Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Къщата на Антея

Страница 1 от 8 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Къщата на Антея

Писане by Антея on Нед Яну 12, 2014 8:16 am


Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Нед Яну 12, 2014 8:29 am

Почиваше си за кратко в трапезарията с чаша чай в ръка,от прекрасна порцеланова чаша,коплект от невероятен сервиз,подарък от майка и. Отпиваше бавно глътка по глътка от ароматния чай,примесен с невероятно ароматни билки.
Изтощена съвсем малко от търсенето на древния вампир,който Илайджа желаеше да намери. Това явно се оказа неговия баща,защото се оказа толкова древен колкото и той беше. А,брат му смразяваше кръвта и,не го харесваше,никак даже. Съвсем по различен от брат си,който въпреки,че е вампир никога не и даде повод да се страхува от него.
Не помнеше,как точно се бяха запознали,познаваше го отдавна,може би след като завърши гимназията. В началото просто го приемаше,като приятел,той и помагаше,а с времето понякога и тя му помагаше. Не го мразеше,защото е вампир. Всъщност тя беше научена да бъде толерантна,каквото и да значеше точно това.
Наслаждаваше се на чая,докато не чу звънеца на вратата. Остави чашата на малката чинийка,като се чулек шум. Изправи се приглаждайки роклята си на долу. Изглеждаше прекрасна от главата до петите,като някоя важна особа,всяваше респект и уважени но погледа и винаги криеше игриви пламъчета,който показваха и това,че е непредвидима. Отиде към вратата,като спокойно я отвори. Учуди се за малко но по лицето и се появи усмивка:
-Не те очаквах толкова скоро Илайджа,дори да си призная мислех,че щяхме да се видим за последен път...
Често получаваше прорчески видения но те винаги можеха да се променят и едно от тях е това,че Илайджа може да бъде убит или приспан за дълго:
-Заповядай тъкмо пиех чай но за теб никак няма да е полезен...
Да имаше и върбинка,нямаше да му се понрави.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Нед Яну 12, 2014 8:44 am

Тя се отмести от врата и аз влязох. Ан, беше изключителна жена. Дори и факта, че пиеше чай, я правеше очарователна. За бога, бяха ли останали още такива жени, които пиеха следобеден чай в порцеланови чаши? Едва ли и това я правеше толкова специална и неповторима.
- И без това не си падам по чая... - Успокоих я и се усмихнах.
- Благодаря ти за помощта днес. - Това също беше една от причините, поради които искаше да я види. Беше му помогнала много и ако не беше тя, може би сега Катерина щеше да е мъртва.
- Спаси доста животи... - Не преувеличавах, защото ако баща ни беше убил Катерина, брат ми също щеше да е съкрушен.
- Но съм тук за нещо друго. - Разкопча сакото си и се настани, върху удобния диван в хола.
- Чудех се как да ти се реванширам за това което направи и ми хрумна, че може да те взема с мен на кратка ваканция. - Наблюдаваше изражението й, за да види дали е на прав път.
- Трябва да замина за няколко дни и се чудех дали не искаш да ме придружиш? - Обичах да пътувам, дори обожавах, но понякога пътуването беше доста по-приятно в компания, а Ан беше чудесна компания.
- Винаги си казвала, че искаш да посетиш Ню Йорк и... - Сви леко рамене. - Може да го направим заедно.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Нед Яну 12, 2014 8:58 am

Настани се срещу него,като крастоса елегантно крачета,с грациозност на котка,а очите и дори понякога приличаха на такива,винаги невероятно гримирани,правещия по красива.
-Доста добра предложение нямам причина да го откажа,за това ще го приема...
Да тя си е инпулсивна,макар че не трябваше да е такава,доста дълго я учеха,как да бъде сдържана но не можеше да бъде друго яче,защото Илайджа беше мъж,който я привличаше ужасно много и тя искаше да прекарва колкото се може повече време с него. Искаше да нудат нещо повече не че не можеше да му признае но той беше вампир,а тя вещица нещо толкова не съвместимо. А,те сякаш се привличаха:
-Веднага ли заминаваме?
Винаги готова да му помогне отново и винаги готова да му се довери,а малко хора получаваха неговото доверие.
-Само че определено си навличаш голяма беля с мен,знаеш го нали? Ще те влача със себе си по всички магазини...
До някъде се шегуваше но той знаешеш,че тя знае защо е там и опреелено нямаше да пазарува но тя винаги го караше да намери и вселата страна на нещата,дори когато изглеждаха лоши. Същото и той правеше за нея.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Нед Яну 12, 2014 9:12 am

- Нямам търпение да ми покажеш всички тези магазини. - Спокойно и развеселено отвърнах аз.
- И да, предпочитам да тръгнем веднага. - Колкото по-скоро приключех с това, толкова по-добре за всички. Прокарах пръст по устните си и се загледах в отдалечаващата се фигура на Ан. Не можех да намери точната дума, с която да я опиша. Бях на тази земя толкова дълго време, по-дълго от колкото може би трябваше. Знаех почти всички познати езици в новия и стария свят и все пак, нямаше достойна такава, която да събере всичко което виждах в Ан. Тя бе изтъкана от принципи, млада, красива, толкова жива и очарователна, имаше някакъв осезаем заряд, който ме привличаше. Те беше като слънцето, а аз като Икар, който се опитваше да стигне до него, за да разбере повече, да разбере и усети всичко, но колкото повече се приближаваше, толкова по-голяма опасност имаше да изгори. Страхувах се, че ако някога й призная за чувствата си ще й навлека единствено неприятности. Нямаше да успея да я опазя. Дори сега се чувствах така сякаш правя нещо нередно. Майкъл макар и безопасен за момента, все пак беше на свобода. Днес на врата му се бе появил Клаус, който беше най-голямата опасност и Катерина. Не трябваше да подценявам и нея. Те тримата използваха и най-малката слабост на човек, за да получат каквото пожелаят. Ан беше съвсем различна от тях. Може би затова изпитвах толкова силна привързаност към нея. Затова се страхувах да не я загубя.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Нед Яну 12, 2014 9:22 am

За разлика от много жени,тя не взе много неща със себе си,само гримовете и съвсем малко багаж,всичко от което се нуждаеше се криеше в портмонето и,а то беше картата и с която,щеше да си купи нови дрехи,щом отиде в Ню Йорк. Така правеше всеки път,щом ходеше в нов град. Купуваше си нови дрехи,за да не и се налага да носи свойте до там. Е,не че тя щеше да ги носи но въпреки това...
Слезе при него с едно малко куфарче и дамска чанта,облечена в красива черна рокля,прекрасни ботуши и едно цвете вплело се в косата:
-Ще тръгваме ли,аз съм съвсем готова...
Подаде му куфара си,той като джентълмен,щеще да го носи. Той тръгна на пред,а тя зад него,за да заключи къщата. Качиха се в неговата кола,като се настани до него на седалката,явно ги чакаше доста път:
-Беше ми разказвал за брат си но не спомена нищо за това,че е голям задник...
Е,да дама е но казваше вина ги истината,макар и вулгарна:
-Извинявай за грубия език но си е съвсем така...

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Нед Яну 12, 2014 9:39 am

Не успях да се сдържа и се засмях. Винаги бе така пряма, че понякога чак болеше. Задържах ключа в стартера, без да го завъртам до край, просто за да я погледна.
- Изумявам се от способността ти така точно да преценяваш хората. - Да, тя наистина имаше силна интуиция, макар в случая да не ставаше въпрос за това. Клаус се държа невъзпитано и за всеки здравомислещ човек, щеше да е ясно и видимо, че е задник. Тя обаче имаше смелостта да го каже на глас.
- Не му го казвай. - Сетих се, че може да го каже и на него, а това нямаше да доведе до нищо добро. Запалих колата, превключих на скорост и натиснах газта. Щяхме да пътуваме с колата ми. За щастие бях с джипа, а той бе достатъчно широк и надявам се удобен за нея.
- Няма да му хареса да го чуе, въпреки, че е съвсем наясно с това. - Излязохме от нейната улица и се включихме в движението.
- Ако не ти се ходи с кола, чак до Ню Йорк е по-добре да ми кажеш сега. - Винаги можехме да отидем до летището, но смятах, че красотата на пътуването се криеше в самото пътуване, със самолета щяха да видят единствено множество облаци и нищо друго.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Нед Яну 12, 2014 9:54 am

-А,не глупости,къде му се губи удоволствието,да хапнеш в някоя бензиностанция,гаден сандвич,отвратително кафе и стара поничка. Направо мечта...
Отново нейното сладко чувство за хумор. Без да се притеснява събу високите токове и сви краката си на седалката,като се извърна към него:
-Предпочитам 8 часа разговори с теб,от колкото 2...
През целия път можеха да си говорят,а това щеше да е много приятно занимание,особено това че рядко си намираше добър събеседник,а с него се разбираха идеално. А,и го искаше около себе си:
-Та да определено нямам намерението да виждам брат ти но знаеш много добре,че бих му казала право в очите,що за чудовищее. Макар че отлично знам,че ще се видим пак...
Виждаше го в бъдеще,неясно но знаеше,че ще го види отново:
-Тази Катерина,каква е на Калус? Нещо,като бившо гадже ли?
Поогледа се малко и се сети,че нямаше нищо за ядене:
-Трябва да спреш за нещо сладко,определено се налага...
Как толкова дълъг път без никакво сладко или нещо за хапване. Е,той беше вампир но тя си е човек с доста големи претенции,така че трябваше да се отбият. Спряха взеха малко сладки и отново се върнаха в колата,като се настани по същия начин и започна да си похапва от шоколадовите фъстъци:
-Съвсем,честно да ти призная,брат ти ме изкуши да си пробвам някой от новите дарби...

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Нед Яну 12, 2014 10:09 am

Когато бяхме заедно почти успявах да забравя, че съм нещо по-различно от нея. Тя просто някак си успяваше да ме накара да мисля за всичко друго, но не и за това, че съм вампир. Пък и винаги задаваше толкова много въпроси, на практика не ми оставаше време да мисля. Сега обаче беше мой ред да питам, нищо, че не бях отговорил на нито един въпрос зададен от нея. Освен това далеч по-приятна тема за разискване беше самата тя, отколкото брат ми.
- Какво си видяла? - Това ми стана интересно. Защо пак щяха да се виждат и от къде знаеше за Катерина? Не й бях споменавал за нея. Поне не си спомнях да съм го правил. Това което бях казал на Ан, беше че ще имам гости за известно време, но не бях споменавал името на Катрин.
- За брат ми. - Поясних и я погледнах за миг, после пак насочих вниманието си към пътя, защото още не бяхме излезли от града. Всъщност намирахме се в сърцето му, а тук трафика беше най-голям и макар за мен да не представляваше опасност евентуална катастрофа, за нея можеше да бъде фатално, а това задействаше всичките ми сетива и чувството на безпокойство. В края на краищата за същество като мен, на практика неуязвимо, тя изглеждаше толкова крехка и ранима и аз просто изпитвах силно покровителствено чувство.
- От къде знаеш за Катерина? И какви нови сили? - Боже всичките й въпроси водеха до още хиляда други, които изникваха в съзнанието ми.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Нед Яну 12, 2014 10:23 am

-Оу,за нея ли ами имам видени,как идват да ми досаждат за нещо. Някакви страни объркани въпроси,все още не са ми много ясни но и двамата са доста шокирани. Илайджа знаеш,че виденията ми никога не са толкова ясни,ако се отнасят за прекалено голямото бъдеше.
Е,добре и малко се порови за да разбере,кой са тези гости но не можеше да си признае,че ревнува или пък,че се чувства до голяма степен застрашена от някаква си вампирка. Добре малко застрашена,все пак тя е като него и можеше да и се хареса повече:
-Новите ми дарби ли? По добре е да не ти ги демострирам но причинявам нещо на вампири,не съм сигурна какво точно,единия вариант е да се държат,за главата,другия вариант е за гърдите. С една дума болка,не мисля,че мога да убия някой но по скоро ще го извадя от строя...
Все още се проявяваха все повече и повече дарби,а съдейки по това,колко имаше майка и,това си е само началото
-Започнах да виждам сенски,скоро ще мога да виждам и духове. Не е приятно но понякога служи...
Повдигна рамене и загриза един желиран бонбон. Усмихна му се и погледна към пътя за секунда:
-Много въпроси изведнъж,толкова ли си учуден,че не можеш да скриеш нищо от мен. Всъщност не знаеш но не съм,като другите вещици,така че бъди абсолютно сигурен,че от мен няма нищо скрито и покрито.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Нед Яну 12, 2014 10:35 am

- Наясно съм, че не си като останалите. - Отвърнах аз, но думите й малко ме напрегнаха. Разбира се нямаше нещо съществено което исках да запазя в тайна... Всъщност имаше. Имаше много неща, за които не желаех тя да разбира. Имаше неща които всеки искаше да запази за себе си, а тя в своето любопитство и ентусиазъм да открие и разбере всичко, навлизаше в дълбоки води. Ето от такъв вид опасности трябваше да я пазя най-много. От себе си и от семейството си.
А и какво можеше да е това нещо за което ще я търсят Клаус и Катерина? Та те дори не можеха да стоят в една стая заедно. Май Ан наистина бе надникнала в много далечното бъдеще. Или пък нещо щеше да се случи скоро? Нещо толкова лошо, че да ги накара да застанат от едната страна барикадата? О, Ан какво още знаеш? Тези въпроси ме побъркваха, но докато размишлявах над тях усетих как тя се опитва да блокира силите и се засмях вътрешно. Беше много сладко от нейна страна да опитва подобно нещо, защото за да ме нарани или блокира по какъвто и да е начин й трябваше не само много практика, а и сили, които тя все още не притежаваше. За шегата обаче се хванах за гърдите с едната ръка и започнах да се прививам. Докато не я уплаших, тогава спрях да се преструвам и започнах да се смея.
- Извинявай... Просто усетих, че се опитваш да ми демонстрираш новата си дарба и реших да се пошегувам...

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Нед Яну 12, 2014 11:00 am

Удари го леко по рамото но едва ли го е усетил,а и нейната физическа сила не беше от толкова големите,по скоро усети докосване но нейната ръка я заболя:
-Ужасно си лош,не ме плаши така...
Изплаши се не искаше да му причинява толкова голяма болка,а и не и помагаше особено в тренировките. Искаше и се някой повече да и помага вместо да открива сама нещата но майка и каза,че това е път,който сама трябва да извърви.
За сега,щеше да му се сърди,е знаеше че няма да е за кратко но трябваше поне малко да се направи на сърдита,за да види дали той,ще я утеши:
-Тази шега не се приема...
Каза тя важно и вдигна главата си на горе:
-Ти не си добра опитна мишка...
След това се засмя,не можеше да му се сърди дълго,никак даже,знаеше и разбираше от неговия хумор:
-Добре де поне на обикновен вампир действаше,явно на древни трябва малко повече сила. Лошо няма да мога да сритам задника на брат ти,а така ми се искаше...
Направи жест с ръка,като щракна с пръсти.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Нед Яну 12, 2014 11:10 am

Погледнах я и сбръчках вежди. Никак не ми харесваше да говори така.
- Ан, трябва да стоиш далеч от брат ми. - Не можех да схвана тя дали се шегува или го мисли наистина, но и в двата случая, по-добре да се страхува от него, отколкото да си мисли, че може да му направи нещо.
- Разбирам, наистина разбирам цялото това вълнение от откриването на нови за теб способности, но все още не си усвоила никоя от тях... Не и напълно. Това което се опита да направиш, би повалило обикновен вампир, но не и мен... Още по-малко брат ми. Ако си мислиш, че аз съм силен, то брат ми е в пъти по-силен от мен и не е толкова благоразположен към опити, затова каквото и да правиш, трябва да стоиш настрана ясно? - Погледнах я пак и то сериозно.
- Защо изобщо толкова се вълнуваш от брат ми. - Не разбирах от къде този интерес. От както бяхме тръгнали само за него ми говореше и ми ставаше все по-подозрително.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Нед Яну 12, 2014 11:19 am

Лицето и стана по сериозно но не погледна към него:
-Интерес е,когато в бъдеще виждаш,как този звяр те убива поне по няколко начина. Трябва да знам,как да се защитя сама,с течение на времето,колкото повече дарби откривам толкова по малко варианти,ще останат...
Пое дълбоко дъх не и се говореше за това сега:
-Въпроса е не дали,аз ще стоя далече от него,а дали той ще стой далече от мен. Усещам,че нещо голямо,ще се случи,дори нещо огромно но все още не се разкрива напълно. Истината е,че и аз ще се намеся.
Прехапа долнат си устна никога до сега не бе изглеждала изплашена дори за секунда но от както го видя,страховете се появиха.
-Както и да е,хубав хотел ли резервира. Прощавай но вече не ми се мисли за това,нека мислим за нещо по хубаво...

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Нед Яну 12, 2014 11:33 am

Целия настръхнах. Виждала няколко различни начина по които я убива ли? Я пак? Боже мой ама това момиче нямаше никакъв инстинкт за самосъхранение.
- Ан чуваш ли се какво говориш? - Рязко набих спирачките и спрях колата, а тя ме изгледа озадачено и малко уплашено.
- Кога си мислеше да ми кажеш за това? - Попитах още по-припряно. Не, в никакъв случай нямаше да допусна Клаус да я нарани. Трябваше да измисля как да я спася. Коловете! Можех да запазя един в случай, че виденията й се окажат верни. По дяволите, виденията й постоянно се променяха, защото тя все още не се бе научила да различава истинското от възможното, а аз вече планувах как да убия брат си. Затворих очи за миг и си поех дълбоко въздух. Можех да дам и на нея кол, с който да се защити, но тогава тя можеше да убие всеки един от семейството му, включително и него. А Ан бе вещица, на която не можех да въздейства, и нямаше как да знам какви са мотивите й. Може би беше точно това, искаше да ми обърка съзнанието и да се превърна в брат си, който е по-параноичен от всеки друг човек на планетата.
- Трябва да се пазиш от него... Не се шегувам... Може би трябва да започнеш да търсиш някакво заклинание, което да те скрие от него... - Аз я бях въвлякъл във всичко това и ако нещо и се случеше нямаше да си го простя никога.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Нед Яну 12, 2014 11:45 am

-Уоу,спокойно...
Видя профучаващите коли около колата:
-Определено не видях автомобилна катастрофа...
Опита се да се пошегува но явно просто не беше момента.
-Поне едно е сигурно няма да ме убие докато знам,това което,ще науча...
Какво беше то не се знаеше,но знаеше че заради него,ще е още жива:
-Но те познавам,смръщи се...
Направи с пръст около лицето му:
-Мислиш нещо,което не бих одобрила и съм сигурна,че няма да ми хареса.
Не можеше да му чете мислите но определено имаше погледи и изражение,който разчиташе и не и харесваха:
-Всъщност не мислех да ти казвам за нищо подобно,по простата причина,че ако ти кажа един от вариантите е да бъдем убити и двамата. Това е предполагаема истина която трябва да забравиш.
Отново се залови с сладкото:
-А,от заклинание да се крие нямам нужда,практически не мога да бъда открита. Нямам нужда от заклинание. Единствения,който може да ме открие си ти,защото аз ти се обаждам.
Имаше нещо като защита от раждането си,нещо като дребна помощ,която в нейното положение беше най полезното.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Нед Яну 12, 2014 11:55 am

Намирахме се насред най-оживената улица в града, а аз бях спрял по средата, което никак не беше разумно, затова запалих отново колата и потеглих с по-съобразена скорост. Понякога дори не осъзнавах, че съм натиснал прекалено много газта.
- Тези видения не ми харесват. - Казах вече много по-спокойно. - И не мога да забравя за тях, което значи, че аз трябва да съм първия човек, който ще научи ако се появи ново. Разбираш ли? - Щях да й помогна да се запознае и усвои силите си, доколкото беше по моите, но Клаус бе непредвидим и никога не знаех какво ще му хрумне или за какво ще реши, че има да ми отмъщава. Не, по скоро той не се нуждаеше от причина, за да го прави.
- Какво си мислиш, че може да бъде това голямо и значимо нещо, което ще се случи? - Реших да насоча темата в друга посока, за да подредя малко мислите си, тъй като предполагаемата й смърт, беше едно от нещата, които трябва да обмисля внимателно, а сега не бях концентриран, за да измисля как да я предпазя от смъртта.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 13, 2014 5:48 am

-Не знам все още но едно мога да ти кажа,че не е за да ме убият,а за да научат нещо,което не знаят. И аз все още не знам,но ще науча,не са изплашени или гневни,а по скоро шокирани.
Извъртя глава към него,вдигна рамене и остави нещата в торбичката,за сега не и се ядеше повече сладко. Придърпа леко косата си като започна,да си играе с нея.
-Трудно ми е да ти отговоря толкова конкретно при положение,че има вариант Ребека да убие Катерина,а тя вече се е опитала,не е и малка вероятността и Клаус да я убие но това е малко вероятно.
Отново се обърна към него:
-Все още не успявам да концентрирам сигурните видения,а и както казваше майка ми кармата винаги може да бъде променена,за това виденията никога не са толкова конкретни.
Измъкнаха се не след дълго от центъра на кошера и сега караше по по спокойните улици. Протегна ръката си,като включи радиото но не го усили прекалено,за да може да си говорят.
-Но стига за това,кажи забавна ли ти беше гостенката?
Опитваше се да не издаде в гласа си ревността,която напираше от вътре,питаше се дали Илайджа се бе поддал на чара и. Познаваше го до голяма степен но все пак беше и мъж.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 13, 2014 6:21 am

Този последният въпрос... Всъщност по скоро бе начина по който бе зададен, предизвика някакво странно усещане в мен. Сякаш някаква топлина и нежност, заляха тялото ми, накара ме да се почувствам толкова спокоен и щастлив. Разбира се най-вероятно просто си въобразявах и тя не влагаше дори и капка ревност в любопитството си, но ми се искаше да вярвам, че съществува дори и малка вероятност, но все пак вероятност, тя да се е почувствала застрашена като жена. А това щеше да означава, че по един или друг начин ме мисли за свой или пък иска... О, вече започнах да се обърквам в собствените си заплетени теории.
- Изглежда вече си я виждала и сама. - Отвърнах и я погледнах за секунда. - Във виденията си и не бих използвал думата забавно. Познавам Катерина от... - Зачудих се колко точно време бе изминало. - Повече от пет века и винаги около нея нещата са доста сложни... - Дали щеше да й е интересно да й разказвам за това? Хвърлих й един поглед в огледалото и виждайки изражението й, което сякаш копнееше за още, просто нямаше нужда от друг отговор.
- Беше права... Катерина и брат ми имат история и... Щяха да се омъжват, докато не се случи нещо което ги раздели. - Точно за тази част не исках да изпадам в подробности. - Преди да се превърне във вампир, беше много различна и забавно дори... Няма да повярваш, но и брат ми също... И може би заради тези щастливи времена, се опитах да й помогна тогава, но най-вече заради брат ми. Макар и да не иска да си го признае, той също се тревожи за нея и я обича. Просто понякога не различава загрижеността от омразата... Както и да е. Обикновено Катерина не прави нищо без причина и оказа се този път също е замислила нещо... Нещо което почти не доведе до смъртта на сестра ми, но с твоя помощ я открихме на време и сега пожара е вече погасен... Това е много дълга и сложна история...

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 13, 2014 6:33 am

Поклати глава в знак на разбиране,всъщност може би,а не може би,а със сигурност тя беше единствената жена,която го разбираше,а и той нея. Винаги го правеха и така е. Истината дори в голяма степен е,че се познаваха. Все пак не получи конкретния отговор дали не се е поддал на чара и,можеше да е замесен,може да е любимата на брат му но може да се е опитала да го прелъсти.
-Интересно но не дей да лъжеш не ти е било скучно...
Приглади леко косата си и погледна към него:
-Тя е красива и доста очарователна ама,която съм сигурна,че умее да прелъстява.
Не можеше да се сдържа много,не знаеше какво я ровичка от вътре да пита но просто някакви страни емоции я бодяха от вътре и тя не можеше да се сдържи,да не пита или нещо подобно. Искаше да намери отговора дали е спала с него,а после щеше да и е много добре. Искаше да бъде с него и нещо в нея винаги крещеше,че Илайджа е нейни но от друга страна знаеше,че не го притежава и той можеше да си тръгне и никога повече да не се видят.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 13, 2014 6:48 am

Очите ми леко се разшириха и я стрелнах с поглед. Какво пък трябваше да означава това?
- Да лъжа ли? - Попитах малко озадачено. - За какво да лъжа? - Тя ме погледна с онзи неин поглед, който казваше, че просто трябва да отговоря на въпроса, без да се правя, че не разбирам какво ме пита.
- Добре... - Въздъхнах тежко и се усмихнах. - Господи същата си като брат ми...
Имаше доза истина в това, защото и двамата имаха нужда от неоспорими доказателства, за да повярват в нещо, което им казвам. Не знам дали беше само към мен насочено или бяха такива с всички, но винаги съм смятал, че имам вид на искрен човек.
- Аз и Катерина, никога не сме... - Ох, как се говореха такива неща за дама пред друга дама? - Били интимни... - Казах го бързо, дори прекалено бързо, а моето смущение по темата ми се стори, че я развесели.
- Да, тя наистина е много привлекателна дама, но освен че е влюбена в друг и този друг е собственият ми брат, аз никога не съм изпитвал подобен род привличане към нея. За мен тя е... Въпреки всичко я приемам като свой скъп приятел, може би дори като член на семейството ми... Има навика да се забърква в каши и ненадминат талант да дразни хората... Всъщност те двамата с брат ми си поделят първото място, но... Е, просто не избираш семейството си, обичаш ги такива каквито са... Нищо повече от това, наистина... Защо питаш?

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 13, 2014 7:06 am

Умът и крещеше с пълна сила "Ура! Кучката не го е преластила! Той си е само мой!". Отметна доволно косата си назад,като поклати глава,вярваше на честната му дума,която не можеше да се каже за вярата и в други мъже,а и Илайджа не е като другите:
-Ей,не е нужно да се обиждаме. Съвсем по нищо не приличам на брат ти. Определено съм по красива и много по умна от него. Но не дей да го казваш,пред него...
По устните и се появи една весела и пре доволна усмивка:
-Просто така,да видя дали ти е било забавно. Знаеш,че да знам,че с друг ти е било по забавно от колкото при мен е нещо,което не мога лесно да приема....
Добре малко се издаде но въпреки това си остана доста залиговано и скрито,но все пак Илайджа беше умен човек и можеше да долови леката ревност и задоволство,което изведнъж се показа от нея:
-Най сетне излязох ме от града...
Възкликна тя,щом се оказаха на магистралата,сега можеше да се любуват на прекрасна гледка и спокойствие:
-Прекрасно отдавна не съм излизала от града,бях забравила колко е хубаво. Всъщност никога не съм те питала но как ти е действал промяната,през всичките тези години. Копнееш ли за старите времена?
От време на време му задаваше такива въпроси,защото тя определено сякаш не живееше в това време,сякаш дори се измъкваше от някой приказен свят. Не се вписваше никъде но на всякъде изглеждаше перфектна.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 13, 2014 7:16 am

Ето пак го беше направила. Бавно и полека ме беше накарала да забравя за смъртната опасност дебнеща над нея и да си мисля за каки ли не други неща. Засмях се тихичко, а тя дори не подозираше защо го правя. Може би някой път трябваше да й кажа за този и талант, макар тя най-вероятно да знаеше за него и признавам доста умело да го използва.
- Не съм съвсем сигурен. - Отвърнах на въпроса й.
- Всеки един от периодите в които съм живял си имаше своя неповторим и уникален чар. Може би мразех ерата на диското, защото беше ужасно да ходиш с онези панталони. - И двамата се засмяхме.
- Танците също ме притесняваха. - Пак се засмяхме.
- Ами ти? - Погледите ни се срещнаха в огледалото й и се усмихнах. - Ако имаше възможност, кога би избрала да живееш? - Ан бе толкова загадъчна и непредвидима за мен, че понякога, като сега например, дори не можех да предположа какво ще ми отговори. Имах чувството, че носи в себе си целия свят с всичките му шарки и всяка една от тях й пасваше идеално, сякаш бе създадена точно за нея.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Антея on Пон Яну 13, 2014 7:37 am

Позамисли се малко,като си пое много дълбоко въздух и издиша почти някак,като актриса. Правеше го,когато се правеше,че мисли но в същност умът и сечеше прекалено бързо,а езика и е толкова остър,че често едва се настигаха:
-По скоро би ми се искало да избирам между 40-те години и то в Чикаго,Кабаретата и забавите,както и прекрасната мода. Може би и 60-те години,времето на Елвис и Питълс,както и на невероятните романтични филми. Знаеш,че винаги съм била толкова сантиментална,че чак боли...
Сложи престорено ръка на гърдите си,а след това се засмя,преструвките и бяха доста забавни:
-Не бих посмяла да се върна в много по далечното минало,затото това с уредения брак,както и отношението на повечето мъже към жените рез онова време,не бих го понесала. Е,да ти си джентълмен но едва ли всички са били като теб.
Малко го полъска но то си беше самата истина:
-Трудно е някой да ми казва,какво да правя,а да ме контролират,е малко вероятно.
И въпреки това,се вслуваше в разума не правеше съвсем всичко,някой неща просто трябваше и да се помислят.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Илайджа on Пон Яну 13, 2014 7:53 am

Идеше ми да й кажа, че може би това бе на първо място в списъка на нещата заради които я обичах, но просто си замълчах. И не заради нещо друго, а защото се страхувах, че едно такова признание би я вдъхновило да бъде още по-импулсивна. Поради някаква причина, Ан наистина търсеше одобрението ми. Може би защото бях най-близкия й човек или пък се дължеше на нещо друго, но в действията и на двама ни прозираше простичката истина, че преди да направим нещо се чудим как другия би го приел. Дали това не означаваше, че и тя изпитва същото като мен? По скоро бих заложил на обратното. Ан, беше най-премия, искрен и естествен човек, когото бях срещал през целия си живот. Никога не би успяла да скрие чувствата си, ако такива съществуваха, а и ги показваше, просто не бяха същите като тези които аз изпитвах.
- Аз също мисля, че през четиридесетте би ти харесало. - Отвърнах някак замислено или по-скоро просто се опитвах да си ни представя в това време. Дали тогава би се влюбила в мен?
- Вероятно щеше да си актриса или певица или и двете. - Ан, имаше множество таланти, но от чисто човешките артистичността бе най-изявения й. Просто бе родена, за да блести в светлините на прожекторите и истината бе, че е ужасно тъжно, че трябваше да прави точно обратното и да се крие. Заслужаваше да я познава целия свят и да я обожава, така както я обожавах аз, докато я наблюдавам. Напоследък имаше толкова "звезди" на светския небосклон и ако просто някой познаваше Ан, щеше да осъзнае колко по-достойна е тя за това обожание.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Антея

Писане by Sponsored content Today at 1:12 am


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 8 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите