки се да се наситят на допира и чувството.
- Какво ще правиш сега с мен? - Полюбопитствах, докато се борех със силното си желание да я поваля на леглото и да я любя цяла нощ.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 27, 2014 4:22 am

Усещаше тялото и,как ще се подпали,като факла,щеше да изгори от страст но определено и двамата имаха нужда от сладки игри. А,тя имаше нужда да му покаже,дори това на какво е способна,да му покажи цялата си страст и обич:
-И аз все още се чудя,какво да те правя. Целия си само за мен...
Наведе се към него,като улови ръцете му,вдигн ги а след това ги притисна за леглото. Той наистина щеше да е нейния пленник. Устните и намериха неговите но се спуснаха към врата му,като го целуваше с малки,дори опияняващи целувки. Наслаждаваше се на неговия невероятен аромат,на невероятната му кожа,която я караше да настръхне. Искаше го до полуда,толкова силно,че не бе в състояние да се контролира,тялото и можеше всеки момент да се предаде.
Отърка се в него толкова изкушаващо,че го накара да потрепери,щеше да му даде всичко но,щеше да го накара малко да потръпне от желание.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 27, 2014 4:50 am

Тя си играеше с мен и буквално се опитваше да ме подчини, да ме подлуди до такава степен, че да й се моля, като един истински роб за избавление от мъките. Не бях предполагал, че в Ан се крие такава изкусителка и съблазнителка, да имаше вид на палавница, но това тук надхвърляше всичките ми представи.
Изведнъж изпитах огромна ревност към всички предишни мъже в живота й, защото сигурно и с тях беше правила така. Сигурно бе покорила всеки един по начина по който сега подчиняваше мен.
Тя още държеше ръцете ми приклещени и не, че не можех да ги освободя, но нали бях обещал да бъда послушен, с неохота й позволих да прави с мен каквото пожелае, защото ми харесваше. Тялото й се приплъзваше по моето и ме караше да настръхвам, а устните й... Устните й сякаш бяха жарава, която изгаряше кожата ми. И всичко това премесено с главозамайващия й аромат, главата ми се замайваше от удоволствие.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 27, 2014 5:01 am

Можеше да предположи,колко му е трудно да се контролира и не защото вярваше в себе си,а защото знаеше,че желанието му е също,толкова голямо,колкото и нейното. Дари го с такива ласки с който не бе дарявала никой мъж но за първи път и хареса истински да докосва някой някой мъж. А,той не беше някой, нейния Илайджа. Истински рицар,силен с невероятно силно тяло,което бе подвластно на нейното. Нямаше нещо което да не харесва но дори и не търсеше.
Усети,как играта,щеше да се превърне в мъчение не само за него,ами и за нея. За това му дари наслада,която той по рано и даде,също толкова влудяваща и окупираща тялото. Пусна ръцете му и опря ръце в него,като се задвижи,оставяйки не само тялото му да се наслади,ами и очите му от прекрсната гледка на тялото и.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 27, 2014 5:41 am

Тя се движеше стилно и грациозно, влудяващо и примамливо, изкушаващо и даряващо, че беше трудно да изразя с думи какво ме караше да изпитвам. Всичките ми сетива бяха пренаситени на усещания. Гледах я като все едно бях изпаднал в транс и пеех възхваляващи мантри за богинята Амерал Де Реналди Фереи Венега, която бе кралица не просто на вещиците, а на всички земни и неземни твари.
Тя се движеше и движеше и ме пренасяше в един напълно нов свят. Изграждаше го от нищото. Не спирах да движа вече свободните си ръце по изваяното й тяло, което вече можех не само да гледам, но и докосвам. Гърдите й бяха така стегнати и потрепваха едва едва докато се спускаше по мъжествеността ми. Това ме възбуждаше безкрайно много. Харесвах тялото й. Не, всъщност направо го обожавах.
- О, Ан... - Простенах аз и плъзнах едната си ръка зад врата й, като оплетох пръстите си в косата й. Придърпах я към себе си и жадно я целунах.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 27, 2014 5:53 am

