Май наистина ѝ харесваше,тя гледаше ,с широко отворени очи,красотите наоколо.
- Да,за съжаление си права-и въпреки ,че това трябваше да ме направи тъжен,аз се засмях.Нямаше време за тъга,тя бе до мен,толкова малка крехка и топла ,исках да я пресуша цялата.Но не кръвта ѝ,не не жадувах за нея,а за страстта ѝ.Както си седяхме тя сякаш прочете мислите ми,защото изведнъж ме зацелува,без изобщо да съм я провокирал.Отвърнах на целувката ѝ,да докосвам устните ѝ отново,беше повече от сбъднат сън.Ръцете ми погалиха ,косите ѝ,но леко я отстраниха.
- Елена ,объркана си ,не искам да те се натрапвам,аз...не е нужно,да правим нищо,достатъчно е да си до мен,да знам ,че си в безопасност.не за това те доведох тук.-казах едва ли не оправдавайки се,бях притеснен,аз от жена,това беше съвсем ново чувство,но всичко с Елена ми беше за първи път.