Кралската градина

Знаех,че е тук и определено трябваше да дойде тук. Може би защото аз и го внуших? Кой знаеше... Не точно за това си беше. Дамите се обръщаха да ме гледат,явно все още не бях за изхвърляне? Кога съм бил? Гледах статуите,който бяха малко по хубави от тези,който аз бях виждал в древността. Някакъв скоро показал се граф,решил да създаде парк. Ако питаше мен,беше само една малка мижитурка. Но ако посмееше да ме пита,щеше да се прости с живота си,мразех псевдо благородници.
Вече излизах извън търпението си... Още колко време бе нужно на "скъпата" ми Катрин да дойде.

Усетих ,как в главата ми се обади Клаус ,не исках,да се подчинявам,но имах ли изобщо избор ? Той винаги правеше,каквото си поиска.Облякох най-красивата и секси рокля,знаех,точно какво му харесва и за това ,сложих и от парфюма,със жасмин ,който го подлудяваше.Забързах се ,но с човешка крачка,нямаше ,да е уместно,да прелетя между хората,макар,че нямах търпение,да го видя.когато се озовах близо,пристъпих с типична грация и му се поклоних елегантно.
- Добър вечер,милорд ,какво мога ,да направя за Вас ?-Усмихнах се.

Да определено красива,както я харесвах,беше се облякла по мой вкус. Забелязваше се,че още мисли за мен и иска да изпълнява моите капризи и желания.
Приближих се към нея,като поех ръката и и я целунах. Изправих се и я погалих по бузата:
-Здравей Катерина.
Казах аз с акцента,който познаваше:
-Забави се,знаеш че не обичам да закъсняваш? Да не би да си помисли да не идваш,знаеш че нищо не ми пречеше да дойда при теб но тогава,щеше да е много по-лошо за теб.
Трябваше да и обясня това,за да не си въобрази,че синджира и е слаб.

- Съжалявам -Поклоних се още по-ниско.
- Не съм си и помисляла,да не дойда господарю,знам,че бихте ми се разсърдили,а аз не бих го преживяла-Усмихнах се тъжно и го гледах в очите ,мразех,да съм ,като послушно кученце,точно каквото се чувствах в момента.Но въпреки това се усмихнах.А докосването,макар ,толкова леко и ефирно изгори бузата ми ,но чувството не беше неприятно.напротив ,предизвика тръпки в цялото ми тяло.

-Добре,доволен съм мила,много доволен!
Казах аз тихо,като отново я погалих по бузата,тя не се дърпаше знаех,че докосването и харесва. Всъщност,аз знаех много повече неща,за нея от колкото тя за мен,за това можех и знаех какво най-много,ще и хареса.
Подадох и ръка,за да ми даде своята си,сложих я на моята и тръгнахме да се разхождаме:
-Как е в този град,забавляваш ли се?
Това беше риторичен въпрос мисля,че знаех точно как се забавлява. Погледнах я не можеше да скрие нищо от мен.

Погледнах го право в очите ,бяха толкова красиви и така лесно ме хипнотизираха,че се плашех.Ръката му ме държеше,здраво и същевременно с това нежно.Почувствах същите тръпки.
- Да ,доколкото мога,като дама-засмях се.
- Какво пак ми правите Клаус ?-казах и тогава усетих неукротим порив,впих устни в неговите в страстна целувка.Добре ,че нямаше никой,наоколо,това не беше поведение,за една истинска дама,за каквато се представях.

Трябваше да и напомня за целувките ми,за да не ме забравя така лесно. Отдръпнах се,като хванах ръката и и нежно я целунах,като отново тръгнах ме:
-На умила си нещо Катрин,виждам го в очите ти.
Казах тихичко и я дръпнах към мен:
-Тази вечер,ще отседна при теб.
Това не бе молба,а направо заповед.

- Аз ?-Правех се на невинна,но можех да отричам ,пред всекиго друг,но не и пред него.тогава той ме каза,че ще додйе при мен ,през нощта в гласът му имаше заповед.Но въпреки това ,че мразех ,да ми заповядвах,усетих онези издайнически тръпки по цялото си тяло.
- Добре сте дошъл Милорд ,винаги ,знаете го -Любовта му беше като сладка отрова,която знаеш че те убива ,но си щастлив да умреш от нея.

Преминах с пръсти по врата и,покрай нежната и брадичка. Намигнах и,като хванах ръката и:
-Знаеш,че си моята слабост,винаги ще се връщам за теб.
Харесваше ми да бъда близо до нея и може би да я ядосвам. Винаги бях като господар за нея,и това още ме караше да се чувствам жив. А,и тя беше моя и това нямаше да се промени,който и да идваше в живота и,трябваше да се примири,че тя е моя и единствено моя:
-Ще ми направиш една топла вана...
Това беше намек че и тя ще бъде там докато си взема вана,обичах да се къпя с нея.

Усмихнах се ,всички страхове и всяко съпротивление,изчезваха от мен ,когато той ми говореше така.Цялата се сгрявах ,в очакване,на този момент.
- Да вървим още сега Милорд -казах нетърпеливо,беше посред обяд,как можех,да чакам ,до нощта изобщо.След като беше разпалил,безумно желание в мен.

Тя определено тръпнеше за мен,но аз определено исках да си поиграя с търпението и,за това тръгнах напред:
-Първо ще пийнем едно вино в градината,мисля че имаш хубаво вино?
А и да нямаше определено бях сигурен,че ще намери и под вино нямах предвит вино,а някой с хубава кравчиц:
-Нека не бъде много отлежало,знаеш че не си падам по стари и отлежали вина...
Засмях се пред полагам имаше някоя робиня или някоя слугиня,която нямаше да липсва на никого.

Клаус ,искаше ,да ме изтезава,като ме кара,да тръпна в очакване.Но пък това ,което искаше да правим,също не беше никак лошо.
- Обиждате ме Милорд,нима винаги ,за вас ,не намирам най-доброто ?-Но преди да ми отговори,дръпнах някаква слугиня,но пък доста красива,с доста щедри форми,знаех,че ще му хареса,на бързо и внуших ,да стои мирна и я заведох при него.
- Да ви е сладко-поклоних се.Макар,че и моята жажда бе силна,той трябваше първи да се нахрани,такива бяха правилата.По-висшестоящите пиеха първи.

-Знаеш,че обичам да бъде с малко съпротива...
Това бе намек за внушението но пък беше умно,нямаше да вдига много шум. Хванах я за врата от зад,погледнах я в очите. Дърветата ни криеха,така че едва ли някой би обърнал внимание. Преминах с другата ръка от брадичката на долу до знойни те и гърди.
-Свежо е...
Погледнах към Катерина:
-Добър избор...
Направих една резка с нокътя си,като оставих една линия от която потече кръв. Облизах я с език и с засилка и настръвление я захапах,като отпих от нея. Оставих и за Катрин,като докато държах вечерята подадох ръката си към нея и я привиках. Целунах я с кървавите си устни,за да засиля желанието и за хапване,а и за мен:
-Сега е ваш ред милеиди..

Радвах се ,че му хареса изборът ми ,макар,че както я опипваше копнеех,мен да ме докосва.Когато се напи,ми я отстъпи.Приех на драго сърце,хиляди емоции,избухнаха в мен ,опитвайки кръвта по устните му,когато ме целуна.Съвсем озверях,захапах я и я изпих до последна капка.След което отново откраднах целувка две ,от Клаус.
- Милорд ,не ме мъчете повече,моля ви ?-Исках го толкова силно,че бях готова ,на пук на добрата си репутация.Да го съблека още тук.

-Молите ли ми се милейди?
Казах аз като пуснах трупа без да ми пука,какво се е случило с него,така и така... Ми слуга умрял... Ми на кой му пукаше? Дръпнах краиче на роклята и,като казах:
-Мисля,че е време да ми покажеш дома си.
Приближих се към нея хванах брадичката и и казах,тихо на ухото и:
-Във вас,ще имаш удоволствието да ми се молиш по добре...