Не спря да го изкушава дори за миг,тялото и се извиваше по изкусно от всеки танц. По принцип винаги е била така страстна но никога така искрена,доста пъти бе симулирала,за да покаже нещо но сега нямаше никаква лъжа,наслаждаваше се както никога до сега.
Имаше нужда да му достави удоволствие до край,имаше нужда и тя да достигне до края. Наведе се към него,като прелесната и гръд се докосваше до него,като нежно се отъркваше. Достойно да го побърка все повече и повече. Ръцете и се намираха на раменете му,като се движеше малко по бързо.
Докато го целуваше истена от удоволствие,когато усети ръцете му по дупето си,май не бе успял да се сдържи. Усмихна му се,защото до голяма степен това очакваше,той да загуби поне за миг контрол.
-Не си послушен пленик...
Прошепна му на ухото,като го засмука по най възбуждащия начин,като го усети,как потръпва.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 27, 2014 6:01 am

- Така е Ан... - Казах аз и за по малко от секунда разменихме местата си. Харесваше ми всичко което прави, обожавах начина по който го прави, но просто не можех да се контролирам повече. Не и с нея, не и когато така си играеше с мен, пък и нещо ми подсказваше, че тя точно това цели. Целта й бе да изкара звяра от мен и я постигна. Бях озверял за нея, за тялото й за всичко нейно.
Движех се диво и страстно, като дори и сега не давах воля на желанията си, защото ако го направех, се опасявах че мога да я нараня, но беше достатъчно, за да се почувствам жив. Стенанията й се усилиха, което значече само едно - сега тя бе мой пленник и това й харесваше, предполагам или поне се надявах. Тя обаче и в това положение откриваше начин да ме предизвика. Правеше го със стенанията си, със забитите нокти в гърба ми, с оплетените й крака около кръста ми... С ПОГЛЕДА СИ! Ах този поглед, преобръщаше света ми.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 27, 2014 6:20 am

Илайджа криеше в себе си такъв звяр,за който тя не предполагаше но определено и тази страна и хареса. Този страстен,див и не сдържан мъж,не можеше да се отпусне повече но и това и се случваше достатъчно.
Някой ден може би щяха да се любят без да се притесняват,да се отпуснат направо,да правят това,което най-много желаят.
Опитваше се да го подрезни малко,да разпали още огъня,дръпваше се леко,като го караше да я притисне по към стената,където не можеше да избяга:
-Илая...
Изрече алавото и гласче,като се прихвана за рменете му,когато отново го усети,как се движи в нея. Изви се от удоволствие и не можеше да му избяга. Показа му и че тя може да е непокорна пленица.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 27, 2014 6:36 am

Темпото се ускоряваше с всяка следваща секунда. Страстта погълна и двама ни, докато накрая не ни отнесе като вълна от цунами...
Накрая и двамата лежахме дишащи едва едва. Недостигът на въздух изгаряше дробовете ни, но всичко беше добре, защото удоволствието бе по-силно от всичко останало. По-мощно и поглъщащо от всичко останало...
Когато всичко отшумя и отново дойдохме на себе си, аз я придърпах в прегръдката си и останахме така чак до сутринта. Говорехме си дълго. Много дълго, за какво ли не. В крайна сметка обаче Ан имаше нужда от сън и заспа, а аз останах да я наблюдавам чак докато не видях първите слънчеви лъчи. Не можех да й се наситя. Очите ми я изпиваха с поглед и сърцето ми пееше от щастие. Само ако знаех, че ще бъде толкова хубаво, нямаше да чакам толкова дълго... Докато мислех над всичко това и се опиянявах от спокойствието й, самият аз съм успял да заспя...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 27, 2014 7:05 am

Нещо и блестеше в очите,опитваше се да се скрие но то сякаш оставаше,това е слънцето,което се прокрадна там където нямаше завеса и напече красивото и лице. Скри се в Илайджа,който спеше свсем спокойно,за да се почувства и тя по този начин. Точно така искаше да се събужда всяка сутрин,до него и до никой друг.
Наслади му се един дълъг миг,как спеше,като искаше да го докосне да го погали но не го направи,за да не го събуди.
Трябваше да го остави да поспи,отдръпна се,като го зави,не знаеше защо но го направи инстиктивно. Грижеше се за него,както и той за нея. Тръгна към банята,където смяташе да си вземе една ван докто той спи,за да не скучае. А,не беше всъщност лоша идеята да я последва във ваната,макар точно днес да нямаха много време за мотаене. Напълни ваната със соли,образува се и ароматна пияна,след миг се потопи,като се отпусн и затвори очи.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 5 от 8 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите