Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Домът на Клаус

Страница 4 от 30 Previous  1, 2, 3, 4, 5 ... 17 ... 30  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Катерина on Вто Яну 14, 2014 6:08 am

Според науката, съществуват постоянни и променливи величини. До преди няколко часа приемах омразата си към Клаус, към една постоянна, непроменлива величина и това ме правеше силна. Имах цел и я следвах. Сега... Сега вървях по безкрайно тънък лед и не знаех къде се намирам...
Преди време самият той ми беше казал, че любовта е слабост. Дори според науката, това бе слабост. Щом ставаше въпрос за чувства те бяха неопределени, постоянно променящи се и несигурни. Именно затова човек трябва да дойде до положение, в което да разбира своите вътрешни състояния, да се справя лесно с тях. Не ги ли разбира, той постоянно ще се намира в едно несигурно състояние, огорчен и разочарован. Моят начин да се справя бе омразата, а сега тя сякаш се изпаряваше... Моята постоянна величина бе разклатена и сега не знаех какво да правя или чувствам. Мозъкът ми бе напълно блокирал, следователно аз бях загубена... слаба... подвластна... на него! Устните му така влудяващи, покоряващи, вкусни... Той! Олицетворението за сила и власт. Мой? Похот... Желание... Страст... Огън... Мой!
Всичко опираше до този простичък закон на постоянните и променливите величини. Докато аз се разпадах, той оставаше онази постоянна величина, моят център, крепящ ме да не падна и имах нужда от него, за да функционирам... дишам... живея... Омразата? Не! Клаус! Той беше моята постоянна величина!

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Клаус on Вто Яну 14, 2014 6:27 am

Нямаше никаква борба никаква съпротива,никакъв спомен от омраза никаква и от каквито и да е било подобни чувства. Само желанието,само страстта,двете им тела привлечени,като два мъгнита. Обикновено това нямаше как да се случи но изминалите години криеха в себе си не само тайните си,а и сритите желание. Не можеше да се отрече,че я сънуваше,сънуваше я като един прекрасен сън,в който я вземаше и любеше,докато и двамата не останеха без дъх.
Без пощада я целуваше по врата,дрехите и едно по едно започваха да падат по земята. В изблик на страст,я сграбчи и тръгна с нея към леглото. Повали я и се надвеси,като хищник над нея,показваше с тялото си,че не само я желаеше,ами сякаш нейното тяло му принадлежеше.
В това нямаше лъжа но истината е че всичко бе еднакво и за нея. Притежаваха се един друг,желаеха се почти толкова отчаяно.
-Катерина...
Просъска името и от страст,като си позволи да я гризне леко но спокойно нямаше да я убие,не е със сила,а с нежност но от страст.
Щеше да и покаже,че никой не може да се мери с него и неговата,каквото и да е там чувство,е хиляди пъти по добра.

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Катерина on Вто Яну 14, 2014 6:36 am

- Почакай... - Простенах аз и поставих ръце на гърдите му. Почти се изкуших да ги плъзна нагоре, но преди това трябваше да направи нещо за мен.
- Трябва да знам... - Улових озадачения му поглед и прехапах леко долната си устна.
- Трябва да знам, че ще е защото аз го желая, а не защото си ме принудил... - Все още не бях изключила възможността да си е поиграл със съзнанието ми и цялото това желание да се крепи на една илюзия.
- Освободи ме... - Знаеше за какво говоря и ако сега направеше това и аз все още изгарях от желание тогава добре. Щях да бъда негова... Тази нощ...

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Клаус on Вто Яну 14, 2014 6:51 am

-Нямам такъв контрол над теб...
Долно беше да я кара да бъде с него,е не че не го беше правил с други момичета но те нямаха особено голямо значение. Въпреки всичко,можеше да направи това за нея,по скоро за нейно спокойствие.
Преди да го направи обаче я целуна не защото го е страх,а защото нямаше нужда от всичко това. След като се отдръпна погледна в прекрасните и очи,който блестяха на луната светлина,а лицето и сякаш изкреше от светлината му:
-Освобождавам те от моя контрол...
Не се страхуваше,че ще избяга или,ще направи нещо,усещаше емоциите и,който бяха много по красноречиви и знаеше,че няма да направи нещо глупаво. А,и той е далеч по силен от нея и ако се опиташе да направи нещо нямаше да стигне далеч. От друга страна не можеше да излезе от къщата,докато Илайджа не се върне.
Продължи в същия дух,подхранвайки отново невероятната страст,ръцете му станаха още подръзки,обхождаха тялото и,като бяха стигнали дори и по далеч. Докосваше бедрата и,като щеше да и припомни една сладка игра,която си бяха позволили да играят,когато все живота им бе безгрижен. Докосна я на едно невероятно нежно място,като я накара да потрепери. Колко в същност не заслужаваше да я докосва,ако не заслужаваше,защо не се отдръпнеше.

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Катерина on Вто Яну 14, 2014 7:16 am

Бях затаила дъх в очакване, готова да реагирам каквото и да се случи... Поне така си мислех докато не го чух да изрича думите. Сърцето ми спря. Притворих очи и се насладих на допира на кожата му до моята. Свободна! Наистина свободна, защото вече знаех, че властта която притежава над мен, съм му я дала аз. Точно така, аз бях тази, от която зависеше, какво ще се случи или пък не и това, тази увереност ме накара да го желая още повече...
Пръстите ми се плъзнаха по лицето му. Погледите ни се срещнаха и се чувствах по-нервна от всякога. Не знам дали си въобразявах или се случваше наистина, но треперех. Не от студ, всъщност в момента ми беше ужасно горещо. Случваше ми се нещо странно... Нещо непознато... Непознатото ме плашеше... Той ме плашеше... Страхувах се от себе си и тези... тези... тези чувства, които той предизвикваше в мен.
Устните му бяха върху извитата ми шия. Зъбите му леко се бяха забили в кожата ми и не, не я бе пробил още, но мисля, че точно това се опитваше да направи. Какво сега щеше да пие от кръвта ми ли? Ехо, вече не съм човек, забрави ли? Спомням си, че тогава... преди имаше някакво значение... Цялото това нещо с кръвта, само той можеше да пие от нея... Това беше неговият начин да ме направи своя, може би, не знам... Така и не попитах защо е толкова важно.

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Клаус on Вто Яну 14, 2014 7:27 am

Въпреки желанието си да пие от нея не го направи,защото тя не беше вече човек и,ако я ухапеше,щеше да и достави не удоволствие,а болка. За това всичко остана просто,като желание,желание да я вкуси отново,да я усети,как кипеше във вените си. Начин да я усети отново,как се слива с него.
Усещаше,как преминава ток от връхчетата на пръстите му,през цялото му тяло,при всеки нежен допир на копринената и кожа. Аромата,който се носеше от нея,го опияняваше с пълна сила,все едно е някой опиум или нещо толкова силно,че замайваше главата му. Вкуса на устните и също му помагаше да се отнесе в прекрасния свят на мечтите,но мечтата му в момента е в ръцете му. Докосваше я,желаеше я,дори я притежаваше. Неговата прекрасна Катрин,невероятно създание,за което бе готов да умре но нямаше да си го признае.
Чувстваше сякаш се бяха отделили от земята,сякаш стаята се изпари и се носеха сякаш в някаква безтегловност в облаците,нищо и никой не съюествуваше около тях и за нищо на света нямаше да се откъсне от нея.

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Катерина on Вто Яну 14, 2014 7:47 am

Предишната Кетерина само можеше да ми завижда. Тоест всеки човек на тази планета можеше да ми завижда. Това да си вампир ти носеше толкова много привилегии и най-хубавата от тях, можех да изпитам в момента. Греховна страст... Всичките ти сетива... Всяка фибра на тялото ти можеше да усети стократно умножена наслада дори от неща, за които един обикновен човек не подозираше...
Усетих как зъбите ми се издължават... Забиха се в него... Във вената която пулсираше на врата му... Вдишах дълбоко от аромата му... Опияняващ... Завладяващ... Кръвта му се стече по устните, небцето и цялото ми тяло... Почувствах как оживявам, сякаш току що се връщаш към живота... Тогава усетих как силните му ръце се плъзват по бедрата ми и затаих дъх... Телата ни се сляха... Беше като вълшебство... Извих глава назад и сякаш полетях три метра над небето... О, да... Той беше мой! И всички други можеха да ми завиждат за това.

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Клаус on Вто Яну 14, 2014 7:58 am

Магнетично,прекалено,влудяващо и дори омагьосващо,какво и още хиляди неща изпитваше докато е с нея. Все едно времето спря или се намираха в друга реалност. Да я има това си бе направо като подарък,който винаги бе чакал. Не е животинско привличане,а истинско сливане дори изливане на чувства,който се бяха тъели,години,хилядолетия и едва сега се бяха показали на бял свят.
Експлозия,предначерта края,невероятно усещане,нещо което не си спомняше от кога не бе изпитвал. А,когато се замисли,не и толкова силно,не и толкова хубаво,колкото да е с нея. За първи път с нея,да за нея не беше но всичко,все едно си е за първи път.
Отпусна се на леглото до нея,като загуби всякаква ума и дума и не можеше да каже нещо,а и не се налагаше,всяка дума е излишна всяко,нещо е не подходящо.
Докосваше я с върха на пръстите си,като галеше нежната и кожа,загледан в тялото и. Толкова му харесваше,всеки отблясък на светлината,който се докосваше до нея.

