Домът на Клаус

- Знам! - Отвърнах някак прекалено самонадеяно и доволно, сякаш той наистина нямаше друг избор освен да бъде единствено и само мой.
Приплъзнах тялото си по неговото и почти се прехвърлих върху него, но не изцяло, просто съвсем малко, колкото да имам по-голяма упора. Преметнах косата с настрани и впих устни във врата му. Езичето ми се плъзна нагоре към ухото му и остави влажна диря след себе си. Засмуках леко меката част на ухото му и прошепнах:
- Убеден ли си, че ще издържиш? - Попитах докато едната ми ръка се плъзна по корема му, но беше просто вид дразнене от моя страна, защото всъщност нямах намерение да я оставям да отиде под чаршафа.
- Понякога желанието ни е по-голямо от възможностите... - Продължавах да шепна съблазнително и предизвикателно в близост до ухото му, като също така оставях следи по врата му с устни и език.

- И какво ако съм? - Попитах шеговито и отново силно привлечен от сладките й устни, впих своите в нейните.
- Бях тук през цялата нощ... - Побързах да кажа преди да си е помислила, че наистина съм чакал само да заспи и съм изчезнал, макар че планът снощи беше точно такъв.
- Липсваше ми докато бях в съседната стая и поръчвах закуска за шампиони... - Тази сутрин бе доста по-различна и любвеобилна и това някак си подтикваше и мен да бъда такъв, затова и целувките ми се сипеха една след друга.
- Успя ли да се наспиш или прибързах със събуждането? - Попитах малко по-сериозно, но все с усмивка на лице. Истината беше, че наистина ми бе липсвала или поне част от нея, докато спеше. Нейният поглед, нейният смях, гласът й, усмивката й...

- Надявам се, че само търпението е това, с което се разделяш бързо... - Надигнах глава само, за секунда, за да видя лицето му, а и за да му дам възможност и той да зърне моята предизвикателна усмивка, защото определено това което целях е не да го възбудя, тъй като той вече беше. Исках да го предизвикам, да опозная неговите граници и може би дори да го опозная малко по-добре в това отношение. За целият ни две хиляди годишен опит, едва в последните няколко дни, всъщност се запознавах с това му аз и освен, че до момента бях ужасно впечатлена от възможностите му, определено бях и любопитна. Тази негова страна все още представляваше загадка за мен и аз наистина исках да я разгадая. Тялото ми безспорно имаше порив към неговото. Всъщност порив беше много слабо казано. Буквално всичко в него ме приличаше до степен непонятна за мен. Привличаха ме жестовете му, начина по който се движеше, възбуждах се дори и от начина, по който произнасяше някой думи и най-вече от този негов див поглед... Получих лек спазъм в слабините и издишах шумно в ухото му, което означаваше, че ако продължавах да мисля за всички неща, които ме привличат в него, можеше да не се налага дори и да ме докосва, за да успея да получа така нареченият щастлив край...
Извих рязко главата си и косата ми се прехвърли от другата страна, като към него се понесе облак от тежък парфюм. Показалеца ми мина по долната му устна и оказах лек натиск върху нея, докато очите ми бяха приковани в неговите. Подсмихнах се и се наведох една идея по-надолу и леко захапах същата тази устна, а след това прокарах език по нея. Бедрото ми се отъркваше в мъжествеността му, която усещах как при всеки следващ допир, става все по-твърда и готова за действие...

- В интерес на истината, това е последното нещо, което ме тревожи в момента... - Отвърнах и безсрамно плъзнах поглед по голото й тяло, а когато най-накрая върнах погледа си върху нейния повдигнах доволно вежди и се усмихнах мръснишки.
Пръстите на едната ми ръка се плъзнаха по тялото й и минаха между гърдите й, бавно и изучаващо, чак докато не ги спрях на тила й. Тогава рязко я придърпах към себе си и устните ми жадни за нейните се впиха в страстна целувка, която отчасти бе и за отвличане на вниманието. Преобърнах я с лекота, ловкост и вампирската си бързина под мен и още по-безсрамно се отдръпнах назад и разтворих краката й, отърквайки се в нея.
- Толкова си красива... - Казах с въздишка и за пореден път впих устни в нейните, като благодарение на напористите ми целувки, устните й вече бяха зачервени и още по-сочни.
- Желая те така силно...

Това признание дойде малко неочаквано, но пък ме накара да се усмихна още по-самодоволно. Обичах да го предизвиквам и той да откликва на предизвикателствата ми, защото това означаваше, че го вълнувам. Нямаше особено голямо значение как и с какво, понякога дали ще предизвикам омраза или любов в него, беше за предпочитане пред безразличието. Всъщност не бях изпитвала безразличие никога до сега. Обикновено или някой ме обичаше с цялото си сърце или пък ме мразеше, но никога и безразличие. Бях щастлива от факта, че след любовта и омразата, аз все още успявах да го предизвиквам по един или друг начин...
- Защото ти все още ме обичаш! - Заявих някак победоносно и с блясък в очите, а той обгърна свитите ми около него колена и рязко ги разтвори... Дъхът ми секна и погледнах в очите му, напълно готова и затаила дъх в очакване... Миг по-късно мъжествеността му потъна в мен, изблъсквайки от дробовете ми, всичкия насъбрал се въздух, който излезе през устните ми като една шумна въздишка на облекчение и удоволствие...

- Не още... - Знаех колко много ме желае, аз също я желаех безкрайно много, но имах други планове за нея.
- Търпението е нещо върху което може да поработим... - Закачих я аз и се спуснах с целувки надолу по тялото й, по което си бях заплюл няколко спирки, първата от която бяха нейните прелестни гърди. Отделих им цялото си внимание, защото го заслужаваха. Ан имаше най-прекрасните, красиви и стегнати гърди на света. Езичето ми се заигра с настръхналите й от възбудата зърна, а пръстите ми нежно галеха останалата част от нейната гръд.
Постепенно устните ми превземаха все по-голяма част от нея, бавно но сигурно маркиращи територията си. Следващата ми спирка бе нейното пъпче. Плоското и коремче, което сега се свиваше и надигаше енергично в ритъм с учестеното й дишане. Крайната ми цел обаче се намираше около педя по надолу и устните ми стремглаво се устремиха в тази посока...

Бях правила секс с толкова много мъже. Някой от които дори вече не помнех и винаги е било просто това. Просто секс, дори и когато си мислех, че съм влюбена. Сексът си беше просто секс, задоволяващ всички твои първични потребности и нужди. С Клаус обаче се случваше нещо повече от това. Нямах обяснение какво точно, беше просто едно такова чувство... Чувство на пълна хармония и нещо толкова по-възвишено от чисто физическо задоволяване. Естествено тялото ми просто се разтапяше и преливаше от наслада, но освен нея сякаш душата ми, подобно на тялото тържествуваше. Той ме караше да се чувствам така цяла и завършена... Караше ме да забравям за всичко останало. Правеше ме истински щастлива...
Поех лицето му в ръце и жадно впих устните си в неговите. Крадях дъха му, така като той крадеше моя... Дишах... Живеех чрез него... Заедно с него...
Сладостта от движенията му нарастваше с всеки изминал миг, а с нея и желанието ми за още... за нещо повече и тогава осъзнах какво е нещото, което ми липсва... Погледът ми фокусира пулсиращата вена на врата му. Усещах как кръвта циркулира през нея. Всичко животинско в мен заговори... Очите ми потъмняха и усетих как зъбите ми се издължават, точно преди инстинктивно да ги забия във врата му...

Почти бях я отвел там където желаех, бяхме на финалната права и нямаше да се откажа точно сега, защото въпреки сладките й възражения, знаех, че тялото й има нужда от точно това.
Езичето ми потъна още по дълбоко в нея, но не след дълго бе заместено от пръстите му, докато то започна да прави кръгови движения по нейната най-чувствителна част от женствеността й... Сладките й сокове се разтичаха по мен и аз не спрях. Не спрях дори и когато усетих как тялото й започва да се гърчи в блажена агония. Бавно извадих пръстите си, но езикът ми успя да усети всяко потрепване, всяко свиване, на всяко мускулче в тялото й. До ушите ми достигаха сладко влудяващите й стенания...
Надигнах се и плъзнах езикът си между разтворените й устни, палаво заигравайки се с нейния. Сега вече бях готов да изпълня и нейните желания, след като бях задоволил своите. Все още целувайки устните й, мъжествеността ми проникна в нейната гореща и влажна женственост. Конвулсиите й просто сякаш спомогнаха за това и потънах в нея, до край. Сподавеният й вик, дори и през целувката успя да се разнесе из стаята и аз се усмихнах доволно, защото това беше знак, че й е харесало. Още по-показателен такъв бяха ръцете й, които се залепиха за задните ми части и ме притиснаха още повече към нея.

Още не можех да разбера къде се намирам и какво точно се случва с мен. Дори не успявах да задържа очите си отворени, а тялото ми сякаш още трепереше от блажена наслада и умора. И все пак успях да открия достатъчно сила в себе си, за да поема лицето му в ръце и да го придърпам към себе си, за да го целуна.
- Беше невероятно... - Това май беше първото мило нещо което казвах и бе насочено към него, но беше най-малкото което можех да направя, след това което бе успял да предизвика в мен. След удоволствието, което ми бе подарил.
Плъзнах уморено ръце по лицето му и те паднаха върху гърдите ми. Той веднага забеляза леката отпадналост в мен, която без съмнение се дължеше не на истинска умора, защото в момента имах повече адреналин в кръвта от всякога, но просто защото бях меко казано зашеметена от всички тези емоции, които се стовариха на веднъж върху мен. Клаус се претърколи на леглото до мен и аз просто издърпах завивката, за да се покрия.

Движенията ми бяха сравнително премерени като учестеност, но доста палави и дразнещи дори. Дразнещи в смисъл доставящи още по-голяма наслада и на двама ни. Смятах, всъщност усещах, че това й доставя удоволствие. Харесваше ме по-освободен, а и аз самият изпитвах много по-голяма наслада, защото вече започвах да я чувствам много по-близка и сякаш с всяка частица, която тя ми показваше от себе си, исках и аз да й отвърна със същото. А това взаимно разменяне означаваше, че трябва да бъдем себе си, във всеки един момент. Без задръжки.
Чувствах се някак освободен и наистина щастлив с нея, в това легло, така тясно свързани един с друг, по всеки възможен начин. Обичах тази жена и това беше един от начините, по които и показвах тази своя любов.
Често сменях темпото. Ту забързвах, ту намалях, но това беше поради простата причина, че не исках всичко това да свършва. Исках да остана тук с нея цяла вечност, ако е възможно.
Пулсът й бе ускорил доста. Усещах как сърцето й изпомпва кръвта й все по-бързо и тя направо бушуваше във вените й. Не се бях хранил от... Даже не помня кога за последно го бях правил и изведнъж, споменът за кръвта й, за вкуса й, стана наистина непоносим и в опита си да с преборя с тази жажда, забързах темпото, което от своя страна, накара вената на врата й да пулсира все по-силно... Извърнах поглед в страни и сподавих ръмженето си, но това желание беше така силно и непреодолимо...

- Не го и правя... - Побързах да се оправдая. Как можеше да си помисли, че се срамувам от тялото си? Та аз обожавах всяка част от себе си, вероятно повече отколкото той.
- Просто... - Свих леко рамене и се замислих. Не се бях замисляла до сега за това. Дори не мисля, че го правих съзнателно.
- Не знам... - Намръщих се леко. Ама какви бяха тези въпроси?
- Предполагам го правя несъзнателно... - Или пък не бях свикнала да оставам с някой мъж толкова дълго в едно легло и просто това беше един от начините да разкарам някой от него.
- Не се срамувам от тялото си, повярвай ми... - А може би сега когато започваше да се променя се смущавах от това? Изправих се рязко в леглото и го погледнах от малко по-високо.
- И нямах съмнения до сега, че и ти го харесваш, но тези оправдания са доста съмнителни, не мислиш ли? - Повдигнах въпросително едната си вежда и станах от леглото, увита все още в чаршафа. В банята имаше вино. Мислех да донеса бутилката и да му предложа, а също така да допия своята чаша с част от еклерите, които така и не бях опитала, защото той се бе появил.
Донесох подноса с еклери и бутилката вино, заедно с две чаши и след като оставих подноса от своята част на леглото, започнах да пълня чашите. Подадох му едната.
- Трябва да го опиташ...

Беше непосилно да устоя на тази жажда и още повече, когато тя самата искаше това от мен. Всичко в мен крещеше да не го правя и все пак, аз бях това което съм и не можех да се променя. Дали щях да пия от нея или от някой друг, аз имах нужда от кръв, за да живея.
- Не мога... - Шепнех между целувките ни, а тя все по-подканващо и изкушаващо ме молеше да го направя. Накрая се подадох на този си порив. Впих жадно зъби в нежната й кожа и я пробих, засмуквайки от елексира на живота. Кръвта й бавно се вля в мен и се разпростря навсякъде, изпълвайки ме с живот.
За миг изгубих абсолютна представа за всичко. Бях попаднал сякаш в друго измерение и тя беше моят граал. Цялото това удоволствие, се изрази в движенията ми, които поднових с нова сила. Сила, която тя ми бе вдъхнала. А кръвта й бе така сладка и опияняваща. Не можех да й се наситя. Не можех да спра да пия от този извор на живота...