Re: Имението на Клаус

by **Клаус** Пон Окт 24, 2011 5:17 am

-Хайде закусвайте и да тръгваме.
Подпирах се на камината,беше ми леко апатично:
-А,след това искам да ми намерите няколко върколака.
Обърнах се към Стефан:
-Не убивай Елена,трябва ми за хибридите. Наблюдавай я,позволявам ти да се дразниш но внимавай,трябва ми жива.
Обърнах се към Катрин:
-А,от теб искам да се представяш за Елена искам да научиш всичките и тайни и да и вгурчиш живота. Ако успееш накарай я да намрази и Деймън. Но на това не разчитам,той мрази повече теб.

by **Стефан** Пон Окт 24, 2011 5:20 am

- Считай , че всичко ще бъде изпълнено. - усмихнах се , щях да правя точно това и сам да им вгорчавам живота и да ги накарам да съжаляват за всяко едно тяхно действие.Започнах да пия кръв от едно от момичетата , почти я разкъсах , след което се обърнах към другите.
- Коя иска да умре следваща?

by **.Ребека.** Пон Окт 24, 2011 5:24 am

Приближих се и бързо източих закуската си,като я оставих безжизнена:
-За представянето за Елена е лесно но за другото не!
Казах аз,защото това така или иначе нямаше да се получи. Качих се горе за да облека нещо младежко.

by **Клаус** Пон Окт 24, 2011 5:28 am

-Обичам мириса на кръв и гледката на жадно създание рано сутрин.
Идилия,такава сутрин мечтаех и такава сутрин беше нещо хубаво.
-Стефан помогни на Катрин да накара Деймън да страда,изиграйте сцена все едно тя е Елена. И я пази не искам да се издъни,като се подаде на чара на Деймън.

by **Стефан** Пон Окт 24, 2011 5:33 am

- Не само Деймън и твоята двойничка ще страда и то повече отколкото си мислиш. Дори , ако я убия ще е по-добре. - усмихнах се и изпих кръвта и на останалите момичета.
- Катрин може да се оправа , трябва да постигна това което искам.

by **Клаус** Пон Окт 24, 2011 6:14 am

Обърнах се към него и му внуших:
-Не убивай Елена,трябва ми жива и помогни на Катрин,заловете върколаци.
Казах аз рязко,като дръпнах лицето си от него:
-Сега изчакай Катрин и тръгвайте давам ви малко свобода но я ползвайте разумно и Стефан не избивай града.

by **.Ребека.** Пон Окт 24, 2011 6:18 am

Слязох долу,като си бях изправила косата за да приличам повече на нея:
-Сега може ли да тръгваме.
Казах аз,мразех тези дрехи. Чух приказките на Клаус:
-Хайде Стефан,ще тръгваме ли?

by **Стефан** Пон Окт 24, 2011 6:22 am

Да не избивам града ? Накара ме да искам и да не убия Елена , но трябваше и го знаех. Сега трябваше да върша делата му.
- Добре. - съгласих се машинално и се обърнах към Катрин , която идваше.
- Тръгваме. - казах и излязохме.

by **Клаус** Пон Окт 31, 2011 7:05 am

Пренесох любмата си в градината,като я оставих на един мек шезлонг и я завих с едно меко одеяло. Термина и бе минал,така че чакахме всеки момент бебето да се роди но нямаше да я лиша от нормален живот. Погалих я нежно по бузата и седнах до нея:
-Добре си нали?
Попитах я аз,като и подадох чаша с чай.

by **Елизабет Блейд** Пон Окт 31, 2011 7:09 am

Бях станала,като балон ,но въпреки това той ме вдигна и пренесе с лекота.Беше толкова силен и красив,че ми се щеше да му покажа,колко го обичам.Но първо да се роди бебето,вече закъсняваше,но това не ме плашеше,беше нормално.Поех,чашата с чай,от ръцете му.
- Благодаря ти,толкова много се грижиш за мен-усмихнах се.
- Вече искам да се роди-казах нетърпеливо,когато усетих поредният ритник на нашето бебе.

by **Клаус** Пон Окт 31, 2011 7:14 am

-Не се тревожи мила,искам да го правя за теб.
Облегнах се назад,двамата кретени,бяха навън и вършеха своята мисия,не не вършеха нищо,шмакаха се като мухи без глави. Въздъхнах,тогава тя докосна корема си,трепнах само малко. Но това беше само ритане:
-Май се застоя доста дълго?
Казах аз с усмивка:
-А,онези кретени още не са се върнали.

by **Елизабет Блейд** Пон Окт 31, 2011 8:03 am

- По-добре,напоследък прекарваш повечето време с тях,отколкото с мен-казах и оставих чашата си,защото се бях развълнувала,а това значеше и бебето.
- Рита доста силно-казах,изпищях,усетих,как се подмокрих цялата.Не ми трябваше много з ада разбера,че водите ми бяха изтекли.
- Клаус,момента дойде,Раждам !

by **Клаус** Пон Окт 31, 2011 8:12 am

Станах рязко като свалих стола на земята. Поех я и я вдигнах,като се оказах много бързо пред колата:
-Любима дишай и не напъвай!
Нямаше аз да го израждам,за това си имаше лекари,ами ако нещо се усложни. А,не не нямаше да се наемам с това.
Натиснах гъста и потеглихме към болницата.

by Sponsored content