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Катерина on Вто Яну 14, 2014 8:13 am

Лежах и се опитвах да си спомня какво съм обичала в него преди. Катерина от миналото бе пълна противоположност на това което бях сега. Едва ли тогава съм се впечатлявала от силата му, неговата мощ и власт. Вероятно както му бях казала по-рано нямаше основателна причина за любовта ми. Беше си просто... чувство. Сега обаче виждах нещата доста по-ясно от преди и не можех да кажа, че го обичам, но ми харесваше това в което се е превърнал. Това беше малко извратено, но такава беше истината. Обичах властта и контрола, а той ги притежаваше в изобилие и да бъда с него беше нещо като да се докосна до всичко това... Да го почувствам, сякаш наистина го притежавам.
Завъртях глава и го погледнах изпод дългите си мигли. Лицето му бе непроницаемо. Не можех да предположа за какво мисли в момента, а бих дала всичко само, за да надникна в ума му.
- Е... - Надигнах се и увих тялото си в някакъв чаршаф. - Това ли очакваше? - Моето лице също бе придобило обичайното си безразличие. Така де, до тук с размекването.

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Клаус on Вто Яну 14, 2014 8:31 am

Усмихна се,гледайки към нейното отново хладно лице. Дотук с желанието за гушкане и топли чувства не,че му липсваше но нямаше да е зле да не се дърпа след това:
-Прекрасно но мисля,че се нуждае от повторение...
Все още се носеше в онова хубаво усещане но се надигна и премина с ръка по голото и рамо,целуна го съвсем леко,усети как тялото и потрепва:
-Ти как мислиш?
Преди да и отговори,той я "нападна" повали я отново на леглото,като се оказа върху нея,готов за нови подвизи. А,и един път опитал от нежния нектар на любовта,на нейните устни,заслужаваше да ги опита поне още веднъж:
-Имаме доста време за отбиване...
Как по добре да се справят със скуката от това,а и определено му се искаше да е с нея,докато не и се насити,а след като го стори,да си почине и отново да бъде с нея.

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Катерина on Вто Яну 14, 2014 8:47 am

Очите и на двама ни искряха по особен начин. Нещо което по-рано липсваше. Може би факта, че вече бяхме правили секс и тази несигурност и неизвестност беше изчезнала, сега просто можехме да се отдадем на чисто плътските си желания. И точно това направихме в следващите няколко... минути или часове нямам представа. Беше диво, първично и страстно и мисля, че по-голяма част от стаята бе изпотрошена... На това му се казваше добре представление, което бих гледала отново.
Накрая, след бурния и опустошителен край, и двамата лежахме на леглото с вперен в тавана поглед и дишахме учестено. Беше умопомрачително.
Когато се успокоих напълно пак се увих със същия чаршаф и станах от леглото. Огледах пораженията, не бяха толкова сериозни. Някаква счупена лампа и ваза... Щеше да го преживее.
- Мислиш ли, че сестра ти е още тук? - Изглеждаше доволен, което беше нещо ново.

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Клаус on Вто Яну 14, 2014 9:19 am

-Честно ли да ти призная?
Попита той,като я проследи с поглед,тя определено изглеждаше секси в този чаршаф. Можеше да я има още веднъж но реши за малко да се укроти:
-Не ми пука,ако ще и да ни е гледала...
Сложи ръка на гърдите си,определено не му пукаше,какво и как прави сестра и. Знаеше,че тя е ужасно подвластна на неговото влияние и се обзалагаше,че е отишла да се разхожда,най-вероятно да се нахрани но да е далеч от къщата и от Катрин:
-Имайки предвид,какви "топли" чувства тъй към теб,най вероятно е на минимом поне 5 километра по далече от теб и къщата.
Все още се питаше,какво прави права и защо не е при него в леглото:
-Какво ти се върти в главата?
Попита той,като понякога му се искаше да вникне директно в умовете на хората,така щеше да е далеч по лесно да разбереш,какво искат а след това и да ги манипулираш. Не искаше да я манипулира но просто се питаше,какво и се крие в главата:
-Върни се отново тук...

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Катерина on Вто Яну 14, 2014 9:46 am

Присвих леко очи и се засмях изненадано или по скоро разочаровано, че си е помислил подобно нещо.
- Изобщо не ми пука какво ще си помисли. - Не в това беше въпроса.
- И за твое сведение чувствата ни са взаимни. - Още от преди Ребека, сякаш винаги се опитваше да се състезава с мен, за вниманието на брат си, но очевидно и тогава и сега, аз печелех състезанието. Жалко за нея.
- И причината да попитам е, че искам да си отида в моето легло. - Наистина исках да отида в стаята си и да си взема душ, после да обмисля добре какво беше всичко това което се бе случило преди малко. Какво може да извлека от ситуацията?
- А не желая по пътя да се натъкна на нея... - Видях, че се опитва да каже нещо и побързах да се изкажа първа. - И не е защото ме е страх от нея, а просто защото ме отегчава до смърт с жаждата си за внимание.
По лицето му се четеше леко раздразнение и предпочитах да мисля, че се дължи на току що връхлетелия го факт. Той беше прелъстен и изоставен... От мен! Този път обаче наистина, защото нямах никакво намерение да изпълнявам неговите желания. Нямаше да се върна в леглото. Щеше да трябва да се постарае доста, за да го направя.
- Между другото, има нещо което може да направиш за мен... - Спрях се точно пред врата, преди да я отворя и изляза. Погледнах го през рамо и се усмихнах по моя си начин.
- Тъй като и двамата сме запознати с положението ми... Имам предвид това, че съм заклещена в тази къща докато Илайджа не се върне... - Поясних. - Смятам, че може да ограничим щетите до минимум... Сега когато отново ме обичаш... - Това наистина беше забавно. И лицето му? Боже тази гледка беше безценна. - Сигурна съм, че ще предпочетеш никой да не си играе с ума ми... Кой знае... Майкъл може да се събуди и да ме принуди да направя нещо... Или сестра ти... Никой от нас няма да бъде щастлив от това... Обаче мисля, че имам решение за този проблем. Ако излезеш и ми намериш малко върбинка, докато аз си взимам вана, би било чудесно... - Много се надявах да го направи, защото се опасявах, че болният му мозък може да промени решението си и да не иска да ме пусне. Върбинката щеше да е нещо като застраховка, че веднага щом Илайджа се върне и ме пусне, ще мога да си отида. Е, винаги можеше нещо да се обърка и просто да изцеди и последната капка кръв от тялото ми, а после да ме принуди да направя каквото той пожелае, но наистина щях да се чувствам много по-спокойна ако имам върбинка под ръка.
- Разбира се не си длъжен да го правиш... - Познавайки добре нрава му и нетърпимостта му към това някой да му говори по подобен начин, се чудех как още не се е ядосал. - Просто ще е мил жест, с който да ми покажеш искрените си намерения... - Естествено опита ми за манипулация бе ужасно видим и лесно разгадаем, но може би просто се надявах да е искрен и да ми даде това което ще ме накара да се чувствам по-спокойна докато Илайджа се върне.

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Клаус on Сря Яну 15, 2014 6:13 am

Слушаше я как говори,по скоро виждаше,как си отваря устата не,че не я чуваше,какво говори и не го разбираше до голяма степен. Но беше в онова сладко блаженство след секса,което не му позволяваше да се разгъне веднага или да почне да мисли,рационално... Не че и преди беше мислел рационално или нещо подобно но въпреки това влагаше някакъв смисъл.
Много мисли преминаха в главата му,щом засече няколко думи,който прозвучаха направо,като звън на камбана или сирена. Всъщност кой му даваше гаранция,че нейните емоции не бяха просто една огромна лъжа,а това внушение и всичко останало плод на нейната измислица и добра манипулация. Нищо не беше гарантирано. Изправи се без мълвно,не и продума нито думичка.
Трябваше да вземе варбинка определено но за каква цел,щеше да я използва,само той щеше да реши. Само че сърцето му и разума му бяха покрити с толкова съмнения,колкото не е истина.
Ребека не се чуваше отдолу,най вероятно просто се бе махнала не би могла да стой под един покрив с Катерина. Не се долюбваха и то е пределно ясно. Изправи се,като вдигна едно по едно дрехите и започна да ги облича на себе си:
-Излизам...
Каза сухо и почти сурово,като мина покрай нея и едва не я бутна по рамото.

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Катерина on Сря Яну 15, 2014 6:23 am

- О... - Възкликнах аз, при това доста объркана. Щастливият Клаус се изпари за миг, сякаш бях стигнала прекалено далеч и вместо да го спечеля, го бях загубила отново. Ама какво друго можех да очаквам? Той никога нямаше да разбере какво и защо го правя и вероятно желанието ми да се предпазя, го караше да си мисли, че го предавам отново. Може би беше така. Кой знае? Може би просто и двамата вършехме все грешни неща и бяхме напълно имунизирани от това да се доверяваме на някой друг, освен на себе си.
- Без целувка за довиждане? - Повдигнах въпросително и игриво едната си вежда, точно след като бях препречила пътя му пред входната врата. До там можех да стигна най-далеч. Той стоеше срещу мен. Мъжът олицетворяващ предишните ми копнежи и от части тези на новата Катерина. Всъщност ако изпитвах нужда да бъда обичана или да обичам, Клаус щеше да е най-подходящия мъж за тази цел. Привличаше ме неописуемо силно. Всъщност сега повече от всякога. Беше красив, силен и ужасно умен. Владееше света... Владееше мен...

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Клаус on Сря Яну 15, 2014 6:36 am

Не му бе забавно и никак не му се занимаваше с игрички в този момент,просто прекалено много мисли го завладяха,че не беше в състояние дори да се усмихне. Присви очите си но лицето му остана все така без изразно. На върха на езика му е това,да каже нещо от сорта на "Върви Майкъл да те целуне за довиждане" но реши да си го запази за себе си:
-Довиждане Катрин...
Изрече той доста сухо и не я дари с никаква целувка,по простата причина,че в този момент не искаше да я докосва въобще. Чувстваше се доста предаден,беше му се отдала но кой можеше да му гарантира,че все още не си мислеше,за Майкъл и това,че най-вероятно му е любовница.
Добре,че не знаеше къде е Майкъл,защото можеше да го освободи,като нищо. Заобиколи я,като слезе на долу бързо.

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Катерина on Сря Яну 15, 2014 6:49 am

Пак тръгнах след него и за петстотин годишен вампир беше чак смешно да се препъвам така в глупавия чаршаф.
- Къде отиваш? - Попитах докато слизахме по стълбите. Опитах се да игнорирам факта, че той напълно ме игнорира. Всъщност какво беше това? Изчука ме и сега просто щеше да ме зареже? Ама за какъв се мислеше? Аз бях Катерина Петрова, никой мъж не можеше да се държи така с мен, дори и той.
- Ами ако Ребека се върне, докато те няма? - Понеже не отговори на първия ми въпрос, но реших, че ако съм достатъчно настоятелна, все ще отговори на някой от всички.
- Това ли е всичко което ще ми кажеш, ако това е последния път, в който ме виждаш? - Изведнъж си помислих, че този иначе така беззащитен въпрос всъщност можеше и да се окаже реалност. Беше се случвало преди. Просто за секунда всичко се променяше и БУМ, вече се мразим.
- Имам предвид, сестра ти е доста неуравновесена напоследък... Какво си й направил? - Ами аз, това ли беше последното което бих му казала, ако го виждах за последен път? Обичам те щеше да свърши работа, само ако наистина се чувствах така, но не го чувствах. Обаче не ми беше и безразлично, въпреки всичко нещо ме караше все още да ме вълнува всичко свързано с него.
- Мисля, че преди съм постъпила доста разумно, като не спах с теб преди сватбата... Ако ме беше зарязал тогава, сигурно нямаше да си намеря мъж... - Едно от всички глупави неща, които съпътстваха времето в което живеехме тогава. Считаше се за огромен срам, някое момиче да е обезчестено преди сватбата.

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Клаус on Сря Яну 15, 2014 6:59 am

Обърна се почти на пети и погледна към нея но сякаш виждаше през нея,каква голяма драма само за едно излизане. Толкова му се гадеше,от всичко което успя да продума за кратките няколко минути. Голяма драма все едно бе направил опит да я убие:
-Отивам да взема шибана върбинка,не изпадай в драми...
Излоботи той с равен глас,като пъхна едната си ръка в джоба:
-Едва ли Ребека,ще се върне скоро,а аз не смятам да се бавя,ако се върне,ако не и отговаряш не би трябвало нищо да се случи.
Погледна на горе,а после към нея:
-Стана и това,че взима пример от мен. А,и не бях особено мил с възлюбените и през годините,повечето от тях умряха или по скоро бяха убити...
От него но това е съвсем пък друга тема:
-Относно миналото не изпадай в толкова дълбоки размисли... Ако не се беше случило нищо от това,което е в миналото ти даже може би,щеше да си мъртва,умряла от старост...
Не и намекваше но и казваше,че не бе толкова забавно да се вглеждаш ужасно много в миналото,защото то криеше толкова гадости,че не беше истина:
-Не дразни Ребека...
Каза той и този път наистина излезе.

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Катерина on Сря Яну 15, 2014 7:25 am

Какво пък трябваше да означава това? "Че никога не е възнамерявал да прекара вечността с теб, глупачке" - обади се винаги компетентното ми подсъзнание и в това имаше някаква логика, просто не разбирах нищо от това. Ако не ме е обичал, тогава защо ще чака да се оженим. Можеше да ме има по всяко време и вместо това той чакаше... Правеше го заради мен... Или пък е било част от игрите му. Той винаги правеше нещата по трудния начин, за да се забавлява по-дълго. Това ли бях? Игра? Предизвикателство? Убиване на време? Всъщност беше използвал този израз по-рано днес...
Качих се в стаята си и опитах да не мисля точно за това в момента. Улавях се, че задълбочавам прекалено много около отношенията си с Клаус, които бяха съвсем прости. Аз и той бяхме влюбени за около 5 минути... През почти цялото друго време, ние се мразехме и без значение какво се бе случило по-рано, аз и той не можехме да загърбим миналото. Всъщност ако всичко минеше наред и той удържеше на думата си, то случилото се днес, щеше да е хубав спомен, нищо повече и пътищата ни едва ли щяха да се пресекат отново.
Влязох във ваната пълна с гореща вода и се отпуснах. Всъщност това щеше да е спомен, който щях да си спомням дълго. Сексът с Клаус се оказа нещо толкова по-различно от това което очаквах. Трябваше да си призная, това беше удивително... разтърсващо и... о по дяволите с огромна радост бих го направила отново преди да се сбогувам завинаги с този психопат...
Лежах във ваната от близо десетина минути, в ушите ми имаше слушалки и слушах

Когато изведнъж нещо ме сграбчи и изпрати в другия край на банята. В първият момент наистина не осъзнах какво става, а когато го направих, един от хибридите на Клаус беше забил зъбите си в мен и единствената ми мисъл беше, че ще умра и това наистина е края. Господи, това предчувствие... Аз наистина го бях видяла за последен път! И щях да умра мислейки си, че той не ме е обичал никога...

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Клаус on Сря Яну 15, 2014 7:41 am

Клаус търсеше върбинка и не предполагаше,за случващото се в къщата,за щастие или нещастие,каквото и да беше по някакво стечение на обстоятелствата Ребека се прибра,явно бе излязла за малко,на лов или просто да си размъти малко мозъка. Още щом влезе разбра,че някой не канен гост е влязъл в къщата. Без дори да се замисли потърси къде е и не е нужно да го търси,защото чуваше шума и борбата.
Влезе в банята и с едно рязко движение,пъхна ръката си в тялото на хибрида и изкара сърцето му,а той се свлече безжизнен на пода. Катрин явно беше много уплашена,а Ребека просто обърна трупа и го погледна:
-Това е един от животните на Клаус...
Не и беше ясно,защо го правеше? Как я защитаваше,а след това я убиваше с някакъв хибрид,това никак не се вързваше.
-Един от доста предъните...
Никаква логика,малко след това чу шум на долния етаж,явно Клаус се прибра. Явно и той бе усетил,че нещо става,защото се качи горе.
Доста изненадан,не очакваше точно тази картина да завари,определено очакваше кръв но не и такава:
-Какво по дяволите стана?
Сестра му вдигна ръката със сърцето,а след това го пусна:
-Хибрида ти,щеше да убие Катрин.
Не му хареса убития хъбрид и то никак даже:
-Можеше да се справиш с него без да го убиваш,сега няма да разберем....
Спря за малко,мозъкът му започна да чатка,поглена Катерина и изруга. Слезе веднага в мазето,за да провери нещо и това нещо беше избягало. Да Майкъл го нямаше или е успял да се освободи,някой хибрид го е освободил или Катрин го бе освободила:
-Трябваше да се обади веднага на Илайджа,трябваше да отиде да ги вземе по най бързия начин.

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Катерина on Сря Яну 15, 2014 7:53 am

Добре поне, че нямах никакви притеснения относно тялото си, което съвсем скоро щеше да стане храна на червеите, та никой не отчете факта, че съм гола, нито пък мен ме смути. Е все пак когато хибрида беше мъртъв, бързо се закрих с някаква хавлия. Отидох до стаята и си извадих дрехи, първо сложих бельо и после се напъхах в някакви дънки, чак тогава оставих хавлията да падне и промуших през глава си някакъв потник. Не знаех какво точно се беше случило, но усилено избягвах да мисля, за това което всъщност си мислех. Клаус не можеше да ме убие сам или не искаше или не знам, но беше изпратил един от хибридите си, за да го направи? Защо? Толкова ли бях наранила чувствата му, като спах с него? За какво по дяволите беше всичко това? Господи, глупавият Илайджа нямаше ли да се връща вече... Всъщност какво значение има... Щях да умра... Хибрида ме беше ухапал преди Ребека да го убие... Сигурно всеки момент щях да умра...
- Какво е това? - Чу се гласът на Ребека зад мен, която също като мен се взираше в раната на врата ми. - Защо не се лекува?
- Защото просо не се лекува... Хибрида успя да ме ухапе преди да дойдеш... Така че на практика аз съм мъртва... - Завъртях се и я погледнах. - Трябва да си щастлива...

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Клаус on Сря Яну 15, 2014 9:21 am

Най-големия страх,който можеше да съществува го вкамени целия,точно това не трябваше да се случва,гадното копеле трябваше да остане закючено тук. Докато не намериха коловете с който да го убият. Почувства се ужасно уязвим в този момент и дори ужасно изплашен. Майкъл,щеше да се добре до единственото нещо,което можеше да го убие. Неговата сила падаш,щитът на неговия безграничен живот се оказваше на косъм да се съкрати. Илайджа беше на път към апартамента на Катерина и най-вероятно вече ги беше взел,това до някаква степен го успокояваше,щеше да го провери по късно,да се увери в това но сега трябваше да се качи горе.
В неговото съзнание се бореха още прекалено много чувства,не се казваше в сърцето му,защото не знаеше,дали то още съществува,след поредното предателство,което можеше да е направила Катерина. Ами,ако тя го беше освободила? Всичко се оказваше една огромна и кръгла лъжа,думите че го обича бяха плод на нейната невероятно добра игра. Актриса,доста добра,заслужаваща главен "Оскър" за главна женска роля. Преди да си даде сметка се намираше на горния етаж. Погледа му показваше вледеняващ хлад,който бе дори по студен от този на полюсите,способен ако имаше дарба да замрази всичко. Погледна към Ребека,която за първи път стоеше в една стая с Катерина и не я беше хванал за врата да я одуши,а погледа и показваше нещо друго. Някакъв страх,който не разбираше,всъщност разбираше,при все всичко,че имаше хибрид на пода но ако знаеше и за това,че Майкъл го няма,щеше да се шокира още повече. Погледа му привлече и друго нещо,треперещото тяло на Катерина. Помисли си,че е от страх от всичко,което се бе случило,нормално е да изпитваше страх. Но погледа му се привлече от съвсем друго нещо,една не зарастваща рана на врата.
Ядосан и беше,ужасно и я подозираше,че е предаден но усети,как нещо леко потрепва в него,явно умрялото му сърце,претуптя няколко пъти. Хибрида я бе ухапал и ако не побързаше,можеше да я загуби.
Нямаше време за губене,трябваше да направи нещо,за да реши и двата проблема. Винаги,щеше да се съмнява в нея,той се съмняваше във всички но не можеше да я остави да умре,въпреки че е предаден,да я изключи съвсем от живота си не бе опция,която да приема. Ръката му отмести косата и от засегнатото място,тя сякаш загуби равновесия и той я улови за да не падне.
Отнесе я към леглото,цялото му същество се беше свило,да можеше да я спаси но искаше първо да знае истината:
-Катерина ти ли освободи Майкъл...
Ребека възкликна с пълен глас но той не я отрази,гледаше към очите на Катерина,не и внуши не искаше да е под контрола му,искаше да му каже сама,ако е имало нещо:
-Кажи ми истината Катрин?

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Катерина on Сря Яну 15, 2014 9:51 am

В очите ми проблесна истински ужас, страх и учудване. Намирах се долу горе в същото състояние като Ребека само дето много бързо осъзнах, че аз нямам причина да се страхувам. До колкото можех да разбера въпроса на Клаус, той искаше да знае аз ли съм освободила Майкъл. Да, но той вече знаеше това. Бях му го казала по-рано. Значи не беше това. Беше нещо друго и докато за части от секундата всички части на пъзела започваха да си идват на мястото, силна болка разтресе цялото ми тяло. После сякаш отмина и аз отново се концентрирах върху настоящото положение. Майкъл беше на свобода! Отново! Но как? Сигурно същите въпроси, които си е задал и Клаус и разбира се е предположил, че аз имам нещо общо с това, обаче ехо, ако имах щях ли да умирам сега? Едва ли. А може би Майкъл беше изчезнал преди хибрида да ме нападне. Може би Клаус го беше изпратил, защото си е помислил, че съм освободила Майкъл.
- Майкъл е свободен?! - Много зле за вас. Аз вече бях пътник, той обаче щеше да преследва тях и вероятно много скоро щеше да ги изпрати при мен. Всъщност той нямаше оръжие с което да ги убие, освен ако не съществуваше и друг бял дъб, за който аз да не знам.
- Не... - Той не ми въздействаше! Защо? Дали вече беше приел за чиста истина, че съм го освободила или пък допускаше, че съм невинна и искаше като за последно да ми покаже, че ми има доверие?
- Бях... - Закашлях се... Цялата изгарях. Всичките ми вътрешности, тялото ми, сякаш цялата горях.
- Бях във ваната и... Някой ме нападна... После се появи Ребека и... Майкъл е свободен? Как? - О, защо ми беше да питам, виждах го изписано в очите му. Той си мислеше, че съм го направила аз. Изведнъж още по-сразяваща болка от тази в тялото ми, срази сърцето ми. Очите ми се напълниха със сълзи. Господи, дали изобщо можеше да допусне, че не го лъжа?
- Наистина ли мислиш, че ще го освободя след като почти не ме уби? - Никаква промяна, все същия леден безчувствен поглед. Дали го болеше? Дали изобщо нещо в него трепваше докато ме гледаше как умирам? Е, предполагам никога нямаше да разбера.
- Вярвам ти... - Прошепнах едва едва. - Че не си ги убил... - Не знам защо мислех за тях в момента. Сигурно се надявах, че може да ги видя отново, но се съмнявах. Те нямаше да са там на където се бях устремила с бясна скорост.
- Семейството ми... - Поясних и един хрип се откъсна от гърдите ми.
- Майка ми... Тя... Обичаше те толкова много... - Винаги ми повтаряше колко добър мъж е Клаус, без да подозира какъв е в действителност. Аз обаче го обичах, дори и такъв. Обичах го всякакъв. Това беше едно от онези необясними явления, които просто те връхлитаха и не питаха дали си готов за тях.
- Сега ти ми кажи истината... - Погледнах го право в очите. И докато огъня в неговите се разрастваше, този в моите бавно гаснеше.
- Обичаше ли ме? - О, имах толкова голяма нужда от това да знам дали някога ме е обичал.
- Умирам... - Усмихнах се горчиво. - Може да ми кажеш... Обещавам да не кажа на никого... - Опитах се да го успокоя под формата на шега, с това, че краят ми наближава. Познавах го и знаех колко му е трудно да показва и най-вече говори за чувствата си но това което можеше да ми признае сега, щеше да си остане само между нас. Колко смело от моя страна да вярвам, че би могъл да признае, че ме е обичал нали? Съществуваше огромна вероятност никога да не е изпитвал подобно нещо към мен. Докато чаках да ми отговори обаче, се оказа, че нямам толкова време. Натежалите ми клепачи надвиха над волята ми и се затвориха. Болката беше станала силна, прекалено силна да я понеса... Това трябваше да е края!
- Аз да... - Не знам дали си го помислих или успях да го кажа, но се надявах да съм. Исках да знае, че от всички лъжи които съм изричала, това е единственото истинско нещо в живота ми.

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Клаус on Чет Яну 16, 2014 5:37 am

Истината до голяма степен го преизпълни,съмняваше се в нея но в повечето неща нямаше логика,като лежащия му хибрид на земята. Не би трябвало да и вярва,не биваше да и се доверява,защото любовта никога не му помагаше и му носеше повече болка от колкото искаше да понесе,защото той не обичаше да страда.
Очите му не спираха да я гледат,като трептяха,всеки милиметър от лицето и,като не намираше по красива жена от нея,всеки път се влюбваше не поправимо в нея. През ум не му минаваше да и позволи да си отиде но искаше камъка да падне от сърцето му,они огромен товар на това,че тя го лъже,че го е измамила и предала за пореден път.
Искаше да я докосне прекрасното и лице и да я успокой,да и даде веднага от кръвта си и да я прегърне силно. Но не можеше да си позволи да направи това нещо,да покаже емоции и слабост.
-Вярвам ти Катрин...
Това счете за най-важно,че каза истината,не бе твърдо убеден но беше склонен да и повярва,да и даде още един шанс. Да я спаси но тогава спомена за родителите и. Всъщност едва сега осъзнаваше,че не просто бяха умрели от естествена смърт,ами убити,сигурен беше,че това е работа на Майкъл. Той самия наистина ги обичаше,повече от колкото обичаше своите родители. Спомняше си колко невероятно щастливи бяха,когато отиде да поиска ръката и от родителите и,който просто не бяха на себе си. Искаше да ги предпази и тях но и с това не се справи. Това е още един пирон и в без това счупения ковчег.
-Няма да се случи това скоро...
А,дали я обичаше? Истината е,че никога не спираше да я обича,дори в моментите,който я мразеше я обичаше и безкрайно толкова. Не знам,как двете можеха да си съжителстат но при него се получаваше. Искаше да и прекърши врата или да не спира да я целува докато не останат без кожа. Сърцето му се оказваше мъртво но претуптяваше няколко пъти,щом я видеше.
Наведе се бавно към ухото и,като си пое дълбоко въздух. Щеше да каже нещо,което нямаше да е точно това,което искаше да чуе но щеше да е подобаващо:
-Никога не съм спирал...
Щом се надигна видя,как тялото и трепереше ужасно много,ако не побързаше можеше да я загуби. Това нямаше да го позволи,сърцето му се сви все едно беше готово всеки миг да стане на някой сушен плод. Приближи ръката си към устните си,щеше да направи това,което трябва,да и даде от своята кръв,за да я спаси.
-Пий Катрин...
Поднесъл ръката си към нея,а с другата повдигна нейната,защото знаеше че няма сили. Никак не беше готов тя да си отиде и да го остави. Още един път,щеше да я спаси,макар да не знаеше дали искаше да остане с него или наистина да съкрати живота си. Някой вампири искаха да умрат но той не беше от тях,обожаваше живота си и отказваше да е без нея.

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Катерина on Чет Яну 16, 2014 6:01 am

Усетих топлата кръв, която нахлу в устните ми и се почувствах така сякаш се прераждам. Всъщност така се чувствах и по-рано, когато за втори път вкусих от кръвта му. Не можех да си обясня защо ми харесва толкова много. Може би бе заради глада. Заради всичко първично и животинско в природата ми... Дори не попитах защо, просто впих по-дълбоко зъбите си... Беше чисто инстинктивно, макар да не знаех какъв точно е този инстинкт... Докато не започнах да усещам как с всяка капка кръв, животът се възвръща в тялото ми... Чувствах как болката изчезва... Как раните зарастват... Беше опияняващо... Кръвта му беше... Беше като никоя друга... По-сладка дори от човешката... Исках я всичката...
Жаждата ми се засилваше. Колкото повече пиех толкова повече сила, толкова повече нужда от нея... Нещо като наркотик действащ моментално. Стиснах ръката му с моите две, просто всичко в мен крещеше, че трябва да я задържа в мое притежание, колкото по-дълго е възможно, защото осъзнавах, че бях изпила прекалено много и вероятно всеки момент щеше да я отдръпне...
Как беше възможно? Кръвта ли беше лека против ухапване от върколак? Неговата или просто нечия си кръв? Или не беше лек, просто нещо което да забави процеса? О, не! Не исках да умирам, не и сега. Имаше още толкова неща, които не бях свършила...

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус

Писане by Sponsored content Today at 1:12 am


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 30 Previous  1, 2, 3, 4, 5 ... 17 ... 30  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите